И растенията пият аспирин

Салицилова киселина може да бъде намерена в различни количества у голямо разнообразие от видове растения в това число картофи, тютюн, неузрели плодове (в това пък число къпини и боровинки, диня, киви, зелен пипер, домат и маслини), гъби, и, разбира се, върба.

Като фенолно съединение, заедно с цитокините, ауксините, гиберелини, етилена и абсцисова киселина, салициловата киселина играе важна роля за растежа на растението и неговото развитие, фотосинтеза и метаболизма на азот, въпреки че тези процеси все още не са разбрани особено добре от учените.

Млад мъжки цвят на върба

Това съединение също така помага на растенията да се справи със стреса от околната среда като например силен или внезапен студ, топлина, суша, соленост, лоша диета и дори тежки метали в почвата. Тази помощ се случва, поне до известна степен, с участието на салициловата киселина, която индуцира проявата на различни гени в растението. Например, при високи температури тя помага да се произведе протеина шаперон, който пази растението от тях.

Салициловата киселина също така е ключова за защитата на някои растения от патогени. Когато е нападнато от микроби, нивата на киселината в увредените части на растението се покачват и помагат при акумулацията на протеини, свързани с патогенезата, които от своя страна помагат на растението да се справи с насилника.

…

Хората също могат и дейно се ползват с качествата, възможностите и ефектите на тази салицилова киселина, взимана от кората на върбовите дръвчета още от древни времена, когато вавилонците, китайците и асирийците я ползвали за медицински цели. Всъщност, „бащата на медицината“ Хипократ (460-375 пр. н. е.) предписва киселината против болки и треска.

Салицилова киселина за първи път се изолира от Едуард Стоун през 1763. Почти 100 години по-късно, Чарлз Фредерик Герхард превръща киселината в аспирин (ацетилсалицилова киселина) като смесва натриев салицилат (сол на салицилова киселина) и ацетил хлорид.

Растение от вида Spiraea

Химиците от Bayer правят собствена синтезирана версия през 1897. Тя е създадена да не дразни толкова стомаха, добива се от Spiraea ulmaria и се казва салицин. Тази дизайнерска салицилова киселина Bayer кръщава Аспирин на растението, както и по spirsäure, което е стара немска дума за лекарството.