„Най-неприятното решение“ на парадокса на Ферми според НАСА

„Ако Вселена е толкова гигантска, къде са всичките извънземни?“ гласи накратко Парадоксът на Ферми. Екип от учени от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА се зае с този въпрос, като разгледа теорията за Големия филтър, мястото на човечеството в него и нашето бъдеще като вид.

В ново изследване, което все още не е рецензирано, те предупреждават, че филтърът „има потенциала да изкорени живота, особено след като скоростта ни на напредък изглежда е свързана пряко с тежестта на нашето падение“

Това, според учените, е „най-обезпокоителното решение на парадокса на Ферми“.

Енрико Ферми, италиански физик

Едно възможно решение на парадокса на Ферми е Великият филтър – хипотеза, според която преди една извънземна цивилизация да успее да стигне до точката, в която може да напусне своята планета и звездна система и да започне да колонизират галактиката си или дори вселената, нещо се случва, за да й попречи да го направи. Или бихме видели някакви следи от такива цивилизации в нашия собствен Млечен път. Но какво е това нещо и кога се случва, просто не знаем.

Факторът, който прави тази хипотеза интересна е, че не знаем дали сме превъзмогнали вече Великия филтър или той ни очаква в бъдеще. Възможно ли е повечето извънземни животи да не преминават фазата на едноклетъчния живот и така ние вече да сме преминали този филтър? Или в някакъв момент, който предстои, ние, подобно на други (извънземни) цивилизации преди нас, сме на път да се самоунищожим, преди да успеем да напуснем Земята, може би чрез война или изразходване на ресурсите ни, или по някакъв друг непредвидим начин?

В своята статия екипът предполага, че успешното преминаване през този „велик филтър“, за да станем междузвезден вид, разчита на това да отделим време, за да осъзнаем къде се намираме сега, и възможните апокалипсиси, пред които сме изправени, включително широкомащабна ядрена война, естествени и изкуствени патогени, злонамерен изкуствен интелект (ИИ), удари на астероиди и изменението на климата. Изследването идентифицира какви нива на риск представлява всяка от тези възможности в момента, както и какво би било необходимо, за да преминем през тях, за да преминем през големия филтър.

Екипът е донякъде оптимистично настроен за ядрената заплаха, която те наричат „може би най-очевидният от Великите филтри“, посочвайки все по-дълги периоди без война и генерално на път към демокрация и мир. Астероидите също се разглеждат като филтър, който можем да преодолеем с помощта на технология, като например неотдавнашната мисия DART, при която НАСА пренасочи астероид, като удари друг астероид в него.

По отношение на ИИ, екипът казва, че трябва да се предприемат стъпки сега, ако искаме да избегнем това да бъде нашият филтър. „От превантивна гледна точка, ако и когато ИИ се осъществи, може вече да е твърде късно, за да се разчита на емпирични доказателства какви са неговите действителни нагласи и поведение спрямо другите видове“, пишат те.

„Затова силно се препоръчва да направим сега, а не после каквото моделиране трябва и може да бъде направено, за да си направим предварителните оценки и заключения и проактивно да планираме мирен подход към възможността за споделяне на Земята с нова, много по-силна от нас, технологична единица.“

В крайна сметка екипът вярва, че за да преодолее тези значителни препятствия пред съществуването ни, човечеството трябва да се ангажира с по-дългосрочно мислене. Част от този напън е ангажирането с целта да се превърнем в цивилизация от тип 1, която може да използва цялата налична енергия от нашата звезда.

„Да си поставим за цел да се превърнем в цивилизация тип 1 от Скала на Кардашев* – може би постижимо за малко повече от времето, което ни беше необходимо, за да преминем от първите парни двигатели до настоящето – би било гигантски скок за човечеството в правилната посока,“ заключават те. „Постигането на статут би гарантирало, че всеки Велик филтър е успешно преодолян, което разгръща почти неограничено бъдеще пред човечеството.“

Завършвайки с положителна нотка, екипът смята, че излизането отвъд цивилизация от тип 1 също е възможно. „Като срок да се подготвим за нашето пътуване, вероятно можем да разчитаме, че вътрешната част на Слънчевата система ще остане обитаема за още няколко милиарда години, докато Слънцето не започне да се разширява към червен гигант“, пишат те. „Достатъчно време, за да може човечеството най-накрая да направи други звезди свой дом.“

____________

* Според скалата на (Николай) Кардашев: цивилизация от тип 1 използва цялата налична енергия на своята планетата, цивилизация от тип 2 използва цялата енергия на своята звезда, а цивилизация от тип 3 използва цялата енергия излъчвана от галактиката, която обитава.