Норилск: ГУЛАГ, цветни метали и студ – живот на ръба на света

Сибирският град е един от най-северните обитаеми градове в света, разположен дори над Северния полярен кръг. Но Норилск е всичко друго, но не и зимна приказка – той е най-замърсеният град в Русия. Той е изолиран, ограничен за туристи и построено върху руините на трудов лагер. Защо тогава 177 000 души избират да живеят там?

Град Норилск се намира на около 400 километра северно от Северния полярен кръг, по поречието на река Енисей. Единственият арктически град, по-голям от този град ГУЛАГ, е Мурманск, но той не е толкова на север. Както може да се очаква, местният климат е просто чудесен. През януари средната висока температура е -25 градуса по Целзий. Рекордно ниското ниво е почти – 50. През зимата хората понякога не могат да чакат на автобусната спирка от страх да не замръзнат до смърт. Почти три месеца в годината изобщо няма дневна светлина. През юни и юли пък няма нощ.

Но тайната на съществуването на града, въпреки суровия му климат, е богатството на метали под снега.

Централата на „Норникел“

Норилск седи върху едно от най-ценните метални находища в света. Запасите от метал в мините на града са най-големите на земята с почти два милиарда тона. Така градът е в един от най-големите производители на никел и е най-големият източник на паладий на планетата. Паладийът се използва в електрониката и е най-ценният минерал, който се продава на над 50 000 долара за kilogram. Има и доста мед.

Първоначално мини на града са били контролирани от държавната компания „Норилски никел“ по време на СССР. Мините са приватизирани през 1993 г. и днес се наричат ​​Nornickel. Именно това е икономическият двигател на Норилск, тъй като той ангажира приблизително 80 000 души. Днес компанията продължава да примамва работниците да се трудят в този мрачен град от топилни рафинерии и рушаща се архитектура от съветската епоха, с относително по-високо заплащане от други подобни компании.

Първата къща в Норилск

Град Норилск е уреден още през 20-те години на миналия век заради находищата на полезни изкопаеми, но градът е основан официално през 1935 г. при съветския лидер Йосиф Сталин. Той създава мрежа от трудови лагери, един от които е разположен в Норилск, където затворниците са заставени да добиват метали. Те започват изграждането железопътната линия Салехард – Игарка, наречена „Мъртвият път“, която минава през Сибир до Норилск. Тя все още не е довършена напълно и до днес.

Местният ГУЛАГ се нарича Норилаг и беше дом на много „политически нежелани“. Между 1935 и 1953 г. се изчислява, че там са изпратени около 650 000 затворници. Условията в лагера са толкова екстремни, колкото и в Арктика. Затворниците работят по 14 часа на ден без никакво оборудване за безопасност. Един от оцелелите си спомни как „това беше чисто и просто тежък труд… Нямахме почивни дни, освен когато беше -45, -50 градуса навън. Имаш право да пишеш само по едно писмо годишно. Не ти е позволено да имаш снимки на роднини.“

Някои затворници в ГУЛАГ са толкова отчаяни, че нараняват собствените си ръце, за да не могат повече да работят. След смъртта на Сталин през 1953 г. въстанията в лагера започват незабавно. През 1956 г. той е затворен, но дотогава се смята, че в него са загинали 250 000 затворници. Дори днес останките им все още се появяват, когато ледът се размрази през лятото. В тяхна чест Норилск създаде музей.

Както може да се очаква между силния студ и продължителните периоди на мрак, повечето дейности в града се случват на закрито. И все пак някои смели хора се присъединяват към местния клуб по плуване и правят полярни гмуркания в местните реки. Жителите често наричат ​​града си „острова“, а останалата част от Русия – „континента“. За да бъдем честни, едва през 2017 г. градът получава надежден интернет. В разгара на лятото жителите на града могат да излязат из тундрата, когато тя е по-обитаема. Но дори и в най-топлия си период, средната температура в Норилск е около 15 градуса.

Местните, които получават възможност да напуснат града, често не искат да се върнат никога. Един 30-годишен жител е попитан от The New York Times как се чувства, когато посещава други части на Русия на почивка. Той отговаря: „Наистина не искам да се връщам и съм готов да дам всичко, за да не ми се налага.“

От друга страна, има и постоянни жители, които се гордеят със способността си да виреят на толкова агресивно място.