Детройт – градът, който качи Америка на колела
Детройт е градът качил Америка на колела. Значението му в началото и средата на ХХ век е това, което в края на века ще стане Силиконовата долина за технологиите, или това което е Лос Анджелис за киното.
Детройт е (бил) Меката на автомобилната индустрия в Щатите. Всичко започва когато в началото на миналия век, когато там заработват фабриките на Хенри Форд, Уилям Дурант (General motors), Хорас и Джон Додж, Джеймс и Уилям Пакард и Уолтър Крайслер.
Тези седем имена поставят основите на това, с което милиони американци ще свързват идеята за производствена мощ. Но те само проправят пътя за своите наследници и техния труд, който ще остане в сърцата на автоманиаците от целия свят.
Две от най-запомнящите се имена от силните години на Детройт са Лий Якока и Карл Шелби.
Починалият наскоро Лий Якока е известен с работата си във Ford и Chrysler. Неговата кариера в индустрията започва като стажант-инженер във Ford през 1946 г. Може да е инженер по образование, но по природа е човек на продажбите. Скоро след като започва като асистент продажби в компанията, гъвкавостта и нюха му за бизнес му проправят път нагоре.
Пример за отлични бизнес действия в този етап от кариерата му е кампанията „56 за 56“. При нея моделите от 1956 г. се продават с 20% авансово плащане и вноска от 56 долара на месец. Програмата става национална, а Якока е изтеглен в централата, където стъпка по стъпка достига до вицепрезидент през 1960 г. и президент през 1970 г. Той остава в компанията до края на 70-те, когато е уволнен от Хенри Форд II. Веднага след това, започва в Chrysler и постига забележителни успехи, изваждайки компанията от банкрута.
Автомобилните ентусиасти го познават като бащата на Ford Mustang, макар моделът да не е изцяло негова идея и ролята му в дизайна и инженерството е сравнително малка.
Якока (вляво) и Хенри Форд II
Всъщност основният принос на Якока е в създаването този нов клас, наречен „пони“ (pony car). И тук отново ролята му не е толкова технологична или дизайнерска, колкото чисто маркетингова. Колите „пони“ са типични за американската индустрия, те се отличават със своята достъпност, компактност, купе или кабриолет. Отличителните белези на класа са дълъг преден капак, къс капак на багажника и задно предаване.
Защо се счита, че приносът на Якока е толкова значим?
В случая не става дума за създаването на готовия продукт, а за пътя по който се стига до него. До този момент, в най-общия случай компаниите разглеждат потребителите си като сравнително хомогенна маса. Сегментирането на пазара в началото на 60-те години на ХХ век е все още нещо непознато.
Якока се сеща, че хората са различни и имат различни предпочитания, стил и очаквания. Така „пони“-то идва от разбирането, че вече достигнало възраст за шофиране поколение на бейби буумърите, ще иска нещо с по-младежко излъчване. По-малко известна е ролята, която Якока играе в създаването на още един значителен автомобил – Shelby Cobra, и много ползотворната му връзка с Карол Шелби, която ще даде четири поредни победи в Льо Ман.
Двамата се запознават в офиса на Якока през 1962 г. по време на среща организирана от главния дизайнер на Ford Доналд Фрей. Тогава Якока е изгряваща звезда в Детройт. Две години по-рано Хенри Форд II го издига в йерархията, след това отговаря за маркетинга на автомобили и камиони на Ford, за да оглави цялото отделение на Ford. Форд измисля мотото „Total Performance“, а Якока отговаря за изпълнението му на практика.
Докато Якока трупа популярност в индустрията, почти никой от изпълнителните директори не знае кой е Карол Шелби. Може би малцина, които се състезават със спортни автомобили в предградията на Детройт, знаят, че тексасецът е бивш пилот, с победа в Льо Ман с Aston Martin. Може би някои дори знаят, че Шелби отхвърля предложение за работа, направено лично от самия Енцо Ферари.
Хронично сърдечносъдово заболяване слага край на състезателната кариера на Шелби. Известен факт е, че се налага да пие нитроглицеринови хапчета за облекчаване на болките в гърдите. Тогава той е на 37 години и се нуждае от някакъв начин да си изкарва пари. Шелби и друг състезател, Ед Хугъс, имат малък бизнес за внос на европейски автомобили. Двамата обмислят поставянето на американски V8 двигател в малък британски роудстър. По това време Ford изважда нов, сравнително лек V8 двигател с малък блок.
