Как се появява тестването върху хора

Лекарите обещават, чрез Хипократовата  клетва, да не нараняване пациентите си, така че умишленото излагане на хора на смъртоносна болест изглежда малко в противоречие със самата цел на медицината. Но с тестовете върху хора лекарите правят точно това. При тях медицинските специалисти целенасочено излагат пациентите на заболявания, за да могат да изучават симптомите и реакцията на имунната им система. Такива тестове също могат да помогнат на лекарите да открият какви ваксини ще работят за предотвратяването на конкретна болест. Исторически в такива експерименти здравето на отделните пациенти, обикновено доброволно, но понякога не, често е жертвано за медицински познания и бъдещи лечения.

Краят на пандемията от Covid-19 може да не дойде просто от ваксините на Pfizer и Moderna. За да се овладее напълно разпространението на болестта, може да са необходими много лечения и ваксини, за да се ваксинират милиардите хора. А някои експерти казват, че най-бързия начин за тестване на ваксините е чрез изпитването им върху хора.

Тестовете с хора са толкова стари, колкото самата инокулация (вкарването на микроорганизми и вируси в тялото на живи организми). През 1796 г. английският хирург Едуард Дженър тества първата в света ваксина, като излага 8-годишния син на градинаря си на кравешка шарка и след това на едра шарка. Оттогава подобни тестове се използват за изследване на десетки заболявания от холера до рак, но ранните проучвания често директно вредят на участниците, невинаги с тяхно знание.

Днес тестовете се подлагат на внимателен анализ от експерти, преди да започнат. Ключово етично изискване е доброволците да предоставят информирано съгласие, с което да докажат, че разбират рисковете от присъединяването им към проучването. Първият процес на информирано съгласие е въведен повече от век след изследването на Дженър.

През 1898 г., докато САЩ воюват с Испания в Куба, жълтата треска – която може да причини увреждане на черния дроб, гадене, висока температура и кървене – убива 13 пъти повече войници, отколкото военни действия. Така през 1900 г. американската армия създава комисия, водена от патолога Уолтър Рийд (на главната снимка), за да разбере как се разпространява жълтата треска и как да се спре. Тъй като изглежда, че само хората се разболяват от болестта, Рийд и трима колеги от комисията правят тестове с хора, за да проверят водеща теория за предаването на жълта треска: ухапвания от комари.

Рийд осъзнава, че ако е прав, тогава самото проучване би било невероятно рисковано. Необходимостта от излагане на доброволци на смъртоносната болест трябва да бъде претеглена с отговорността да се пазят доброволците в безопасност.

„Генералът, създал комисията, каза на Уолтър Рийд… че трябва да бъде абсолютно сигурен, че няма да бъде причинена вреда на доброволците“, казва Енрике Чавес-Карбало, историк на медицината от университета в Канзас. „Той доста държи на това.“

За да балансира заповедта на своя началник с присъщия риск от проучването, комисията излиза с ново решение: първият договор за информирано съгласие. Комисията създаде документ, който доброволците да подпишат, заявявайки, че разбират рисковете от проучването. Формата обаче предполага, че въздържането от проучването също е рисковано. В договора се посочва:

Долуподписаният прекрасно разбира, че в случай на развитие на жълта треска, той до известна степен застрашава живота си, но е напълно невъзможно да избегне инфекцията по време на престоя си на острова и предпочита да рискува да се зарази умишлено с вярата, че ще получи от споменатата комисия най-голямо внимание и най-умелото медицинско обслужване.

По време на експеримента учените първо позволяват на комарите да ухапят пациенти с жълта треска, така че насекомите да прихванат болестта. След това те пускат същите комари на здрави доброволци, за да видят дали ще се заразят. Когато доброволците се разболяват, Рийд взима кръвни проби за микроба, който е причинил заболяването.

На тези с жълта треска е предписан пълен режим на легло и гладуване, с изключение на „няколко глътки шампанско“ и някои лекарства за болка, казва Чавес-Карбало. Доброволците получават и солидно заплащане от 100 долара в злато за ухапване от комар и още 100 долара, ако се разболеят.

В първия кръг от експеримента 11 доброволци получават ухапвания от комари. Двама се разболяват и оцеляват. Третият мъж, който се разболява, Джеси У. Лазар, е един от учените, ръководещи изследването. Той е ухапан случайно и умира от жълта треска 12 дни по-късно.

Въпреки че Рийд обмисля да приключи проучването след смъртта на своя колега, вместо това комисията кръщава санитарна станция Лагер Лазер в негова чест. И към 1901 г. Рийд и комисията показват чрез своите експерименти, че насекомите действително пренасят жълта треска. Инокулацията на повече доброволци с филтрирани кръвни проби на пациенти с жълта треска показва, че вирусът причинява болестта – превръщайки жълтата треска в първия човешки вирус, който учените откриват.

Клара Маас

С установения виновник за причиняване на болестта Рийд се връща в университета Джордж Вашингтон (тогава Колумбийският университет), за да преподава, а други учени започват да търсят ваксина срещу жълта треска. Американският армейски лекар Уилям Горгас и роденият в Куба лекар Хуан Гуитерас създават станция за инокулация за нов кръг от тестове върху хора в Хавана. Те се надяват да открият как да предизвикат леки случаи на жълта треска с ухапвания от комари, за да дадат на хората имунитет. Повече от 20 доброволци се записват за първите експериментални инокулации през 1901 г., включително единствената жена, участвала в изследването – военна медицинска сестра на име Клара Маас.

Маас е ухапана пет пъти, без да развие жълта треска, и получава 100 долара, които изпраща у дома при майка си и деветте си братя и сестри в Ню Джърси – огромна сума в сравнение с месечното й заплащане от 30 долара.

Шестото й ухапване обаче се оказва фатално. Тя и още двама доброволци са заразени с особено жесток щам на вируса – лекарите не знаят как да предизвикат само леки случаи – и тримата умират през август 1901 г.

„Някои от заглавията във вестниците бяха от рода на „Сестра умира за сто долара“, казва Чавес-Карбало. „Хората резонираха с факта, че тя беше млада медицинска сестра, която се опитва с всички сили да помогне на семейството си.“