Бял, жълт, оранжев, зелен, син, лилав и черен – цветовете на коланите в бойните изкуства показват напредъка на ученика, способностите и опита му. Обратно на разпространеното мнение обаче, използването на цветни колани за отбелязване на напредъка и ранга е скорошно въведение в иначе древните бойните изкуства – някъде от началото на 20 век.
Голяма част от стандартния външен вид на един боец днес – широкия панталон и риза, цялото бяло кимоно с колана – е въведено от откривателя на джудото Кано Джигоро, който първоначално тренира джиуджицу, за да увеличи силата си (когато започва да се занимава с бойни изкуства, Кано е висок 1,57 метра и тежи 40 килограма).
Как се връзва колан
Като известен учител и енциклопедист в родната си Япония, Джигоро създава джудо след като изучава джиу-джицу в края на 19 век, някъде през 80-те години.
Първоначално опитите на Джигоро да намери преподавател по джиуджицу са неуспешни. Търсенето му се случва в годините на така наречената Реставрацията Мейджи – тогава традиционните бойни изкуства са изгубили от популярността си на фона на модернизиращата се Япония. Някогашните учители са принудени да спрат практиката си. Бащата на Кано познава човек на име Накаи Уменари, бивш войник, който се съгласява да му покаже ката, но не и да го обучава пълноценно. Катагири Рюджи, служител на семейството, знае джуджицу, но отказва да обучава Кано, тъй като смята, че изкуството вече няма практическо приложение. Отказва и Имаи Генширо от джуджицу школата кюшинрю. Кано успява да намери учител едва през 1877 година.
През февруари 1882 година Кано Джигоро вече има свое собствено доджо в будисткия храм Еишоджи в Токио. Основни за Кано Джигоро при създаването на джудо са принципите сейрьоку дзеньо („максимална ефективност, минимално усилие“) и джита кьоей („взаимно благополучие и полза“). Сенсеят казва:
Малко след това започва да присъжда на учениците си нивото Шодан, което буквално означава „начална степен“ и днес е най-ниското ниво на черен колан. Първият, удостоен с тази чест е Томита Цунеджиро и Сайго Широ.
Тази система е вдъхновена от вече съществуващите данове при играта на Го, създадена от Хонинбо Досаку през 17 век. Преди това, по-опитните ученици в различните училища по различни бойни изкуства в Япония са получавали свитъци, в които били изписани способностите им.
Джудоги
В тези ранни дни на джудото, учениците не носят одеждите, които днес знаем и виждаме при бойните изкуства. Тогава се е използвало основно традиционното кимоно, което се спуска до земята и се връзва през кръста. То очевидно има своите недостатъци при бой и затова през 1907 Джигоро представя новата подобрена униформа на спорта – джудоги, която се завързва с много по-тънък колан (оби). Тогава цветовете на оби още са само два – черен за ниво йондан и бял за по-ниския нидан. Белотата и чистотата на джудоги имат за цел да покажат празнотата и неопитността на ученика, който с времето ще бъде научен и напълнен със знания, което ще се илюстрира от черния колан.
С времето и за да се отбележат и други, по-високи нива на бойни умения и постижения, през 1930 Джигоро вкарва в оценителната си система колани с червени и бели ленти (червеното символизира направените жертвите и желанието за учене) и присъжда тези колани за умения и познания от еквивалента на днешните 6-ти, 7-ми и 8-ми дан.
На друг майстор на джудото, Миконосуке Каваиши, който преподава в Париж, се дължи инкорпорирането на други цветове към униформата, което се случва около 1935. Това е начин да се мотивират учениците за все по-големи и по-големи постижения. Набързо майстори от другите бойни изкуства като карате и таекуондо, също приемат и използват с цветовата система на коланите.
…
Днес нивата са, както следва:
Бял (6то кю) Рокукю
Жълт (5то кю) Гокю
Оранжев (4-то кю) Шикю
Зелен (3-то кю) Санкю
Син (2-ро кю) Никю
Кафяв (1-во кю) Ичикю
Черен (1-ви дан) Шодан
Черен (2-ри дан) Нидан
Черен (3-ти дан) Сандан
Черен (4-ти дан) Йондан
Черен (5-ти дан) Годан
Червено-бял (6-ти дан)
Червено-бял (7-ми дан)
Червено-бял (8-ми дан)
Червен (9-ти дан)
Червен (10ти дан)
Широк бял (12-ти дан)