Хугъс държи връзка с британските AC Cars, които произвеждат спортния автомобил Ace. Още от тогава Ace се счита за красива кола. Дизайнът на Джон Тойеро не е напълно оригинален, тъй като неговите линии са „преписани“ от Ferrari 166MM Barchetta. AC се нуждаят от пазар. Автомобилите на британския производител може и да са красиви, но са механично остарели. Освен това той губи Bristol като доставчик на двигатели. Компанията се крепи на договор с британското правителство за производство на моторизирани триколесни превозни средства за транспортиране на хора, обвързани с инвалидни колички.
Ace от една страна и Шелби и Хугъс от друга се споразумяват. Хугъс финансира лично първата поръчка на коли от Великобритания, както и покупката на двигатели и скоростни кутии от Ford. Шелби се съгласява да възстанови разходите на Хугъс, когато Ford официално се включат в проекта.
Шелби има следния план – ако успее да подготви няколко коли за състезание, ще успее да направи пробив. Идеята на Шелби е да привлече финансовата подкрепа на Ford, както и да продава готовата Cobra в собствената си дилърска мрежа.
Хугъс няма особен интерес в автомобилното производство и ако Шелби иска да произвежда колите си в Калифорния, се нуждае от подкрепата на Ford. Така се стига до легендарната среща в офиса на Якока през 1962 г. И двамата са алфа мъжкари с тежко минало. Макар и облечен в скъп поръчков костюм, Якока е произлиза от бедно семейство на италиански емигранти и с много труд си пробива път нагоре. От друга страна Карол Шелби, с прословутата си черна каубойска шапка и поведение на петролен магнат от Тексас, има зад гърба си неуспешен бизнес с Goodyear за състезателни гуми, бивша жена, три деца и птицеферма.
И двамата остават добро първо впечатление помежду си. След смъртта на Шелби, Якока споделя спомените си от тази среща: „Той беше едни добре изглеждащ кучи син!“. По време на срещата Шелби разкрива концепцията за британска кола с V8 на Ford. Британците правят страхотни малки спортни коли, но със слаби и ненадеждни двигатели. За това мощен американски агрегат в забавен за шофиране английски роудстър е добра идея, но Якока не е съвсем убеден. Тогава Шелби му казва вълшебните думи: „Дайте ми 25 000 долара и ще направя две коли, които ще издухат Chevrolet с техния Corvette.“
Карол Шелби при победата си в Льо Ман с Aston Martin през 1954 г.; Getty Images
Въпреки че, кампанията „Total Performance“ на Ford е в ход, Corvette е кралят на пътя и шампион на пистата в САЩ. Якока знае, че нищо няма да даде на Ford по-голям тласък, колкото победа над Chevrolet. И затова наредил да дадат на Шелби парите и да го отпратят „преди да е ухапал някого“. Само 90 дни по-късно, Шелби предоставя за инспекция първата Cobra. Следващата пролет започват да пристигат доклади в централата Ford за Cobra доминираща над Corvette по пистите в Америка. На Лий Якока вече не му се налага да обяснява кой е Карол Шелби.
Дружбата между двамата продължава и след като Якока започва работа в Chrysler. В резултат на това на бял свят излизат няколко високо производителни модификации на Dodge Viper. Повече от достатъчно е да се каже, че автомобилният свят е по-добро място благодарение на тази връзка. Що се отнася до работата на Якока в Chrysler, това е една забележителна история за съживяването на един от „Големите три“ и заслужава отделно внимание.
Несъмнено ролята на Лий Якока и Карол Шелби в оформянето на американската автомобилна индустрия е от голямо значение. По-късно тази година на големия екран ще видим този екип пресъздаден от Мат Деймън и Джон Бърнтол във филма „Ford v Ferrari“. Там ще можем да видим в действие приноса им по създаването на автомобила разгромил Ferrari в Льо Ман. А колкото до Детройт, днес е повече от ясно, че хубавите дни са минало. Някога дом на почти два милиона души, а днес на малко над 700 хиляди, градът е пълен с изоставени фабрики и небостъргачи. Може би, защото липсват хора с поглед надалеч и такива с малко нитроглицерин в кръвта.
