Трофим Лисенко – ученият, който трябваше да спаси СССР от глад
В зората на СССР, ранните лидери смятат, че няма нищо невъзможно. Няма и защо да ги обвиняваме, те разполагат с нечуван териториален ресурс, също така и с огромен човешки актив. Едва ли би могло да бъде особено трудно на който и да е лидер, да постави толкова високи цели и внимание, особено след като неговата армия е доминирала на бойното поле през Първата Световна война. Има само един проблем, докато победите на фронта са толкова голям успех, тя няма нищо общо с природата, която и до днес остава неподвластна.
СССР обаче има нужда от малко повече доказателства и макар театърът на войната да дава необходимото самочувствие, науката е съвсем друга материя. Поне в това вярва Трофим Лисенко. Ако никога не сте чували за него, той е един впечатляващ агроном, който макар и да няма абсолютно никаква представа от отглеждането на реколта, успява да убеди съветските лидери не само да му дадат свобода, за да тества своите теории, но и да го поставят на един от най-важните постове. Ако погледнем малко по-точно историята, веднага ще забележим един впечатляващ глад, настъпил непосредствено след Първата Световна война.
Гарет Джоунс разказва една много черна история, но много бързо е дискредитиран от своите колеги, които не само не вярват, но и получават достатъчно финансиране, за да разказват за невероятните технологични прогресии на СССР. Ако някога сте се чудили защо СССР не се опитва да подпомогне гладуващите страни, нека Ви отговорим – опитвали са се, но за съжаление са назначили възможно най-грешния човек в лицето на Трофим Лисенко. Защо?
Това е човекът, който не вярвал изобщо в генетиката. Според него, семената могат да бъдат образовани да реагират директно на стимуланти и по този начин да се развиват по всяко едно време. Няма значение от сезона, няма значение от часа, семената могат да започнат да се развиват дори през нощта. Все още не сме виждали подобна гениална идея, дори и ГМО продукциите не могат да стигнат до толкова невероятен напредък, компании като Bayer споделят, че разполагат със семена, които могат да се развият във всеки сезон, но все още никой не ги е виждал. Като главен изпълнител на агро културата, Лисенко използва невероятни вещерски приказки, в които обяснява, че благодарение на неговата наука, може да отглежда посеви по всяко време.
На правилното място и правилното време, Лисенко успява да сподели своите виждания в правилното време и на правилното място, за да получи всички ресурси. Експериментите започват с пълна сила и водят до абсолютен провал, коствал живота на близо 7 милиона души. Много от тях прибягват до канибалство. Има и други причини за пагубното изпълнение, например ще забележим, че след края на гражданската война, много села остават без младите и силни хора, които да обработват земята. След около четири години Владимир Ленин умира и оставя Йосиф Сталин на поста. Това, което Стоманеният човек наследява са милиони гладуващи. Единственото, което му остава е да събере останките и да доведе новото време и индустрия, колкото се може по-бързо.
Нуждата от нови кадри е осезаема, а Лисенко не само показва невероятно доверие в комунистически режим, но е готов да направи всичко, както и да постигне всичко. Израснал в гладуващо село в Украйна, Трофим не бил непознат на несгодите. Обещавал, че няма да забрави видяното, докато не се озовава във висшата класа. Понятията за правилно и грешно се объркват до степен, в която той самият забравя своите корени. Гладуващите бързо стават врагове на партията и трябва да изчезнат. Междувременно ученият се отдава на наука и след като става агроном през 1925 г., скоро е изпратен в далечна изследователска станция в Азарбейджан. Въпреки неговата научна степен, идеите и практиките говорят по-скоро за човек, който не знае дори къде е попаднал. Това е единственият човек в света, който вярва, че чрез научни методи ще подскаже на семената да се развиват от въздуха.
Според неговата наука, самите семена работят на принципите на закона на видовете, те няма да се състезават едни с други, а ще се опитат да работят заедно, почти като хората. Ако се замислите, той просто цитира един от принципите на Маркс за материализма, който в този случай има предвид заобикалящата ни среда като индивидуални личности, която диктува поведение и отговорност. Лисенко е убеден, че точно това трябва да се случи и с всички останали. През 1927 г. дори доказва някакъв успех, след като неговите грахови посеви започват да растат през зимата. Неговите мисли в този момент е, че е успял да обучи много добре зелените посеви, след като ги излага на студ.
