Как умират животните, които са изядени живи
Всички сме чували историята за Йона, който е погълнат от кита – съдба, която сполетява и бащата на Пинокио Джепето. Да бъдем погълнати цели и живи е съдба, която пронизва човешката митология през цялата ни история. Но как действително протича смъртта, когато живо същество е погълнато цяло? И има ли животни извън по-известни като тении, които от успяват да преживеят изпитанието и продължават по своя пътслед като по един или друг начин излизат от другия край?
Както може би бихме могли да очакваме, смъртта на погълнатите същества зависи от това, какви същества са ги поълнали. Едни от най-известните с това, че поглъщат плячката си цяла животни – змиите – всъщност първо убиват плячката си, преди да я консумират, или чрез отрова или чрез стискане. Има животни, които все пак полъщат плячката си директно, докато е все още жива и рита. Такива създания включват жаби, някои риби и птици, разновидности на змии и дори хора.
Един особено зловещ пример е гигантската червена пиявица Кинабалу. Тази твар от роман на Лъвкрафт е вид червей от джунглите на Борнео, който засмуква своята жертва – по-малък червей – в устата си все едно една спагета изяжда друга по-малка спагета.
Въпреки че има известни разногласия сред експертите, изглежда, че жертвите им са погълнати живи, тъй като има случаи, при които пиявиците трябва да изплюят червея, защото са подценили размеа му, след което червеят си продължава по своите си дела. Но какво се случва с него веднъж попаднал вътре? Обикновено се смята, че червеите умират сравнително бързо, тъй като се задушават в тясното тяло на пиявицата.
В някои случаи, като например при някои птици, хищникът може да се опита да зашемети плячката си без реално да я убива, след което да я погълне. Така е възможно жертвата да стигне до корема напълно в съзнание – такъв е случаят при някои жаби и риби, които обикновено изтласкват храната си рязко в задната част на устата и я поглъщат. И така, ако предположим, че плячката оцелява в устата на хищника: какво се случва с нея по-нататък?
Някои твърдят, че силни контракции на хранопровода на хищника са достатъчни, за да смажат животното, но всеки, който е повръщал хранарта си цяла, знае, че езофагиалните контракции рядко са достатъчно силни, за да смажат храната – само достатъчно силни, за да я насърчат надолу до стомаха.
Веднъж в стомаха, докато най-очевидната и очаквана причина за смъртта на животното, би била силната стомашна киселина на хищника, като цяло е малко вероятно тя да причини смъртта, поне не по холивудския начин. По-скоро благодарение на сфинктерите – любимият на всички мускул – във вътрешността на стомаха до голяма степен няма въздух. Така тази среда вероятно ще доведе до смърт от задушаване относително бързо. За стомашната киселина ще отнеме много повече време, докато разяде през кожата или черупката до някаква вътрешна точката, където би нанесла животозастрашаващи щети.
Разбира се, следващият въпрос, който непременно възниква при разглеждането на такава тема, е: Освен очевидните паразити, могат ли други същества да оцелеят, ако бъдат погълнати живи?
Оказва се, ча да. Например, за някои охлюви се знае, че оцеляват през дългото и не особено достойно пътуване през целия храносмилателен тракт като едни същи Анди Дюфрейн от „Изкуплението Шоушенк“ и излизат от другата страна. Охлювът Tornatellides boeningi на японския остров Хахаджима, който може да оцелее през храносмилателната система на птица, след като е изяден жив. Що се отнася до това колко често животните всъщност оцеляват, Шиничиро Уада и колегите му от университета Тохоку установяват, че около 15% успяват да оцелеят пътуването като един от тях дори рожда след това.
Ами други същества? Ами да – през 2012 г. биолози в Източен Тимор наблюдават странен вид змия, подобен на червей, известен като сляпа змия, да изплува от задния край на крастава жаба. Що се отнася до начина, по който змията преживява подобно събитие – изследователите смятат, че това се дължи на люспите на съществото, които го правят устойчиво на щети; формата му, която му позволява да изпълзи през недрата на жабата; фактът, че жабата не е яла наскоро и съответно няма нищо в черва; и накрая, способността на сляпата змия да живее под земята с минимално количество кислород. За съжаление обаче безстрашната сляпа змия умира няколко часа след триумфалното си завръщане, без да е ясно защо. Продължаваме натам.
Докато повечето същества имат благоразумието да не поглъщат нищо живо, което има остри бодли, нокти или е токсично, случва се така, че има един опасен вид същества, при които подобен сценарий се разиграва няколко пъти – електрическата змиорка. Тя има бодлива опашка, която използва, за да се зарови в пясъка. Така, когато е изядена от риба, в уплаха си тя се опитва да се зарови с опашка, в резултат на което пробива стомаха на животното. Въпреки това, доколкото изследователите разбират, тези опити винаги се оказват напразни, тъй като змиорката неизбежно се оказва заклещена в пространството между стомаха и коремната стена, където често се задушава, макар че поне малко отмъщава на убиеца си.
По-еволюиралите животни обаче имат инстинкт да не правят подобни глупости. Когато става въпрос за най-еволюиралите животни обаче, най-големият актив на този вид – личността и свободната му мисъл – понякога отменят тази защита…
Например през 2016 г. пиян мъж от Холандия е бил придуман да погълне жив сом. Сега за тези, които не са запознати с анатомията на сомовете, тези същества имат остри бодли на гръдните си перки (а при някои видове тези бодли могат да бъдат и доста отровни). В крайна сметка рибата се настанява в гърлото на мъжа и той е откаран в реанимация, повръщайки кръв, където впоследствие рибата е безопасно отстранена. Човекът оцелява, но сомът няма този късмет.
Още по-впечатляващ е саламандъра Taricha granulosa – земноводно, което произвежда мощен токсин, който оже да убие всеки хищник, достатъчно глупав, за да пренебрегне синално оранжевата окраска. Всъщност отровата му е толкова мощна, че са наблюдавани случаи. в които жаби поглъщат съществото, след което се поддават на токсина толкова бързо, че то има време да излезе обратно през устата на жабата, преди храносмилателните сокове и липсата на кислород да станат проблем.
