Ще ни стане ли зле, ако отидем дълбоко в Земята, както когато се качваме на високо
Качването на екстремни височини може да доведе до смъртоносната височинна болест. Но случва ли се същото (или нещо подобно) с хората, които слизат дълбоко в Земята? В миналото миньорите и строителите на мостове са били изложени на атмосферно налягане, два пъти по-високо от на повърхността, и понякога това се е отразявало фатално на организма им. Това ни накара да се замислим какво ли е усещането, когато човек навлезе дълбоко в Земята? И какво е противоположното на височинната болест?
Мина за желязна руда в Кируна
Най-голямото известно находище на редкоземни метали в Европа е открито от миннодобивна компания в Швеция, близо до най-голямата по рода си мина за желязна руда в Кируна. Кореспондентката на NPR Джаки Нортъм обяснява какво е усещането да се пътува 30 минути с кола до дъното на това находище.
„Кожата ви става чувствително по-суха, ушите ви пукат и е трудно да се отървете от усещането за изолация, докато камионът се върти и завива по затъмнения път, воден единствено от светлоотразителите по подсилените сиви, каменни стени на тунела. Когато най-накрая достигнете дъното, на повече от 1 219 метра под повърхността на Земята, откривате комплекс от ярко осветени офиси, кафене и дори автомивка.“
Симптомите може да звучат познато на всеки, който някога е пътувал със самолет, с тази разлика, че единият вид транспорт ви издига много високо в небето, а другият ви спуска в земята. В статия от 2008 г. учените описват как най-дълбоките нива под повърхността, където хората са стъпвали, са всъщност в най-дълбоките мини.
А най-дълбоката от тях е златната мина Мпоненг, известна преди като златната мина Уестърн Дийп, която се намира в Йоханесбург, Южна Африка. Според Рекордите на Гинес: „Към 2012 г. оперативната ѝ дълбочина вече е достигнала 3,9 км, а по-късните разширения са довели до минаване на границата от 4 км“.
На тази дълбочина миньорите са изправени пред изпепеляващи температури, които бързо се увеличават, колкото по-дълбоко се копае. Скалните стени достигат до 60 °C, а влажността може да надхвърли 95 %, но за този проблем са предприети мерки като се ползва използва ледена каша и се набляга на вентилацията.
Какво да кажем за налягането?
Бруклинския мост
По време на строителството на Бруклинския мост в Ню Йорк има много смъртни случаи, като една от причините е „декомпресионна болест“, известна днес като генерализирана баротравма, аеробулоза или кесонна болест. Може да си мислите: „Това не е ли само при водолазите?“, но всъщност първите случаи са диагностицирани при миньори и строители на мостове.
Смъртните случаи в Бруклин са наблюдавани сред работниците, които са работили при двойно по-високо налягане от това на повърхността, тъй като се е използвал сгъстен въздух, за да се предотврати навлизането на речните води в строителната площадка. Когато строителите копаели по-дълбоко, те изпитвали все по-силни симптоми като мускулна парализа, неясен говор, болки в ставите и стомашни спазми.
Тези симптоми първоначално се наричат „кесонна болест“, тъй като хората, които са ги изпитвали, са копали в шахти със същото име (кесон е вид бетонна конструкция), потопени дълбоко в Източната река. Те са били важна част от строителството на моста, тъй като от тях първо се изваждала пръстта и след това празната шахта се запълвала с бетон, за да се направи основата. Но се оказва, че не са безопасно място за работа, когато трима работници умират бързо един след друг.
Баротравмата, се причинява от преминаването от място с високо налягане към място с ниско налягане за кратко време. Поради тази причина тя днес най-често засяга водолази, авиатори, космонавти и хора, които работят в среда със сгъстен въздух.
Преминаването от зона с високо налягане, като най-големите дълбини на мината, към зона с ниско налягане, като повърхността на земята, може да доведе до образуване на мехурчета азотен газ в тялото. Проблемът възниква, когато тази промяната стане твърде бързо, при което газът се натрупва. Това може да бъде много болезнено, а често и фатално.
Често срещаните симптоми включват болки в ставите, чупен на костите, порозовяване на кожата, инсулт, парализа, задух и артериална газова емболия, при която мехурчетата блокират потока на кръв. Добрата новина е, че ако състоянието се диагностицира достатъчно рано, то може да се лекува с помощта на декомпресионна камера, с която ефективно се пресъздава бавното преминаване от едното налягане в другото.
Изглежда, че баротравмата е по-сериозна заплаха за хората, които работят в сгъстен въздух, отколкото за миньорите, тъй като в прегледа „Barometric Hazards Within The Context Of Deep-Level Mining“ се заключава, че „настоящите познания показват, че свързаните с налягането ефекти върху здравето на миньорите ще бъдат умерени и ограничени до лица с предразполагащи заболявания, хроничните случаи на които могат да бъдат идентифицирани чрез медицински прегледи, основани на риска, и след това третирани; докато острите състояния могат да бъдат предотвратени чрез профилактика или лекувани симптоматично“.
Така че, въпреки че може да се чувствате малко странно, спускайки се в шведската мина за желязна руда в Кируна, шансовете ви за сериозни последици са доста малки. От друга страна, в мината винаги има паяци, които са много по-страшни.
