Мозъкът на Ленин все още е жив

Когато стане дума за мумии, въображението ни мигновено зарежда образи от древни цивилизации, които съхраняват починалия си, за да осигурят безпроблемното му преминаване в отвъдното. Но както знаем, дори безбожните общества на модерната епоха имат свои собствени традиции в мумифицирането. Главни сред тях са комунистическите режими от 20-ти век, които превръщат много от най-откачените си лидери в мумии по много различни причини.

На 24 януари 1924 г. мозъкът на комунистическата революция в Русия – Владимир Ленин – умира на 53-годишна възраст след инсулт. Ръководителят на комунистическа Русия е в лошо здраве в продължение на няколко години преди окончателната си кончина, позволявайки на един проницателен, но кръвожаден човек на име Йосиф Сталин да се настани на неговото място във властта.

Твърди се, че Ленин заклеймява много от кандидат-наследниците си, които се борят за поста му, докато той гасне, но най-острата критика е насочена именно към Сталин, когото е искал да бъде лишен от позицията му в партията. Но въпреки че Йосиф е наясно колко лошо мисли Владимир за него, това не го спира да го почита, макар и за собствените си цели…

Всеки случай, веднага след аутопсията комисия от лекари приема, че мозъкът на бившия комунистически лидер трябва да бъде подложен на подробно научно изследване с цел да се определи „материалният субстрат“ на неговия гений.

Марксизмът е изобразяван като наука със строго материалистичен мироглед. Няма духове или богове – така че мозъкът, който движи революцията на тази идеология, трябва да се разбира и анализира както вътрешната механика на двигател.

Изследването на мозъка на Ленин е описано като „една от най-вълнуващите и същевременно съмнителни глави в историята на медицината“. Този изследователски проект обаче, съвсем очаквано, има много повече общо с пропагандата и създаването на митове, отколкото с медицината.

Констатациите от анализа са изопачени и оформени от сталинската фракция в Политбюрото, която иска да създаде култ към личността му, който прославя Ленин като безсмъртен свръхчовек, като в същото време парадира с успеха на съветската наука. Така те могат да позиционират Ленин като максимално богоподобна фигура и Сталин като негов неизбежен наследник.

Анализът на мозъка на болшевика започва през 1925 г., когато изследователи го изваждат от черепа му, правят измервания на формата и размера му, след което го съхраняват в стъклен буркан, пълен с разтвор на формалдехид.

Под наблюдението на немския невробиолог Оскар Фогт, мозъкът след това е нарязан на хиляди тънки парчета с помощта на микротом и оцветен за микроскопско изследване. След това е сравнен с мозъците на 10 „обикновени хора“, както и с мозъците на други велики руски мислители, включително Иван Павлов – от популярния експеримент с кучето на Павлов.

Изводите им са, че неговият мозък показва високи нива на организация в областите, свързани с речта, разпознаването и действието. Те също така твърдят, че мозъкът му има много по-голям темпорален дял – които е свързан с визуалната памет, езика и разбирането на емоциите – в сравнение с други мозъци, на велики художници и поети.

Голяма част от тези заключения обаче са псевдонаучно нагаждане. Убеждението, че структурата на мозъка и интелигентността са тясно свързани, оттогава е опровергано категорично. Дори се знае, че размерът на мозъка представлява само 9 до 16% от общата интелигентност. С други думи, да си гений е много по-сложно от просто да имаш голям мозък.

Забележително е също, че изследването произвежда микроскопично количество публикувана научна литература след като резултатите излизат през 1929 г., въпреки че това може би е един от най-изследваните мозъци в историята.

От политическа гледна точка обаче митологизирането на Ленин е успешно. Въпреки желанията си, той е централният обект на мощен култ към личността в Съветския съюз до разпадането му през 1991 г. И историята на неговия героичен ум става голяма част от този образ, често използван за замазване на бруталния авторитаризъм, който само се увеличава под управлението на Сталин.

За жалост, този образ продължава да съществува и до днес. След погребението, безмозъчното тяло на Ленин е изложено на показ в Мавзолея му на Червения площад до Кремъл. По време на Втората световна война е преместено за кратко и през следващите десетилетията преминава няколко преустройства, но остава в сърцето на Москва почти 100 години.

Това обаче се оказва скъпа дейност – руското правителство обявява, че ще похарчи около 200 000 долара за запазването на балсамираното тяло на Владимир Илич. Според някои доклади трупът е бил третиран с коктейл от химикали, включително глицерол, формалдехид, калиев ацетат, алкохол, водороден пероксид, оцетна киселина и оцетен натрий. За да се поддържа външния му вид сравнително свеж, много от отпуснатите черти на лицето на трупа също са преоформени с парафин, глицерин и каротин.

Когато СССР се разпада през 1991 г., Борис Елцин силно обмисля идеята да затвори мавзолея и да погребе Ленин до майка му, сякаш за да символизира как Русия се откъсва от комунистическото си минало. А не на последно място и да спести някоя рубла.

Неговият наследник Владимир Путин обаче не е съгласен – той чувства, че много руснаци все още имат дълбока връзка с останките на Ленин и твърди, че старата легенда за диктатора все още не може да умре: „Според мен не трябва да го пипаме, поне докато има много хора, които свързват собствения си живот с него… свързват Ленин с постиженията от миналото, от съветските години“.