Синдромът на мъртвото дупе – една модерната чума

Случвало ли ви се е да седите в една поза дълго време и да ви изтръпне дупето? Да? Е, това се нарича „синдром на мъртвото дупе“ или по-технически казано глутеална тендинопатия или тендинит на глутеус медиус.

Този синдром може да варира по интензивност, от спорадично изтръпване до много по-тежко състояние, което идва и с хронична болка.

Какво е синдром на мъртвото дупе?

Той обикновено се появява поради глутеалните (задните) мускули, по-специално, когато gluteus medius спре да изпраща важни сигнали до мозъка ни, което води до изтръпване или дори болезнено усещане.

Средният глутеус е изключително ценна част от тялото, тъй като помага за стабилизирането на гърба, бедрата и коленете, както и подпомага ходенето и бягането. Ако този важен мускул не работи правилно, това може да доведе до свръхкомпенсация от страна на други части на тялото, което на свой ред може да причини болка освен в мускула, и в други области като коленете, бедрата, долната част на гърба или надолу по крака.

Ако синдромът не се лекува, може да се стигне до загуба на сила в бедрените флексори или глутеусите. С течение на времето това може да доведе до дисбаланс на седалищните мускули.

Флексорите на тазобедрената става са група мускули, които са разположени в предната част на бедрото. Те са важни за движението на краката и движенията на сгъване; необходими са и за подпомагане на придвижването на коляното към тялото. Те са много важни за ходене или изкачване по стълбите.

Човешки крака

Какво причинява синдрома на мъртвото дупе?

Причините могат да варират. От известно време е ясно, че седенето по цял ден може да причини много вреди – от разширени вени до забавяне на метаболизма. Един от най-честите причини за синдрома е или твърде много седене, или седене в неправилна позиция, или недостатъчно движение, което кара мускулите на дупето да се удължат, а бедрените флексори да се стегнат. Често изтръпването или болезненото усещане може да изчезне, когато станем, разтегнем се и се походим малко.

Седенето може да раздразни седалищните нерви – нервите, които се намират в средата на глутеусите – ако то е в лоша поза и се оказва прекомерен натиск върху тях.

Ако имате по-кокалесто дупе и седите на нещо твърде твърдо, това също може да причини проблеми, тъй като нервите нямат достатъчно мекичко.

И обратното: хората, които тичат дълго време, също са изложени на висок риск от това състояние, тъй като физическото натоварването може да бъде твърде голямо за мускулите и сухожилията – особено ако иначе седят по цял ден, тъй като това води до стягане на бедрените флексори. Ако спортистът не успее да разтегне тази област на тялото преди бягане, тогава може да възникне синдромът и дупето му да умре.

Позиция на Тренделенбург (Фридрих, немски хирург, 1844-1924)

Как се тества за синдром на мъртвото дупе?

Един тест, който може да се направи, е тестът на Тренделенбург. Това е вид физически преглед, при който лицето повдига единия си крак отпред, докато стои. След това лекарят може да определи дали дупето е умряло, ако тазът се спусне надолу от страната повдигнатия крак. Това спускане може да предполага слабост в глутеусите от противоположната страна.

Друга индикация е, ако лицето има извивка в гърба си. Всякакви екстремни изкривявания в долната част на гърба могат да показват, че бедрените флексори са много стегнати.

Как да избегнете синдрома на мъртвото дупе?

Като цяло, за да избегнете всички тези проблеми, се препоръчва седалищните мускули да се поддържат здрави и има много упражнения, които могат да помогнат.

Зависи и от това как получавате синдрома на мъртвото дупе. Ако се дължи на твърде дълго седене в една поза, тогава се препоръчва човекът да става от време на време, да се разхожда или да прави някои упражнения. Ако се дължи на твърда повърхност за сядане, тогава този човек трябва да ползва възглавница.

Ако проблемите са възникнали заради много активен начин на живот, тогава се препоръчва лицето да си вземе почивка от спорта.

Понякога може да се наложи физическа терапия и масаж. В по-сериозни случаи може да се използва богата на тромбоцити плазмена терапия, която представлява инжектиране на собствените тромбоцити на човека.