Представете си следната сцената: средновековието е, вие сте адвокат и подготвяте клиента си за съда. Вашият клиент е обвинен в най-отвратителното престъпление – магьосничество – след като свидетели твърдят, че е снесъл яйце.
За да се усложнят нещата още повече – вашият клиент е пиле.
Такава случка – минус адвоката за защитата – се случи в Базел през 1474 г., когато петел е осъден да бъде изгорен жив „за отвратителното и неестествено престъпление снасяне на яйце“, след като в заграждението му са открити няколко яйца. Последвалата (вероятно миришеща на курбан) екзекуция е наблюдавана „с толкова голяма тържественост, с каквато би се наблюдавало изпращането на еретик в пламъците, от огромната тълпа от граждани и селяни.“
И това далеч не е единственият процес срещу животно в историята: всякакви зверове – от мечки до маймуни – са попадали в съдебните процедури на човека. Понякога, какъвто е случаят през 1386 г. във Фалез, Франция, животните са обличани с дрехи преди екзекуцията. Прасе от въпросния процес е осъдено за убийството на бебе и облечено в жилетка, бельо и ръкавици, преди да бъде отведено на бесилката. След това е намушкано с нож, преди да бъде обесено.
Според историка Питър Динзелбахер животните в Европа са съдени със същата строгост, с която и хората – с участието на обичайните членове на съда, на които се плаща като за обикновен съдебен процес срещу човек. Обръща се внимание дори на мотивите на животното, като една свиня през 1567 г. е обесена за нападение над бебе и за това, че го е направила с „жестокост“.
Не всички животни, изправени на съд, обаче са осъдени на смърт. Едно куче ухапва по крака общински съветник в Австрия и когато собственикът отказва да поеме отговорност за действията на любимеца си, обвиненията падат върху кучето, което съответно е изправено пред съда и признато за виновно. Но вместо да бъде екзекутирано, то е осъдено на една година в „Narrenkötterlein“ или желязна клетка в центъра на града, където по принцип са затваряни престъпници и богохулници, за да бъдат подигравани.
Прасетата обикновено са изправяни на съд, главно за престъпления, които са включват смъртни случаи, докато всички животни, които са имали нещастие да станат жертва на сексуален акт с човек, обикновено са осъждани на смърт заради това. Тези дела се провеждат през по-голямата част от Средновековието, като Европа е меката им.
В една много по-скорошна екзекуция на животно, слон е обесен смъртоносно от кран в Тенеси, след като е обвинен в убийство. На 12 септември 1916 г. слонът Мери от цирка убива Ред Елдридж, цирков работник, назначен да го язди.
Според разкази от онова време слонът или убива Елдридж с един удар на хобота си, или в изблик на ярост „го вдига на 3 метра във въздуха, след което го блъска в земята… и с пълната сила на яростната си ярост се твърди, че забива гигантските си бивни през цялото му тяло. След това животното стъпква умиращият Елдридж, сякаш търсейки триумф, след което с внезапен ритник запраща тялото му в тълпата.“
Каквото и да е станало, тълпите започват да скандират „Убийте слона“, което води до няколко опита за екзекуцията му. Първият метод – чрез застрелване – има малък ефект, като мениджърът на цирка казва, че „в тази страна няма достатъчно оръжие, за да може да бъде убит“. Електрошокът е или приложен – един железничар твърди, че 44 000 волта просто са накарали животното да „потанцува малко“ – или не е поради липса на достатъчно енергия за успешна екзекуция.
В крайна сметка обаче Мери е обесена с помощта на кран пред очите на тълпа от 2500 души. Първоначално веригите се късат, което води до счупено бедро на животното. В крайна сметка е използвана по-здрава верига и работата е свършена: съвременна екзекуция на животно за убийство на човек. Поне през Средновековието са имали съдебни процеси.