Мистерията около смъртта на Рудолф Дизел поставя под въпрос света на двигателя с вътрешно гориво
Дизеловият двигател днес се смята за морално остарял и особено замърсяващ околната среда. Критиците гледат на него като потенциална заплаха за околната среда, основна причина за глобалното затопляне и редица здравословни заболявания. Това не трябва да ни изненадва, особено след като човечеството навлиза в ерата на по-различните и екологично чисти горива под формата на водород и електричество, които до голяма степен биха редуцирали значително всички негативни ефекти, но в зората си дизеловият двигател, както и дизеловото гориво, получават своето внимание и се доказват значително пред аудиторията си.
Всичко обаче започва с далечната 1913 г. и един човек, чийто двигател и до днес се смята за успех и главоболие – Рудолф Дизел. Изобретателят на дизеловия двигател пази една сериозна тайна и до днес никой не може да гарантира със сигурност какво наистина се е случило. Историята ни пренася в Дрезден, където Рудолф чака на гарата и смята да пътува през Белгия в посока Английския канал. Пижамата е извадена от куфара, стоят на леглото, но изобретателят не се интересува от тях. Единственото, което минава през главата му са огромните дългове, които е натрупал, тоновете лихва, които продължават да се трупат.
На 29 септември 1913 г. Рудолф поставя един „Х“ на календара и нищо повече. Преди да тръгне, оставя писмо с документи и последните си пари в чанта на съпругата си. Заявява ѝ да бъдат отворени една седмица след получаването. Когато се качва на кораба, излиза на палубата, сваля грижливо палтото си, поглежда към водата и скача. До днес има твърдения, че някой му е помогнал с последното действие. И около век по-късно, можем да забележим, че неговият двигател преживява същото жестоко преследване.
А във времето, в което този изобретател сяда на работното си място, за да намери решение, светът е поставен в доста силни ограничения. На първо място можем да забележим, че през 1872 г. парните двигатели вече помагат за дългите пътешествия и влаковете свързват хиляди хора, при това сравнително евтино, с особено висок комфорт на пътуването. Ренесансът на железниците е в своя апогей и разкрива хоризонти за всеки пътник. Градският транспорт все още е зависим изцяло от файтони и каляски. В този интервал се появява и еднокопитният грип, който поставя САЩ на колене.
Магазините не могат да бъдат заредени, всички боклуци се изхвърлят на улицата и става ясно, че човечеството има нужда от решения, при това доста бързо. В град с половин милион души и около 100 хиляди коня, всеки ден се отделят около 15 килограма фекалии, както и още 4 литра урина от животно. Очаквано хигиената на един град не просто се понижава, а направо достига пълното дъно. Точно тук един двигател, без значение от горивото, може да постигне невероятни резултати. Очаквано и тук се появяват парните двигатели, които да започнат да се движат по улиците. Друг вариант е двигателят с вътрешно горене, който може да се движи на петрол, газ и в по-ранните години дори има възможност за употреба на барут.
Докато Рудолф все още учи в университет, всички кандидати имали още много път, за да се превърнат в надежден заместител, а не просто в скъпо удоволствие. Един преглед на младия студент показвал, че едва 10% от температурата в двигателя се използвала за работа, останалото е чиста загуба. И както винаги се случва, необходимо е едно камъче, което да преобърне живота му завинаги. Това е лекция по термодинамика в Кралския Баварски университет по политехника в Мюнхен. Именно в нея се говори, че е възможно да се използва пълната топлинна енергия на двигателя и да се впрегне в работа, а точно това предизвикателства е било необходимо на изобретателя.
Теорията не струва и стотинка, докато не успее да влезе в практиката. Първите опити идват с огромно разочарование. Произведеният двигател успява да работи едва с 25% капацитет, а днес някои от най-добрите дизелови двигатели достигат капацитет от едва 50%, но дори и този старт не е толкова лош, все пак постига резултати – двойно по-високи от тези на конкуренцията. Тайната на този успех се криела в начина, по който двигателят детонирал своето гориво. Бензиновият двигател компресира горивото и въздуха заедно, а след това детонира всичко чрез свещ, която подава искра.
Дизел установил, че ако компресира достатъчно добре горивната смес, тя може да се възпламени самостоятелно и да дестабилизира двигателя. Изобретението на Рудолф позволявало въздухът да се компресира до такава степен, че да запали горивото при впръскването в цилиндъра. Колкото по-високо е компресията на въздуха, толкова по-малко гориво е необходимо. И до днес този закон продължава да присъства в историята – дизеловите двигатели наистина са по-скъпи, но когато говорим за нови машини, най-вероятно ще забележим, че са значително по-ефикасни в дългосрочен план и дават значително по-нисък разход спрямо традиционния бензинов двигател.
Защо тогава немският учен не е успял да постигне мечтаната победа и да се зарадва на големите успехи? Тайната се крие във факта, че първите представени двигатели идват с различни проблеми. Неговите инвеститори повярвали на теорията, но практиката не можела да бъде изпълнена, поради простата причина, че все още било особено трудно за постигане.
