Тъмната страна на кокосовото масло
Преди няколко години кокосовото масло беше цар на пазара, изтъкваше се заради предполагаемите му ползи за здравето и се използваше за всичко: от миене на зъби до отблъскване на буболечки (дори се предлагаше като фалшиво средство за лечение на COVID). Сега обаче изследванията показват, че някога приветстваното като „суперхрана“ масло може да не е толкова полезно за нас, колкото ни накараха да вярваме модите и гурутата през последните едно-две десетилетия.
Всъщност проучване от началото на тази година дори намекна за значителни потенциални рискове за здравето, свързани с консумацията му. Бе доказано при мишки, че кокосовото масло може да промени усвояването на храна и да наруши някои метаболитни хормони. Въз основа на предишни изследвания то може да бъде свързано и с увеличаване на теглото, тревожно поведение и повишено възпаление на централната нервна система, мастната тъкан и черния дроб.
„Получените резултати показват, че макар процесът да е бавен и тих, приемът на кокосово масло за дълъг период от време може да доведе до значителни метаболитни промени, които допринасят за развитието на затлъстяване и свързаните с него съпътстващи заболявания“, казва в изявление авторът на изследването Марсио Алберто Торсони.
И като такова, то „не се препоръчва като добавка за лечение на заболявания или за възстановяване на доброто здраве“, добавя той.
За да стигне до този извод, изследователският екип прилага дневна доза – калориен еквивалент на една супена лъжица – кокосово масло на здрави мишки в продължение на 8 седмици.
В края на изследването те установяват, че ключовите метаболитни хормони лептин и инсулин – които участват в регулирането съответно на чувството за ситост и нивата на кръвната захар – са потиснати, което, както пишат авторите, „уврежда контрола върху разхода на енергия, експресията на невропептидите и приема на храна“. Те също така откриват доказателства, които предполагат, че биохимичните механизми, които участват в синтеза на мазнини, са били стимулирани.
Като цяло това не е съвсем изненадващо. Известно е, че наситените мастни киселини, основното съединение в кокосовото масло, насърчават инсулиновата и лептиновата резистентност и преди това са били свързвани с възпаления и затлъстяване.
Предишна работа (също при мишки) на същите автори на изследването предполага, че консумацията на кокосово масло може да доведе до увеличаване на теглото, по-висок процент мазнини, намален разход на енергия, възпаление и тревожно поведение.
Въпреки че това изследване засега е ограничено до животински модели и затова трябва да се разглежда с повишено внимание, хората все пак трябва да преосмислят приема на кокосово масло, предупреждава Торсони. Най-добре е то да се използва в малки количества, обяснява той, като подправка или част от сос, в идеалния случай с пресни или минимално преработени зеленчуци и под ръководството на диетолог.
Това не е първият път, в който „тъмната страна на кокосовото масло“ надига грозна глава. Поради високото съдържание на наситени мазнини в него, което е много по-голямо от това на обикновеното масло, зехтина, фъстъченото или слънчогледовото олио, то се свързва с „лошия“ холестерол и следователно с повишения риск от сърдечни заболявания.
Американската асоциация по сърдечни заболявания препоръчва маслото да се избягва: „Тъй като кокосовото масло повишава ЛНП холестерола, който е причина за сърдечно-съдови заболявания, и няма известни компенсиращи благоприятни ефекти, ние не препоръчваме употребата му“, пишат те в изследване от 2017 г.
Освен че кокосовото масло може да не е здравословно за нас, то не е и приятел на околната среда, защото нанася огромни щети на тропическите екосистеми, в които се отглежда, и застрашава повече видове на метричен тон, отколкото всяко друго растително масло, включително и толкова омразното палмово.
