Една любопитна форма на амнезия

Амнезията е невероятно заболяване и като такова често се споменава в поп културата. То е много удобно (и под удобно имаме предвид нискохудожествено) драматургично средство – след злощастен удар по главата с тъп предмет, персонажът може да се окаже в тежката ситуация да не е способен да си спомни ключов момент или информация, което лесно да направи фабулата по-вълнуваща. Понякога амнезията е временна – докато не свърши епизодът, например – а друг път персонажът я носи цял живот.

Но има един тип амнезия, която рядко се появява на екраните. Тя удря спонтанно, без предупреждение или лесно установима причина. Жертвите й минават през нормалните характеристики на амнезията – забравят някаква част от миналото си и не могат да създадат нови спомени. Те са дезориентирани, объркани, изгубени. Но ето и изненадващата част – след 24 часа амнезията им си отива, а изгубените им интелектуални способности са възстановени. Заболяването се нарича Преходна (още транзиторна) глобална амнезия (ПГА) и е едно от най-безвредните, но и странни състояния, което човек може да има.

Никой не знае какво причинява ПГА, но има няколко добри предположения. Едно от тях е, че болестта се появява предимно при възрастните хора – въпреки, че състоянието се наблюдава при 5 на всеки 100 000 души на всякаква възраст, при хората над 50 тази цифра е 4 пъти по-голяма. Като цяло изглежда, че е в следствие на стрес или емоционална травма – но… то кое не е? Също така много хора с ПГА се оплакват и от мигрени. Следователно на преходната глобална амнезия може да се гледа като на някакво мега-мигреноподобно състояние.

По време на криза, хората с тази амнезия запазват всичките си нормални когнитивни способности – все още могат да говорят и да функционират нормално, освен че всичко, което научат, ще бъде забравено само след няколко минути, защото по някаква причина нищо от краткотрайната памет не може да отиде в дълготрайната. Някои събития от живота им също може да бъдат забравени като те могат да са както отпреди няколко часа, така и отпреди 40 години. Съвсем нормално в подобна ситуация хората стават изключително объркани и дезориентирани. Някой в такава амнезия постоянно би задавал основни въпроси като „Къде съм?“, „Какво се случва?“ или „Какво стана?“. Ако им отговорим, това няма да помогне по никакъв начин – дори да осъзнаят, че имат загуба на паметта, след няколко минути…

Най-лошите епизоди на ПГА не траят дълго, само няколко часа, но може да отнеме ден или дори повече за пълно възстановяване – подобно на махмурлука. Освен ако заболяването не прикрива някакво друго по-сериозно заболяване, най-лошото, което може да се случи, е човек да получи амнезия за малко. Затова и на болните трябва да се напомня, че страдат от това нещо, дори когато не са в криза, защото иначе може въобще да не осъзнаят.