Грешката в мисленето на хората, които отричат изменението на климата

Бившият президент на САЩ Доналд Тръмп е един от най-изтъкнатите отрицатели на промените в климата като често заявява, че всяко застудяване опровергава съществуването на глобалното затопляне.

От научна гледна точка тези твърдения са абсурдни – колебанията във времето не опровергават ясните дългосрочни тенденции в изменението му.

Въпреки това много хора вярват в тези твърдения и политическият резултат от това е намаляване на готовността за действия срещу последствията от самото изменение и прекратяването му.

През февруари 2015 г. сенатор Джеймс Инхоф донася снежна топка на трибуната на Сената, за да изтъкне, че щом във Вашингтон е достатъчно студено, че да вали сняг, няма изменение на климата. Същевременно обаче 2015 стана най-горещата година в историята. И оттогава е задмината.

Защо толкова много хора са податливи на подобен вид дезинформация? Психологията може да помогне да се даде обяснение на този въпрос, а и да помогне на хората да избегнат бъдещи заблуждения.

Очарованието на черно-бялото мислене

Внимателното разглеждане на аргументите на хората, които отричат изменението на климата разкрива една и съща грешка, която се повтаря отново и отново. Тази грешка е когнитивна и се нарича черно-бяло мислене или още дихотомно мислене. Този маниер е източник на сериозни дисфункции в психичното здраве и оттам – във взаимоотношенията и политиката.

Хората често са податливи на него, защото в много области на живота дихотомичното мислене прави нещо полезно: То опростява света.

С бинарните понятия се работи лесно, защото има само две възможности за разглеждане. Когато хората са изправени пред спектър от възможности и всяка от тях има редица собствени нюанси, те трябва да положат повече умствени усилия. Но когато този спектър е поляризиран на двойки противоположности, изборът е ясен и окончателен.

Това средство за спестяване на интелектуални усилия е практично в много ежедневни ситуации – но е лош инструмент за разбиране на сложни реалности. А климатът е сложен.

Понякога хората разделят спектъра по асиметричен начин, като едната страна е много по-голяма от другата. Например перфекционистите често категоризират работата си като съвършена или незадоволителна, така че дори добрите и много добрите резултати се обединяват с лошите в категорията на незадоволителните. При подобно дихотомично мислене едно дребно изключение може да наклони цялата гледна точка на човека към едната страна.

При подобна система за оценяване и преценяване не е изненадващо, че противниците на действията в областта на климата са намерили начини да отхвърлят глобалното затопляне въпреки огромните доказателства.

Ето какво правят:

Проблемът „всичко или нищо„

Те опростяват спектъра на възможния научен консенсус в две категории: 100% съгласие или никакъв консенсус. Ако не е едното, значи е другото.

Преглед на хиляди научни статии и материали от конференции за климата през 2021 г. стига до заключението, че над 99 % от изследванията установяват, че изгарянето на изкопаеми горива затопля планетата. Това обаче не е достатъчно за някои скептици. Ако те някъде намерят дори един учен на противоположното мнение, мигом категоризират идеята, че глобалното затопляне е причинено от човека, като съмнителна и заключават, че няма основание за действие.

Да не говорим, че действат и мощни икономически интереси: Индустрията за изкопаеми горива от години финансира кампании за дезинформация, за да създаде подобен вид съмнения относно изменението на климата, въпреки че знае, че нейните продукти го причиняват и какви са последствията от него. Политиците пък след това използват тази дезинформация, за да блокират или отслабят политики, които биха могли да забавят изменението на климата…

В друг пример за черно-бяло мислене отрицателите твърдят, че ако глобалните температури не се увеличават с напълно последователен темп, не съществува такова нещо като глобално затопляне.

Сложните променливи обаче никога не се променят по равномерен начин – те се колебаят нагоре-надолу в краткосрочен план, дори когато показват конкретни дългосрочни тенденции. Повечето бизнес данни, като например приходите, печалбите и цените на акциите, също правят така – краткосрочните колебания в дългосрочни тенденции.

Да се приеме, че едно застудяване опровергава изменението на климата, е все едно да се приеме, че един лош месец за акциите на Apple е доказателство, че Apple не е добра дългосрочна инвестиция. Тази грешка е резултат от фокусирането върху малък отрязък от графиката и игнорирането на останалата й част.

Отрицателите на изменението на климата също така погрешно цитират корелации под 100 % като доказателство срещу глобалното затопляне, причинено от човека. Те триумфално изтъкват, че слънчевите петна и вулканичните изригвания също влияят на климата, въпреки че доказателствата показват, че и двете имат много малко влияние върху дългосрочното повишаване на температурата в сравнение с емисиите на парникови газове.

По същество отричащите твърдят, че ако изгарянето на изкопаеми горива не е изцяло причината, то не е въобще причината. И така пропускат сивата зона между двете: Парниковите газове наистина са само един от факторите за затоплянето на планетата, но те са най-важният и факторът, върху който хората могат да най-много да повлияят.

„Климатът винаги се е променял“

Но не по този начин. Тъй като повишаването на глобалните температури става очевидно, някои скептици по отношение на изменението на климата преминават от отричане към преформулиране.

Често повтаряната от тях реплика „Климатът винаги се е променял“ се основава на поразителна липса на познания за доказателствата от изследванията на климата.

Разсъжденията им се основават на глупава двоичност: Или климатът се променя, или не се променя, и тъй като винаги се е променял, няма нищо ново и няма причина за безпокойство.

Сегашното затопляне обаче не е нещо, което хората някога са виждали, а интензивните затопляния в далечното минало са били катастрофи за цялата планета, които са причинили масови изчезвания – нещо, което не искаме да се повтаря!

Тъй като човечеството е изправено пред предизвикателството на глобалното затопляне, трябва да използваме всичките си познавателни ресурси. Признаването на грешката в мисленето, която е в основата на отричането на изменението на климата, може да обезвреди възраженията срещу науката и да я превърне в основа на усилията ни да запазим благоприятна околна среда за нашето бъдеще.