Защо Ирландия не успя да приеме болшевишката революция – макар и на хартия да прави такива опити
Каква е връзката между СССР и Ирландия? В зората на едно ново движение и революция, предсказано от личности като Карл Маркс, светът започва да говори за по-добрите условия на труд, по-разумното заплащане и много други показатели, само и само новота идея да не успее да намери почва в тази посока. Все пак още в началото говорихме за прилики и ще открием, че когато Ленин започва да говори за класи и интереси, Ирландия също има един особен проблем – огромната пропаст между класите се отразява по всякакъв начин на стандарта на живот. В апогея на Ленин, ирландците не само могат да го разберат, но и заявяват, че неговият английски е с ирландски акцент.
Оказва се, че през 1916 г. той има почитатели не само в Руската империя, но и в Ирландия, като някои от най-запалените са републиканците, работещи изцяло за отхвърлянето на британското управление. Ленин също е доволен от това внимание, той е твърдо убеден, че именно малкият остров ще бъде камъка, който ще обърне западния империализъм и ще въведе новото начало за класово-ориентираната революция. Случаят в Ирландия ще бъде запомнен като една малка победа за СССР напред в бъдещето, като дори ще се чества 50-тата годишнина на конгреса на партията – генерален секретар е Брежнев.
Първият опит на идеологията да пробие на запад, се случва в Дъблин. Около 10 000 души празнуват болшевишкия преврат в парламента, а само една година по-късно и Ирландия ще отпразнува своята независимост. Работническата класа на острова също не е особено очарована от новите условия на труд, впрочем никой не е в този период. Условията са изключително занижени, а заплащането е по-скоро подигравка, която никой не иска да признае или установи. Някои болнични заведения са толкова трагични, че често пациентите трябва да лежат на пода или да се блъскат в малки стаи.
Междувременно става ясно, че един служител може да бъде уволнен без никакво предизвестие, като списъкът с нарушения е безумен. Един работник може да бъде уволнен ако не е вежлив, клюкари или не спазва заповеди, ако откаже да направи нещо, което не е част от неговата работа. Разделението между служителите в болницата също е странно. Всеки стажант или санитар ще се нареди автоматично до пациентите, докато лекарите ще се смятат за най-високия пост. Годишните заплати за мъжете са около 60 паунда или 3500 паунда спрямо днешния стандарт, при жените заплащането е с 50% по-малко. Какво е работното време? Най-често се очаква от един служител да работи около 80 часа, като обедните почивки и дори отпуските ще бъдат смятани за някаква химера, която няма нищо общо.
Никой дори не подозира, че естеството на самата работа е изключително трудно и дори невъзможно. С оглед на всичко това ще открием, че болницата Монаган, която приема и хора с психични отклонения, трябва да се справи с подобен вид заплащане и условия. По време на Първата Световна война, сумите за поддържането на един нормален живот ще се повишат драстично, поставяйки хората в болниците в изключително неравностойно положение. Междувременно търговците вече са успели да спечелят двойно и тройно повече, отколкото всеки друг. И така Монаган ще се превърне в първата институция, която оформя своята работническа стачка през март 1918 г. – не очаквайте да постигнат нещо много велико. Избран за воденето на преговори е Педър О’Донел, който през декември същата година ще трябва да представи изискванията на служителите и да защитава работническия интерес.
Педър е само на 25 години, но вече има няколко стачки зад гърба си – някои са успешни, други не толкова. По това време кове кариерата си на краен радикален член на левицата и остава в историята като такъв, но за целта трябва и сериозен опит. Избраният прави две безплодни срещи с директорите на болницата. Неговите искания са отхвърлени веднага и за по малко от седмица – някъде около 24 януари или 3 дни преди Ирландската независимост, служителите в болницата започват своята следваща стачка. Почти всички изисквания са изпълнени, но едно не среща голямо одобрение – жените не могат да получават равни заплати с тези на мъжете. Точно това е камъчето, което чупи преговорите и стачката продължава. Екипът от санитари осъзнава, че има отговорност и не може да изостави своите пациенти.