Веднага излиза статия във в-к Правда, където се споделят невероятните успехи и постижения за цели полета в кавказките региони през зимата, които имали за цел да изхранват добитъка, за да не загине от лошо хранене, а селските турци ще преживеят зимата, без да треперят за утрешния ден. Възможно ли е този учен да е познал и да е успял? Откритието на Лисенко е добре познат процес на биологията, в който екстремните студено могат да накарат семената да пуснат цветове. Руските фермери правят това от векове, но Лисенко твърди, че идеята е негова и бързо приема повишението, което идва след това. Идеята за така наречения ламаркизъм е развита от френския зоолог Жан-Батист Ламарк. Неговата теория твърди, че признаци, придобити от растение или животно, докато е живо, могат да бъдат предадени на потомството му.
Тази логика обаче не успява да плени толкова уверено генетиците, които продължават да са скептични. По логиката на тази теория, ако човек счупи крака си, той трябва да пренесе знанията на своето новородено, а това не се случва. Във всеки други случай, това откритие би могло да коства главата на Лисенко, но в света на слепите, едноокият е цар и точно тази титла се дава на Лисенко. През 1928 г. Сталин дава зелена светлина на колективизацията на всички ферми в целия Съветски съюз, принуждавайки всяка страна да предостави своите ресурси, много руснаци са принудени да се подчиняват или да се срещнат с агресивната въоръжена опозиция. Резултатите, както може да се очаква, са повече от катастрофални.
Посевите са унищожени, мнозина не могат да се изхранват, местното население посяга на добитъка, а след това започва да се избива и изяжда. Сталин също среща огромните главоболия и знае, че масата скоро ще тръгне към Москва и няма да има сила, която да я спре, точно в това време идва месията. Лисенко обещава, че ще помогне на всеки човек, но ще превърне руското земеделие в супер ферма, която ще произвежда непрестанно. Точно това е музиката, която Сталин иска да чуе. Изземването на обработваемата земя е първата жестока грешка. Лисенко започва да пакетира най-различни семена и да ги разпръсква при различни температури по полето, забранява употребата на пестициди.
Без тях, нищо не успява да поникне. Обработваните семена с различни киселини и химикали, води до създаването на някаква реколта, но тя остава напълно негодна за употреба. Скоро идва и добре познатия Холодомор – или „гладната чума“. Докато Лисенко прави своите експерименти, слуховете за канибализъм са вече факт. Според някои слухове, агонизиращият и умиращ човек на земята, вече не се смятал за изумителна или тежка гледка, даже напротив, всичко било напълно нормално.
До днес някои икономисти смятат, че ако истинските учени били впрегнати на работа, най-вероятно биха могли да намерят и правилното решение, но познайте какво се случило. Те били или избити, или умрели, или затворени. СССР има само Трофим Лисенко. Дори и след 1939 г., когато ученият влиза в сериозни разправии с професора по генетика Николай Вавилов, който не спира да унищожава и отхвърля една след друга теориите му, Лисенко получава контрола на всички изследвания за храната.
Николай е арестуван и изпратен в затвор, където да умре от глад през 1943 г. Никой повече не посмял да говори срещу него. След като няма конкуренция, какво точно следва? Нека започнем с факта, че този „учен“ не спира да унищожава света и за всички останали страни. През 1948 г. универсалният закон е цитиран лично от Сталин. Лисенко вече говори за сериозни промени в света, които са възможни изцяло с неговата наука. Той вече знаел как да произвежда ръж и други продукти от нищото.
Добрата новина е, че подкрепата умира със Сталин през 1953 г. Николай Хрушчов започва да назначава обратно онези генетици, които са показали някакъв прогрес, а самият Лисенко не е сред тях. Неговият труд се оказва много по-различен и почти невъзможен. И ако Хрушчов се оказва един особено неблагодарен съветски лидер, китайският Мао е на съвсем друг полюс и смята, че ако копира всичко от СССР ще успее да постигне много по-сериозни успехи. И като говорим за копиране, имаме предвид дори съветската наука. Научните изследвания на Лисенко, които остават без никакво покритие, се взимат от Китай и започват да се следват много слямо едни след други.
Възможно ли е СССР да е объркал нещо по самата линия, може би Лисенко не е имал достатъчно ресурси. Какво ще стане, ако неговите идеи успеят в Азия? За съжаление няма грешки, просто няма наука. Между 1959 г. и 1961 г. около 45 милиона китайци умират от глад, болести и мизерия. Фермите са унищожени и скоро историята записва този период като Великия Китайски глад. Трофим Лисенко най-накрая е публични дискредитиран около 1964 г. и умира в неизвестност на 78-годишна възраст през 1976 г. Необходимо е цяло десетилетие, преди да започне възстановяването на СССР. Необходимо е време от идеологическата наука, която оставя всяка друга назад. Цената за този зловещ експеримент, както и некадърството на Лисен се разплаща в милиони жертви.
