Най-редките скъпоценни камъни в света

Днес в света са известни около 200 разновидности на естествените скъпоценни камъни. Наред със диамантите, рубините, сапфирите и изумрудите има и многобройни полускъпоценни камъни, някои от които са толкова рядко срещани, че стойността им надхвърля много от най-скъпите бижута в света.

Ето някои от най-редките от тях.

Танзанит

Танзанитът е красива синя разновидност на минерала цоизит и се среща само в малък район в близост до подножието на планината Килиманджаро в Танзания. Камъкът е открит в по-значителни количества едва през 60-те години на ХХ в. и оттогава популярността му нараства неимоверно, до голяма степен благодарение на усилията на Tiffany & Co. Топлинната му обработка при много високи температури може да подобри синьото оцветяване, така че повечето камъни на пазара са обработени по този начин – но всеки танзанит, който не е бил подложен на силно затопляне и има силен син цвят по естествен път, ще бъде с много по-висока стойност. Тъй като се среща само на едно място и в ограничено количество, стойността му вероятно с времето само ще нараства.

Черен опал

Опалите обикновено са с кремаво-бял цвят и са специални заради примесите си с цвят на дъга, които отразяват светлината. Черните опали са много по-редки, тъй като почти всички те се намират в мините в района на Лайтинг Ридж в Нов Южен Уелс в Австралия. Колкото по-тъмен е фоновият им цвят и по-ярки са примесите, толкова по-ценен е камъкът. Един от най-ценните черни опали на всички времена е Aurora Australis, който е открит в Лайтнинг Ридж през 1938 г. 180-каратовото бижу предизвиква особено възхищение заради големия си размер и наситената цветна (арлекинова дори) окраска. През 2005 г. той е оценен на 1 000 000 австралийски долара, или около 1 200 000 лева.

Ларимар

Ларимарът е много рядка синя разновидност на минерала пектолит и се среща само в един малък район на Доминиканската република. Името на този тюркоазен камък е създадено от Мигел Мендес, който го популяризира през 1974 г. – той взема първата част от името на дъщеря си Лариса и я комбинира с испанската дума за море „mar“, за да се получи „larimar“. Местните жители са знаели за съществуването на камъка от поколения, тъй като малки екземпляри са били изхвърляни на морския бряг, но едва през 70-те години на миналия век в земята са открити достатъчно количества, за да се изгради мина.

Турмалин от Параиба

Турмалините се срещат в много цветове в цяла Бразилия, но турмалините от Параиба са единствените камъни с ярък тюркоазен оттенък, защото съдържат мед. Те са открити през 1987 г. от миньора Хейтор Димас Барбоса, който по някаква причина е силно убеден, че под хълмовете на бразилския щат Параиба се крие нещо специално. След години безплодно копаене той най-накрая открива турмалин с особен неоново син цвят – и пазарът на скъпоценни камъни си губи ума. Така редкият камък (на всеки 10 000 диаманта се добива само един) става изключително търсен. През 2003 г. в мините в планините на Нигерия и Мозамбик са открити много сходни турмалини с тюркоазен цвят, въпреки че според някои те не са толкова поразителни като тези от Параиба.

Грандидиерит

Грандидиерит е описан за пръв път през 1902 г. от френския минералог Алфред Лакроа, който го открива в Мадагаскар и го кръщава в чест на френския изследовател Алфред Грандидие, експерт по естествената история на острова. Този изключително рядък синьо-зелен минерал е открит на много места по света, но досега само в Мадагаскар и Шри Ланка са намерени камъни със скъпоценно качество, които все още са изключително малко. По-голямата част от известните камъни са полупрозрачни, но най-редкият (и следователно най-ценният) намиран някога, е прозрачен. Всъщност първоначално камъкът е бил смятан за друг рядък скъпоценен камък – серендибит, тъй като все още не е бил наблюдаван грандидиерит с такъв цвят и прозрачност. Скъпоценният камък е идентифициран правилно едва след експертен анализ и впоследствие е продаден за неоповестена сума. Можем да предположим, че ако бъде открит камък с подобно качество, самата му рядкост би му осигурила изключително висока цена.

