Музикални хроники: Когато Хетфийлд измисли Nothing Else Matters и изобщо не искаше останалите от Metallica да я чуват

През 1991 г. много от феновете на Metallica сигурно са били объркани, когато са чули за пръв път Nothing Else Matters.

Прочувствената балада, днес една от най-известните песни в цялата рок и метъл история, е далеч от мощта и яростта, с която Metallica се бяха прочули през 80-те. Но за по-запознатите слушатели на групата, песента е просто логичната следваща стъпка в творчеството на голямата траш метъл четворка.

Вместо тежки рифове, Nothing Else Matters предлага откровение на фронтмена Джеймс Хетфийлд, написал песента за тогавашната си приятелка Кристен Мартинес, докато тя болезнено му липсва по турнетата на групата. Разбира се, това не е първата балада на Metallica, които проправят нов път в траш музиката с нежни и мелодични мотиви още с Fade To Black. И получават някои доста негативни коментари за това.

„Имаше страннни реакции към Fade To Black“, спомня си барабанистът Ларс Улрих. „Хората започнаха да ни наричат продажници и други такива неща. Някои бяха малко объркани от факта, че имахме песен с акустични китари“.  

Американският състав за пръв път започва да пробива в мейнстрийма, когато албумът …And Justice For All (1988) попада в топ 10 на световните класации, а сингълът One – още една балада – избухва в ефира на MTV и печели на бандата първата ѝ награда „Грами“. Успехът има и своите опасни аспекти и запраща Metallica към осемдесетарските клишета на рокаджийския начин на живот. Количествата кокаин и алкохол, които четиримата консумират, в един момент им печелят прозвището „Алкохолика“.

По време на едно от тези хедонистични околосветски пътешествия Джеймс Хетфийлд пише текста на Nothing Else Matters. Композицията е лично откровение за него, далеч от тематиките на другите балади – ужасът от войната (в One) и смъртта и чувството на отчаяние (във Fade To Black).

„В началото въобще не исках да я свиря на останалите“, признава Хетфийлд. „Мислех, че Metallica можем да бъдем само всички ние четиримата с песни за трошене на разни неща, за клатене на глави, за пълното раздаване пред публиката. За каквото и да е, само да не е за мацки и бързи коли, макар че ние точно това харесвахме. А тази песен беше за моята тогавашна приятелка. Оказа се много успешна песен“.

Явно първоначалната резервираност към баладата бързо отминава, защото групата се залавя да превърне Nothing Else Matters в грандиозно аранжирана песен заедно с музикалния продуцент Боб Рок – тъкмо изработил суперуспешния албум Dr Feelgood на Motley Crue.

Именно Боб Рок излиза с идеи как новата балада може да придобие по-мащабно звучене с добавяне на оркестър към аранжимента. Изтъкнатият оркестров аранжор Майкъл Кеймън се заема да напише партиите за оркестъра и да отключи пълния потенциал на Nothing Else Matters, която по-късно става стадионен химн, пят едновременно от стотици хиляди хора.

Четиримата от Metallica имат своите противоречия с Боб Рок по време на записите на албума, станал известен като „Черния албум“, но резултатите са безспорни. От изданието са продадени 5 млн. копия в Щатите само за година, първото място в Billboard 200 е окупирано за четири поредни седмици, а бандата се превръща във феномен по цял свят.

“Албумът промени нещо в културен план”, дава си сметка Боб Рок. „Имаше промяна в музикалните вкусове, когато той излезе, радиото се промени, защото това тежко звучене вече се оказа навсякъде по радиата.“

Nothing Else Matters е издадена като трети сингъл от албума през април 1992 г. в период, когато времето на пауър баладите изглежда отминава. Шеметният успех на сингли като Smells Like Teen Spirit на Nirvana и спецификите на цялата гръндж вълна изтикват пауър баладите някъде в ъгъла – макар че преди те са били малко или много гаранция за успех.

В крайна сметка, Nothing Else Matters не жъне чак такъв успех като водещия сингъл от албума Enter Sandman, но все пак постига впечатляващи резултати в множество страни. И се превръща в емоционално кресчендо за много концерти на Metallica, макар че дебютира на живо едва през март 1992 г. в Синсинати. Защо толкова силна песен не успява да влезе в сетлиста на Metallica по-рано? Причината е, че соло китаристът Кърк Хамет дълго се е притеснявал да не се изложи при свиренето. Nothing Else Matters е един от редките случаи, в които Хетфийлд изсвирва сам всички китари в студийната версия, а Хамет е принуден да наваксва и тепърва да ги учи в движение.

Днес е трудно де си представим Metallica да имат подобни колебания, но това е именно благодарение на „Черния албум“, който осигурява комерсиалния им успех за десетилетия напред. Оттогава Nothing Else Matters е преаранжирана от самата група и от Майкъл Кеймън за великолепния им S&M албум заедно с филхармонията на Сан Франциско, както и изпята от множество други изпълнители – от Майли Сайръс и Шакира до Пост Малоун.

Днес баладата е придобила универсално значение и отдавна е надскочила първоначалния замисъл на Хетфийлд. Nothing Else Matters е химн на рок и метъл феновете, любим на няколко поколения, включително и в България. Не на последно място, това е от първите песни, които начинаещите китаристи учат – заради емблематичното китарно интро, изпълнявано само на свободни струни без участие на лявата ръка.

“Помня как отидох в един от клубовете на рокерите от Hell’s Angels в Ню Йорк и те ми показаха филм за техен починал брат. Бяха използвали за музика точно Nothing Else Matters – уау”, радва се Хетфийлд.

„Това вече означава много повече, отколкото когато написах песента и просто ми липсваше приятелката ми. Това вече е братство. И армията може да използва тази песен. Явно е много въздействаща“, признава той.