Португалската галера: Едно любопитно животно, което… не е едно животно
Португалската галера не е медуза
Португалската галера (на български известна още като португалска фрегата, португалски боен кораб или физалия) може и да прилича на медуза, но всъщност е сифонофор – група от няколко животни, наречени зооиди (4 в този случай), всяко от които изпълнява функцията на отделен орган. Сифонофорът започва като оплодена яйцеклетка. Но с развитието си започва да се „разраства“ в отделни структури и организми. Тези миниатюрни организми, наречени полипи или медузоиди, не могат да оцелеят самостоятелно, затова се сливат заедно в пипаловидна маса. Те трябва да си сътрудничат, за да могат да се придвижват и да улавят храна.
Макар че отделните животни в галерата са основно клонинги, те имат различни форми и служат за различни цели. Дактилозооидите са дълги ловни пипала за улавяне на плячка; гастрозооидите са по-малки пипала, които смилат храната; а гонозооидите са висящи образувания, чиято задача е да улесняват размножаването. Всяка галера има и пневматофор, или „плувка“ – полип, подобен на торба, който действа като голям газов мехур и се намира на върха на колонията. Той може да се разширява или свива по желание и така осигурява контрол на плаването. Гребенът най-отгоре също така позволява на колонията да използва ветровете, за да се придвижва.
Названието „португалска галера“ идва от прилика с кораба
Колониите Physalia physalias прекарват много време, плавайки на повърхността на водата, и когато газовият мехур е разширен, изглежда и действа малко като платноходка, откъдето идва и името. Що се отнася до португалската част, учените от XIX в. предполагат, че моряци са го срещнали близо до португалския остров Мадейра, докато съвременните етимолози по-скоро мислят, че той прилича на португалски кораб. Предполага се също, че моряците от епохата на Ренесанса са смятали, че пневмофорите приличат на шлемовете, носени от португалските войници през XVI в.
Пипалата на галерата могат да стигнат до 50 метра
Това е максималната дължина за дактилозооидите – които обикновено са дълги около 10 метра и имат отровни клетки, с които могат да причинят болезнени, невротоксични ужилвания. Когато едно пипало се откъсне от останалата част от колонията, то може да бъде изхвърлено някъде на брега или да се носи наоколо дни наред, докато се разложи. Но дори и то може да ви ужили.
А ужилванията могат да бъдат смъртоносни за хората
Вероятността да галерата да ви убие е малка, но това не означава, че трябва да я пипате. През 2018 г. 204 души в Холивуд, Флорида, са били лекувани от ужилванията, които могат да доведат до червени рани по кожата, мускулни спазми, повишен сърдечен ритъм и повръщане.
През 1987 г. една от жертвите получава сърдечно-съдов колапс и умира. През 2010 г. жена, която плува край Сардиния, е ужилена и почива от предполагаем анафилактичен шок.
Някои риби живеят в тях
Номеус
Като се има предвид, че дребните рибки съставляват около 70 до 90% от диетата на галерата (тя се храни и със скариди и други ракообразни), рибата Nomeus gronovii, известна още като номеус, играе опасна игра: тя живее сред пипалата ѝ, въпреки че не е имунизирана срещу ужилванията. Младите рибки се хранят с планктон, който се разхожда под галерата, а когато пораснат, понякога крадат плячката ѝ или гризат пипалата.
Морските охлюви крадат токсините ѝ
Галерата има дълъг списък от врагове: ядат я морските костенурки и океанските слънчеви риби. Има и морски охлюви, които не само я поглъщат, но и активно събират и си присвояват токсините ѝ.
Всяка колония има отделен пол
Гонозоидите имат торбички, в които се намират яйчниците или тестисите – следователно всяка колония може да се счита за мъжка или женска. Макар че морските биолози не са напълно сигурни как се размножават, една от теориите е, че гонозоидите изхвърлят яйца и сперматозоиди в открития океан, които се оплождат, когато се засекат с плаващи яйца или сперматозоиди от други колонии на човекоподобните. Този метод на размножаване се използва и от много видове корали, морски анемони и медузи.
