Кое същество удря най-бързо?

Когато се запитаме кое от многобройните същества на Земята нанася най-мощния удар, може да предположим, че ще е горилата например, или поне някое животно с невероятна костна плътност. Но в действителност титлата се носи от изненадващо малко създание, което доказва, че размерът наистина няма значение.

С ослепителна украска и страшни очи, които са способни да виждат както инфрачервена, така и ултравиолетова светлина, скаридите богомолки (около 400 вида) са нещо повече от просто красиво лице. Те се разделят на две групи по методи за лов – „копиеносци“ и „разбивачи“ – вторите от които използват изумителна ударна сила.

Въпреки че се наричат „скариди“, скаридите богомолки всъщност са от разред Устоноги (Stomatopoda). Далечни роднини на истинските скариди, този разред ракообразни се състои само видовете, които пробождат или удрят плячката си.

Докато „копиеносците“ ловят риба, използвайки големи шипове в края на ръцете си, „разбивачите“ използват ръцете си, за да разбият черупките на раци и други мекотели. Движейки се със скорост около 23 метра в секунда, което е същото ускорение като на куршум 22-ри калибър, тези „разбивачи“ нанасят удар със сила от 1500 нютона, като разбиват черупките на всички зверове, които имат нещастието да се окажат на пътя им.

Всъщност, въпреки че са с размери между 1 и 30 см, те удрят с такава скорост и сила, че създават светкавица и силен звук.

Нови изследвания на това как скаридите богомолки не се нараняват при тези атаки установяват, че юмруците им са набраздени по начин, който селективно филтрира тези звуци, като така се блокират вибрациите.

Скаридите богомолки нанасят смъртоносните си удари с помощта на „пружиниращи системи“, а не с мускули, подобно на механизма, който скакалците и бълхите използват, за да скачат. Интересно е, че те извършват тези впечатляващи движения само под вода.

Изследване от 2020 г. си поставя за цел да провери силата им точно над повърхността на водата и установи, че ударите се освобождават с приблизително половината от скоростта, с която се освобождават, докато са под вода. Смята се, че причината за това е свързана с потенциалната възможност скаридите да се наранят, ако силата на удара не се разсее от съпротивлението на водата.