Освен това не трябва да забравяме, че има достатъчно случаи, в които инвеститорите вече не желаят да хвърлят парите си на вятъра и започват да искат парите си, придружени и от закупилите въпросния двигател. Това било само началото на огромната финансова трагедия, която се задавала на хоризонта. Въпреки отрицателният ефект, Рудолф не се предавал от своята идея и вярвал, че ще успее да я реализира.
Всеки път двигателят се радвал на нови подобрения и бавно и сигурно се движил в правилната посока. Дизеловото гориво било значително по тежко и накрая започнали да го наричат дизел. Във времето си, горивото било изключително евтино, а пушеците били значително по-малко и дори не създавали неприятните експлозии, които в началото доставяли особени главоболия на собствениците. През 1904 г. армията започнала да проявява особен интерес, а френската флота веднага закупила някои двигатели за своите подводници.
Точно тук се зараждат и първите основни конспирации относно живота на създателя. Дизеловият двигател и до днес се използва във военната индустрия като особено надежден и мощен. А през 1913 г. със самоубийството на Рудолф, можем да подозираме какво точно е било напрежението върху него. Един британски вестник съобщава, че немски изобретател се хвърля през борда, за да не продаде патента на двигателя си на Великобритания.
Други най-вероятно подозират, че създателят е бил готов да продава и да даде едно сериозно оръжие в ръцете на противника. Колкото и беден да бъде Дизел, английската корона със сигурност е можела да види огромния потенциал в неговите двигатели. Едва след Първата Световна война мнозина разбират какво е завещал този човек.
Първите дизелови двигатели започват да работят през 20-те години на миналия век, а през 30-те вече работят и влаковете. В края на 1939 г. всички кораби се задвижват от дизелови двигатели. На 6 януари 1930 г. Клеси Къминс решава да покаже качествата на дизеловия двигател и го монтира в автомобил Packard Touring. Неговата дестинация е Националното автомобилно изложение. Разстоянието е от приблизително 1200 километра, а с около 30 галона гориво с цена от 1.38 долара, той успява да измине разстоянието за много по-ниска сума от неговия бензинов събрат.
Само 5 години по-късно ще пътува от Ню Йорк до Сан Франциско за сумата от 7.62 долара, отново залагайки на дизела. Нека не забравяме, че този маркетингов трик проработил, поради простата причина, че науката не можело да се крие в измами, а и мнозина по-разумни шофьори бързо сметнали, че дори и сега горивото да не е високо, няма смисъл да заплащат повече, отколкото е необходимо.
След края на Втората Световна война, наследниците на Рудолф можели да се смятат за милиардери. По това време доставяното гориво е около 70% от преноса на всички стоки по света. Учените са категорични, че без този двигател и гориво, глобализацията все още щеше да се движи с много бавни темпове, залагайки само на парните двигатели. Някои други обаче не са особени съгласни. Имайки предвид тенденцията да се насочваме към едни и същи решения във времето, при липсата на успех, най-вероятно друг щеше да инвестира и създаде решение, което да позволи осъществяването на същите резултати.
През 1914 г. редица инвеститори започват да влагат в добива на петрол, следователно и без Рудолф може да се очакват големи постижения, защото индустрията залага много на подобряването на автомобилното сърце, а и не само. Нека обаче не забравяме, че този гений не се е ограничавал само с дизелово гориво. Неговите двигатели били тествани и проектирани да работят с най-различни горива, включително и с олио, въглища на прах, а през 1900 г. демонстрира двигател, който работи на фъстъчено масло.
През 1912 г. дори заявява, че един ден олиото ще се превърне в един основен продукт, нареждайки се спокойно и до останалите горива. Точно тук се ражда и следващата по-жестока конспирация, мнозина вярват, че Рудолф най-вероятно е станал жертва на петролната индустрия. Той вече е демонстрирал подобна машина, която може да работи, какво му е пречило да създаде по-добра версия на същата и да я използва като алтернатива на своя дизелов двигател? И нека не забравяме, че въпросният учен не е искал да даде лъскави играчки на богатите, с чиято помощ да демонстрират своето охолство. Създателят е имал желание да даде колела и възможност на бедните да се придвижват по-лесно и да работят значително по-добре във всяка една индустрия.
Можем да си представим и още една интересна теория, как би изглеждала планетата днес, ако вместо добив на гориво, повечето поля биват засети с фъстъци като начин за изработка на основен вид гориво? Никой не може да даде отговор на този въпрос, макар и точно днес редица организации да имат нужда от отговор, особено при по-значителното влошаване на околната среда. Когато тялото на Рудолф е открито след близо 10 дена плаване, никой не може да даде отговор какво наистина се е случило – то било достатъчно разложено, за да накара дори моряците да го качат в лодката. Взети са само портфейлът, джобното му ножче и монокълът, които по-късно са идентифицирани от сина му. Тялото му е отнесено отново от вълните.
