Пациент, който е неспособен да движи нито един мускул от тялото си, е успял да комуникира с лекарите чрез мозъчно-компютърен интерфейс (BCI). Въпреки че процесът е бавен и изследователите казват, че са необходими по-нататъшни тестове преди широкото клинично приложение на устройството, то може да предизвика революция в грижите за хора със Заключен синдром.
Пациентите със заболяване на моторните неврони (ЗМН) – известно още като амиотрофична латерална склероза – постепенно губят контрол върху мускулите си. Тъй като способността за говорене намалява, някои използват компютри, които превеждат движението на мускулите, които те все още могат да контролират, в съобщения. Най-известният човек с подобно устройство е Стивън Хокинг.
По-нататъшното влошаване на състоянието им може да доведе до т. нар. Заключен синдром, при който съзнанието остава будно, но мускулните движения в най-добрия случай са ограничени до очите и клепачите. Този синдром може да има и други причини, като например в случая с Доминик Бауби, който успява да продиктува мемоарите си „The Diving Bell“ и „The Butterfly“, само с мускулите на левия си клепач.
Колкото и да е трудно – на Бауби му отнема средно по две минути на дума – поне е възможна някаква комуникация. Изследователите се опитват да помогнат на тези с най-екстремните случаи на синдрома, които дори не могат да движат очите си. В Nature Communications д-р Йонас Цимерман от Wyss Center и съавторите му обявяват успеха си в превеждането на мозъчните вълни на пациент със пълно ЗМН в текст.
Изследователите имплантират два микроелектродни масива в моторния кортекс на 34-годишния пациент. „Преди имплантирането този човек не е бил в състояние да изрази своите нужди и желания чрез неинвазивни методи, включително проследяване на очите, визуална категоризация на движенията на очите или някаква друга базирана на движение на очите система (Brain-Computer Interface)“, се отбелязва в документа.
„Ние сме много далеч от способността да „четем мислите“ на този или други пациенти в това състояние, каквото и да твърдят феновете на Neuralink (компания за импланти, които свързват мозъка с компютър). Въпреки това, пациентът може да модулира мозъчните си вълни, за да отговори на въпроси с да/не. Това впоследствие е разширено до възможността да изписва думи по метод, подобен на този на Бауби – азбуката сапочва да се чете на глас и, когато се достигне желаната от него буквата, пациентът предизвика забележим скок в мозъчните си вълни.
За да докаже, че пациентът е в състояние да използва устройството по предназначение, той е помолен да напише собственото си име и това на съпругата и сина си. През повечето дни пациентът не успавя да произнесе разбираеми думи. Въпреки това, когато успява, той изрича средно по 131 скъпоценни знака в рамките на една двучасова сесия.
Въпреки че това не позволява много сложно общуване, е достатъчно за да поиска масаж на главата, да поиска група Tool да бъде пусната „на макс“ и да каже на сина си, че го обича. Може би най-важното е, че той успя да даде важни инструкции, като например най-удобната позиция за главата му, когато идват посетители.
Въпреки че пациентът е германец, в дните, когато има англоговорящи посетители, той им пише на родния им език.
„Успешна комуникация е демонстрирана и преди с BCI при хора с парализа. Но, доколкото ни е известно, нашето е първото проучване, което постига комуникация от някой, който няма способност за доброволно движение и следователно, за когото BCI сега е единственото средство за комуникация“, казва Цимерман в изявление. След като концепцията е постигнала резултат, ще бъде проучен потенциалът за подобряването й.
Въпреки че авторите казват, че безопасността, издръжливостта и по-широката приложимост на имплантите трябва да бъдат потвърдени, преди да могат да бъдат предоставени на всеки със болестта, те също имат надежди да разработят по-бързи и по-надеждни методи за комуникация. Те също така се надяват да разработят системи, които могат да се управляват от приятелите и семейството на пациентите без необходимия в момента професионален надзор.