shareit

История на лимонадата

| от |

Най-основната рецепта за лимонада се състои от лимонов сок, захар и (често) вода, за да се разреди киселинността. Самият лимон няма ясен произход, но най-ранните му корени могат да бъдат проследени назад до Северозападна Индия, след което се разпространява на запад към Средиземно море и на изток в много страни в Азия. Хората от Средиземноморието са го използвали като декоративно растение, докато в Азия са го използвали в аромати и лекарства. Докато се разпространява, той преминава през много мутации и хибридизации, които създават различни цитрусови плодове като портокали, лайм и различни сортове лимони. Киселият плод е бил известен на римляните и има изображения на лимони, използвани в техните напитки, но няма писмени доказателства, които да подкрепят това. Историците предполагат, че художниците всъщност са видели лимоните по време на пътуванията и по-късно са ги добавили кат оинтересен елемент към картините си.

Най-ранните известни доказателства за лимонада идват от средновековния Египет. Персийски поет на име Насир Хосров пише за ежедневието в Египет и споменава напитка, наречена „катармизат“, която се състои от сок от прясно изцеден лимон, подсладена със захарна тръстика. Записи от онова време разкриват, че това е доста популярна напитка, тъй като се продава от много търговци по пазарите в цялата страна. Първата писмена рецепта за тази напитка обаче се появява едва през 13 век в арабска готварска книга. Твърдата лимонада – подправена с алкохол – се появява за първи път към края на Средновековието в Монголия, управлявана от Чингис хан.

Jackie Stewart drinkt een flesje limonade, Bestanddeelnr 922-5447

Британският състезател от Формула 1 Джаки Стюарт пие газирана лимонада през 1969 г

Световен феномен

Около средата на 17 век напитката пристига в Европа и става изключително популярна. По-специално Франция й се радва много и уличните търговци в Париж и други големи градове я продават на чаша. Напитката се разпространява след това и в Новия свят с европейските пътувания и експедиции, като се открива, че лимонът расте добре в топлия и влажен климат на днешна Флорида, Калифорния и части от Карибите. Популярността на лимонадата в Америка също е правопропорционална на растежа на захарните плантации като изобилието от захарна тръстика я прави невероятно евтина напитка. Първата рецепта за лимонада, открита в Северна Америка, е в готварската книга на Мери Рандолф „The Virginia Housewife“, публикувана през 1824 г., но тя е много по-подобна на лимонов крем, тъй като съдържа и яйца.

През 1870 г. лимонадата заема по-важна роля в Съединените щати, тъй като движението за умереност (социално движение, насърчаващо умереността или пълното въздържание от консумация на алкохолни напитки) започва да се разпространява в цялата страна. Хората от движението насърчават обществото да пият лимонада като алтернатива на „злите“ алкохолни напитки. Първата дама на времето, Луси Уеб Хейс, е страстен активист в тази посока и се опитва да забрани всякакъв алкохол в Белия дом. В следствие на това получава подигравателното прозвище „Луси Лимонадата“.

Но дори и без пренебрежението на прохибиционистите, популярността на напитката рязко нараства поради нарастващата търговия с лед. Ледът ставаше все по-евтин и по-лесно достъпен за обикновения човек и хората вече можеха лесно да се насладят на студена напитка в горещ ден – като лимонадата беше най-популярната.

The Drunkard's Progress - Color

„Прогресът на пияницата“ (1846) от Натаниел Къриър показва как умереното пиене стъпка по стъпка води до пълно падение

Розова лимонада

Тя си има собствена история, която идва от един изненадващ източник: горе-долу по същото време, когато лимонадата започва да се развива, циркът също започва да набира голяма популярност. Първото споменаване на розовата версия е от 1879 г. в West Virginia Wheeling Register (вестник), където успехът между двете се свързва, но произходът й е малко по-стар. Не е известно точно кога, къде или кой я е изобретил, но преобладават две истории:

Първата история включва известен цирков промоутър на име Хенри Е. Алот, който е бил широко известен в цялата страна – всъщност е бил толкова популярен, че когато почива, некрологът му е отпечатан в New York Times и Washington Post. Историята идва от наръчник по ресторантьорство от 1913 г. и razkazwa, че през 1872 г. Алот, който тогава е само на 14 години, отговаря за един от щандовете на пътуващ цирк. На този щанд се продават както напитки, така и бонбони на посетителите на цирка и именно тази комбинация доведе до находчивото изобретение на Хенри. Докато носи кофа, пълна с червени канелени бонбони, той случайно ги изпусна в съд с прясна лимонада, не след дълго бонбоните започнаха да се разтварят и да придават на напитката червеникаво-розов цвят. Придържайки се към мотото на цирка „шоуто трябва да продължи“, Алот продължава – и продава лимонадата като за негова изненада сместа се котира много по-добре от оригинала. Оттогава напитката се превръща в основен продукт на цирка и продължава да бъде един от най-продаваните им.

Втората история идва от биографията на укротителя на лъвове Джордж Конклин „The Ways Of The Circus: Being the Memories And Adventures Of George Conklin, Tamer Of Lions“, написана от Харви У. Рут. В тази книга се твърди, че братът на Конклин Пийт е създателят на розовата напитка. Пийт също работи на щанд и е акробат на известния цирков промоутър Джери Мейбъл. Един ден Пийт е помолен да играе ролята на клоун. Той се справя доста добре, така че иска да му плащат същата ставка като на клоуните, но Мейбъл отказва. Това ядосва Пийт и в крайна сметка го кара да напусне цирка… но щанда, на който работи, е под негова концесия. Така че той продължава да пътува с цирка и да продава напитки като си изкарва прилично препитание. Един горещ ден Пит остава без вода за лимонадата си, но все още има голяма опашка от хора, която непрекъснато се увеличава. В паника той тича в близката палатка на един от приятелите си клоуни и го заварва да пере червения си чорапогащник в кофа с вода; евтината боя от чорапогащника беше оцветила водата в розово-червено. Вероятно придържайки се към същото мото, както и Алот, Пит грабва кофата и я занася на чакащата тълпа, обявявайки напитката за „ягодова лимонада“. Продажбите се удвояват и Рут казва в биографията, че след това „нито един първокласен цирк не е бил без розова лимонада“.

Въпреки че тези истории са интересни и дават малко хубави обяснения за произхода на напитката, истината е, че лимонада, смесена с ягоди, диня и различни други червени и розови плодове, е съществувала много преди всяка от тях. Въпреки това със сигурност може да се отдаде заслуга на цирка за популяризирането му. Днес има много различни разновидности на розова лимонада, които са овкусени с ягода, диня, нар, малина и различни други плодове. Макар че колкото и да е странно, повечето розови лимонади, продавани в търговската мрежа днес, са със същия вкус като традиционната лимонада, само оцветени с екстракт от червено грозде. Психолозите казват, че това е така, защото не толкова ароматът привлича хората, а цветът. Розовото е релаксиращ цвят, който успокоява – точно каквото се иска в горещ летен ден, когато традиционно се пие лимонада.

 
 
Коментарите са изключени за История на лимонадата

Повече информация Виж всички