Александрит

Удивителният камък с променящ се цвят александрит е открит през 1830 г. в Уралските планини в Русия и е наречен на името на цар Александър II. Забележителната способност на тази разновидност на хризоберила да променя цвета си го прави особено търсен: на слънчева светлина камъкът изглежда синьо-зелен, но под светлината на нажежаемата жичка става червено-лилав. Степента на промяна на цвета варира при отделните камъни, като при някои тя е незначителна, но най-ценни са прозрачните, които демонстрират пълна цветова промяна.

Въпреки че са открити някои големи образци от камъка (в Смитсоновия институт се съхранява най-големият известен в света шлифован образец от александрит с тегло 65,08 карата), по-голямата част от тях са под 1 карат. Но стойността само на един от тези под 1 карат може да бъде 15 000 долара. По-големите могат да стигнат до 70 000 за карат.

Бенитоит

Бенитоитът се добива само в един малък район на Калифорния близо до река Сан Бенито (откъдето идва и името му), но мината е затворена за промишлен добив през 2006 г. – което го прави още по-рядък. Скъпоценният камък е идентифициран за първи път около 1907 г. от геолога Джордж Лудърбек и има тъмносин цвят, който показва особено интересни качества, когато е под ултравиолетова светлина и флуоресцира. През 1985 г. е обявен за официален държавен скъпоценен камък на Калифорния като признание за факта, че въпреки че се среща в Арканзас, както и в Япония и Австралия, Калифорния е единственото място, където може да се добива. Поради това колко рядко се открива доброкачествен бенитоит с разумни размери, той може да достигне огромни цени на свободния пазар – добре шлифован камък с тегло над 2 карата може да достигне над 10 000 долара за карат.

Пейнит

Пейнит е открит от британския гемолог Артър Чарлз Дейви Пейн през 1951 г., а през 1957 г. е признат за нов минерал. В продължение на много години е съществувал само един образец от тъмночервения кристал, който се намира в Британския музей в Лондон, което го прави най-редкия скъпоценен камък в света. По-късно обаче са открити и други, въпреки че към 2004 г. все още са известни по-малко от 20 пейнита. През последните години все пак няколко мини в Мианмар започват да добиват палинит и сега се твърди, че са известни над 1000 камъка. Рядкостта му го прави изключително ценен и само 1 карат може да достигне цена от над 60 000 щатски долара.

Червен берил

Червеният берил, известен още като биксбит или червен изумруд, е толкова рядък, че по оценки на на всеки 150 000 диаманта със скъпоценно качество се открива един такъв камък. Чистият берил е безцветен и придобива ярките си нюанси само от примеси в скалата: хромът и ванадият му придават зелен цвят, в резултат на което се получава изумруд; желязото осигурява син или жълт оттенък, създавайки аквамарин и златен берил; а манганът добавя наситеночервен цвят, за да се получи червен берил. Червеният се среща само в Юта, Ню Мексико и Мексико, а повечето намерени камъни са с дължина само няколко милиметра – твърде малки, за да бъдат изрязани и фасетирани за употреба. Тези, които са шлифовани, обикновено са с тегло под 1 карат, а червен берил от 2 или 3 карата се счита за нещо изключително.

Таафеит

Австрийско-ирландският гемолог Едуард Чарлз Ричард Таафе купува кутия с шлифовани камъни от бижутер в Дъблин през 40-те години на ХХ век, мислейки, че е закупил колекция от шпинели. Но при по-внимателно разглеждане забелязва, че един от бледолилавите камъни не реагира на светлината по същия начин като останалите и го изпраща за анализ. Резултатите разкриват, че е открил неизвестен дотогава скъпоценен камък – наречен след това „таафеит“ – което е вълнуваща, но малко разочароваща информация, тъй като той открива вече шлифован и съответно няма представа къде в природата се среща минералът.

За щастие, след като новият камък е обявен, много други колекционери преразглеждат собствените си колекции от шпинели и откриват редица други образци. В крайна сметка източникът на камъка е проследен до Шри Ланка, въпреки че няколко екземпляра са открити и в Танзания и Китай. Смята се, че съществуват по-малко от 50 таафеити – много от тях се намират в геоложки и частни колекции, което прави този скъпоценен камък толкова рядък, че широката общественост едва ли някога въобще ще го срещне.