Те могат да бъдат опасни не само за себе си, но и за околните, а ако решат да избягат – честа практика по онова време – може да минат месеци, преди да има задържане. По изискване на една добра стачка, лекари, санитари и мед. сестри се барикадират в лудницата и започват да правят преустройките, които искат, отказвайки да се подчиняват. Алтернативният вариант е да не отидат на работа и на съвестта им да тежат други животи. Новините за установяването на местен съветски комитет, при това в лудница, стига чак до ушите на властта. Полицията се опитва да се намеси, но не преценява собствените си сили.
Властите очаквали, че ако изсипят силата на 100 полицая пред барикадата, най-вероятно ще принудят опозицията да излезе. Пристигналите представители на реда установили, че условията са по-зловещи, отколкото самият персонал ги описвал, те разбрали и желанията на своя „противник“ и побързали да застанат от другата страна на барикадата, тоест да подкрепят своите колеги. Двете страни играят футбол, правят танцова забава. Полицаите дори предлагат на мъжете да сменят униформи, за да им позволят да се приберат до дома и да видят семействата си.
На 5-я ден от стачката, служителите получават информация, че има заповед за щурмуването на сградата. Едва ли има човек в света, който да не знае за високия ирландски дух, който от време на време може да се измери само с габровския. За да се провали щурмът, лекари и пациенти сменят своите облекла, блокирайки отново входовете на сградата, въоръжавайки се с лопати и вили. Този път униформените откриват, че трябва да се борят с пациенти, впрочем и до този момент никой не е искал да бъде инициатор на кръвопролитие. На помощ се притича дори и местният свещеник, който с божията воля започва отново преговорите. Въведен е в болницата от стара дама, която куца, защото на бастуна си е завързала червен шал, с който да подсказва, че тук има съветско влияние или поне идеологическото.
Едва след като са вътре, дрехите на старицата падат, за да стане ясно, че това е г-н О’Донъл, който е решил да се включи в стачката, но нямал право да се разкрива, поне не и на този етап. В края на деня се постига и мечтаната спогодба. Нито един от стачкуващите няма да получи своите облаги. Работниците получават 56-часова работна седмица. Семействата, които работят, получават правото да си тръгнат по едно и също време след работа, а жените получават точно толкова, колкото и мъжете. На 3 февруари, последният ден от предаването на болницата, лекари, полицията и някои пациенти, организират танцова забава, за да отпразнуват своята победа.
Макар и цялото общество да осъжда стачкуващите, ефектът е повече от добър и всички работнически организации ще ги дават за пример. Преди тази по-мащабна операция, само един малък шивашки цех в Дублин успява да се опълчи на своя работодател. През следващата година има още 100 стачки, при това с много по-голям мащаб. Ирландците дори завземат град Лимерик, за да спрат разгръщащата се британска армия. Там ситуацията става още по-забавна, защото ирландците се обявяват за съветска колония, започват да разпределят храната и дори печатат свои собствени пари, намират време да издават и работнически вестник. И кой добавя тези магически думи до всеки един протест за по-добри условия?
Точно така, това е г-н О’Донъл, който не спира да говори за невероятната източна революция. Всеки друг е искал по-добри условия за работа, както и нормална заплата. Никой не се интересувал от комунистическата революция, която трябвало да настъпи, впрочем най-голямо значение ѝ дава самият СССР, но това е друга тема. Както и да се погледне, двете страни така или иначе са обречени да не се припознаят или обикнат. Причината да има такова жестоко отхвърляне е, че Ирландия е известна със своите католически закони и вяра в църквата, докато СССР отдавна налага своята международна атеистка политика. Най-вероятно точно това е и причината да не се открият повече партньори в дългосрочен план. Така или иначе, една идея, използвана по правилния начин, може да даде много по-добри резултати.
Снимки: Wikipedia
