Спортни хроники: Левски въвежда система 4-2- 4 през 1963 г.

Нуждата от промени в Левски (Сф) е забелязана още през 1963 г. Треньорът Г. Пачеджиев вдига изискванията и настоява да се култивира една нова и още по-добра система за игра – 4-2-4. За интегрирането на тази система е необходимо той и неговите играчи да се преборят със старите навици. Вдъхновение за тази система идва директно от бразилските тимове, като Пачаджиев е сигурен, че това ще е бъдещето на футбола.

Треньорът посочва, че е редно двамата централни защитници да се нареждат по хоризонтала, а не да се позиционират един зад друг. Изискването на подобна формация е и съобразяване с поставените задачи. Така нареченият „старши централен защитник“ трябва да подсигурява задната линия, а стоперът ще трябва да се изправя срещу нападателите на другия отбор, като неговата задача е да прекъсва атаките.

Старшият, по думите на Пачедживе, рядко ще се втурва напред, а партньорът му ще се връща назад при силно изразени отбранителни тенденции в противника. Това, казва Пачеджиев, се забелязва, но само по дължината на терена.

Левски ще изгражда своята тактика по примера на Бразилия и Чехословакия. Засега няма играчи, които да играят по такъв тип. Чакъров от „Ботев“ Пловдив притежава подобни умения, добра рутина, интелект и теоретически познания, докато в „Левски“ най-подходящ за подобни тактики е Вуцов, освен посочените умения на Чакъров, въпросният играч на Левски е и по-подвижен.

В средата на терена ще се позиционират и така наречените диспечери. Тяхната задача е да посрещат атаката на противника; ако бъдат прехвърлени, да заемат изгодна позиция за получаване на топката; а след това да доразвият атаката, докато използват моментите за включване напред. Добър диспечер с такава роля е Игнатов от Спартак-София и Пешев от Ботев-Пловдив, като последният демонстрира енергия и се откроява с фантазия и замах на диригент. „Левски“ ще използват уменията на Илиев, който има организаторски способности и неуловими спринтове към противниковата врата.

В „Левски“ двамата централни нападатели са проблем за Пачеджиев, но вижда позитиви при Соколов.

Треньорът има забележки относно движението без топка и започва да играе, когато я получи, преди това не следи пулса на играта. Рейдовете му често забавят атаката, което също ще се отрази на новата идея за интегриране на 4-2-4. Други централни играчи ще бъдат Йорданов или Гайдаров. Първият често се намира на правилната изходна позиция и може да задържи топката, както и да изведе своите съотборници. У него обаче се забелязва недостиг на сила и стабилност за двубоите. Плюсовете на Гайдаров, но и минусите са очевидни, централният нападател трябва да играе ролята на агресивен и настойчив играч, но и да създава условия за останалите.

„Левски“ възнамерява да играе в атака с така нареченото „свободно движение“, а защитата ще бъде комбинирана и плътна, където процепите се запълват с хора и трябва да се дебне всеки момент за комбинационно или индивидуално преодоляване на защитниците. На този етап треньорът посочва, че всички отбори са фокусирали вниманието си върху защитата, но никой не подчертава нападението, с което да се изведе максимум от самата подредба на футболистите.

Пачеджиев подчертава, че ще се фокусира и върху прехода между отбрана в нападение (обратното вървяло по-леко за сините), на подкрепата на задните линии за изграждане на ефикасно настъпление. Оставени сами на себе си, без гъвкав тил, без помощта на двама-трима от защитата и полузащитата, нападателите лесно ще бъдат парирани, системата не може да отрази своите нападателни ресурси, ще остане впечатление за защитни подбуди. В това отношение на помощ идва играта на Илиев, когато е в добро физическо състояние, той влиза в ролята на перфектен защитник, както и Манолов, но левскарите ще търсят играч за средата на терена, за да овладее бразилската тактика.