Стърлинг Мос – шампионът в сърцата на феновете и никога в класациите на Формула 1
Стърлинг Мос никога не печели титла във Формула 1. Не успява да влезе в историята като състезателят с най-много спечелени първи позиции, нито най-много първи позиции на гран при. И въпреки всичко това, публиката го обича. Мос успява да спечели нещо много по-важно – любовта на народа.
За подобна награда си мечтаят мнозина и понякога никой не се интересува от титлите. Когато публиката следва един герой на пистата резултатите са повече от ясни. Златните години на пилота бяха регистрирани през 50-те години на миналия век и с право. В банковата му сметка всяка година постъпва сумата от един милион долара – като човек без титла, той е най-добре платеният пилот на пистата в този период.
И все пак не трябва да сваляме летватата на състезателя: за 14 години се състезава в 529 състезания, печели 212 от тях, комбинира участията си в редица турнирни и различни автомобилни състезания, включително ралита и за този период сяда зад волана на 107 вида болиди.
През 1957 г. ще стане най-бързия човек в света с поставянето на рекорд за скорост на солените езера в Юта. За периода от 1955-1958 успява да завърши винаги на второ място във Фромула 1. През следващите три години ще бъде на трето място в крайното класиране. За него Енцо Ферари казва:
„Ако Мос се слушваше в разума, а не в страстта, той щеше да е шампион много пъти.“
През 1958 г. е на косъм да спечели шампионата. Неговият колега Майк Хоторн избутва болида си на пистата и успява да завърши състезанието. Мос е потърсен за коментар, но самият той отказва да нарече Хоторн измамник и по тази причина не печели в края на сезона. Победата е само с една точка разлика. Пилотът предпочита да спечели честно и да запази добрите отношения с публиката, отколкото да поиска корона, която не е спечелил. Подобен феномен наистина се среща рядко.
Ако попитате почитател на Мос с какво е наистина известен, отговорите ще варират. Освен добра колегиалност и уважение към всички, пилотът често показва смелост, за която другите мечтаят.
През 1955 г. печели италианското състезание Mille Miglia – приблизително 1600 км – изпреварвайки своите колеги с близо половин час. Надпреварата трае около 10 часа. През 1958 г. решава да изкара цялата надпревара в Аржентина, използвайки само един комплект гуми за всичките 80 обиколки. Гумите в онзи период от време могат да преживеят едва 40 обиколки. През 1961 г. в Монако се бори срещу Ferrari с малък 4-цилиндров Lotus, неговите конкуренти разполагат с двойно повече и побеждава. Една година по-рано успява да спечели американската надпревара, при това само 5 месеца, след като е счупил 2-та си крака и гърба на състезанието в Белгия.
И за разлика от днешното спортно облекло, което един пилот трябва да носи, Стърлинг предпочитал да се качва в болида по къси ръкави, за да може да хваща тен на пистата. С визията на посетител и пилотските си умения, няма нито една кола, която е предоставена в неговите ръце и не е била тествана до ръба на възможностите си.
Публиката става свидетел на това през 1962 г. в Англия, когато пилотът форсира своя Lotus 18/21 отвъд възможностите. Следва мощно огнено кълбо от двигателя и катастрофа. Помощният персонал трябва да разчиства половин час пораженията, за да стигне до Стърлинг.
Такава катастрофа не остава без последствия. Лявото му око и скула са в плачевно състояние, лявата ръка е счупена, следвана от две счупвания в левия крак. В болницата лошите новини продължават. Дясната страна на мозъка е отделена от черепа и пилотът изпада в кома около 38 дни, а парализата на част от тялото му продължава около 6 месеца. Спомените от катастрофата са заличени. Чуди се дали да не използва хипноза, за да върне спомените си, но лекарите не го съветват, защото покрай нея може да се завърне и парализата. Макар и спомените да липсват, джентълменството в пилота се е запазило.
След като напуска болницата, той води всички 11 медицински сестри на вечеря, за да им благодари за толкова добрата грижа, а след това голямата компания отива на театър. Мнозина биха приключили спортната си кариера, но Стърлинг не е като мнозина, следващата година неговият Лотус препуска по мократа британска писта със скорост от 232 км/ч.
В този сезон осъзнава, че вече нещо липсва в надпреварата. Преди всяка маневра е ставала подсъзнателно, а след завръщането си, Стърлинг вече усещал, че се натоварва. Приключва състезателната си кариера на 33 години. И мнозина осъзнават, че този спорт ще изгуби много. Ако в България полицаите са задавали въпроса „Защо караш като Фитипалди?“, във Великобритания въпросът е бил:
„За кого се помисли? Стърлинг Мос?“. Впрочем Мос е получавал този въпрос, след като един път е бил спрян от полицай, който не го разпознал. Както се досещате, бившият пилот си е позволил да натисне педала, а след като вече е получил рицарска титла, отговаря:
„Сър Стърлинг, ако обичате.“
Изковаването на такава спортна легенда има своите обяснения. Стърлинг е израстнал в състезателно семейство. Като малък се евозил в скута на баща си и е държал волана. На 10-годишна възраст получава Austin със 7 конски сили и превръща семейната ферма в писта. На 18 вече притежава книжка и се оборудва със състезателен Cooper 500 и с него печели 11 от 15-те състезания, в които е участвал. През 1953 г. участва със своето собствено Maserati.
Само 2 години по-късно е част от отбора на Mercedes-Benz и неговия идол – Хуан Мануел Фанджио. Мос е първият британец, който печели купата на Англия. През следващите години ще пита многократно Фанджио дали е намалил нарочно, за да му подари победата и отговорът винаги е един и същ – не.
След състезателната си кариера започва да печели с различни телевизионни участия, занимава се с недвижими имоти и използва малък скутер, за да се предвижва в Лондон.
И така на 12 април 2020 г. на 90-годишна възраст приключва земния път на един шампиона на народа, на любимец на Великобритания и света. Както много често се казва, подобен талант не може да се повтори в състезателната история. А и съществуват сериозни
