Всичко, което не знаете за Мусолини

За кратък момент Бенито Мусолини е герой на Италия, възхваляван от милиони, че е дал на нацията надежда по изгубеното ѝ величие.

Но той е по-известен като бащата на фашизма, брутален диктатор и модел за подражание на Хитлер.

Ето подробен списък с факти за една от най-мрачните политически фигури на XX век.

Мусолини е изключен от училище

Роден през 1883 г. във Верано ди Коста, на около 70 километра югоизточно от Болоня, Бенито Мусолини е трудно дете. Баща му е ковач и ревностен социалист. Дучето още от малък е склонен към дързост и насилие и затова родителите му го изпращат в строг католически пансион. Но новата среда също не успява да се справи с поведението му и на 10-годишна възраст той е изключен, защото намушква съученик с джобно ножче. Преди да навърши 20 години, той ще намушка още няколко свои връстници, включително една от приятелките си.

Той е вдъхновен от „Клетниците“

Мусолини е дълбоко развълнуван от шедьовъра на Виктор Юго „Клетниците“. Не е ясно как за първи път се среща с романа – някои историци твърдят, че баща му го е четял на глас на семейството вкъщи, а според други Мусолини го е чул да се чете публично от жителите на родния му град по време на зимни литературни сбирки.

Бенито тероризира собствените си сънародници

Въпреки че фашизмът цени традиционните ценности и националното единство, на практика Мусолини и неговите последователи действат като хулигани и убийци: те тероризираха Северна Италия, като се насочват към комунистите и опустошават редакции на вестници и социални клубове. В рамките на две години Мусолини става отговорен за убийствата на близо 2000 свои политически опоненти.

Той принуждава краля на Италия да се оттегли

Виктор Емануил III е крал на Италия, когато Мусолини поставя началото на своята партия. Но през октомври 1922 г., когато лидерът и неговите привърженици тръгват на т. нар. Поход към Рим, кралят се опасява, че съпротивата срещу фашистите ще доведе само до още по-големи кръвопролития и хаос. Затова той не оказва никаква съпротива, когато тълпата нахлува в района и всъщност в крайна сметка узаконява похода, като назначава Мусолини за министър-председател, смятайки, че това ще го накара да сътрудничи на парламента. Само че Виктор Емануил греши. Вместо това през 1925 г. Мусолини се опира на своята популярност и установява диктатура.

Той въвежда антисемитската си политика без никакво предупреждение

За разлика от фюрера в нацистка Германия, Ил Дуче не се фокусира твърде остро върху евреите – поне в известна степен. До 1938 г. италианските евреи се разглеждат като част от нацията и им е позволено да се присъединят към фашистката партия. „Фашисткото правителство няма никакво намерение да предприема политически, икономически или морални мерки срещу евреите“, успокоява обществеността официален меморандум от онова време.

Това обаче се променя почти за една нощ. През юли 1938 г. правителството започва да приема антиеврейски закони и няколко месеца по-късно Мусолини обявява, че „чуждестранните евреи“ ще бъдат депортирани, а натурализираните след януари 1919 г. ще загубят гражданството си. Не е ясно какво точно води до тази промяна; историците спорят доколко самият Мусолини е таил антисемитски убеждения. Смята се за вероятно той да е вижда експулсирането на евреите като лесен начин да се хареса на нацистките си съюзници.

Хитлер се разплаква, когато се среща с Мусолини

За Адолф Хитлер Мусолини е модел за подражание: той се възхищава на политическите му умения, на драматичния му стил и на таланта му да използва грубия национализъм, за да мобилизира масите. През 1923 г. Хитлер се опитва и не успява да повтори завземането на властта в Германия, както Мусолини прави в Италия; проваленият Бирен пуч дори вкарва бъдещия фюрер за известно време в затвора. След като обаче идва на власт, Хитлер възприема много от диктаторските похвати на италианския си колега, включително прословутия поздрав.

Мусолини се радва на обожанието на Адолф. През 1938 г. той казва на любовницата си Кларета Петачи, че когато двамата се срещнали, Хитлер „имал сълзи в очите“. „В сърцето си Хитлер е стар сантименталист“, казва Мусолини според дневниците на Петачи.

Хитлер се притича на помощ на Мусолини

Към средата на Втората световна война Германия на Хитлер се превръща в безспорен лидер на силите на Оста в Европа. В хода на войната влиянието на Италия намалява и към 1943 г. Мусолини се превръща в отговорност за своя нацистки съюзник. Великият съвет на Италия гласува за свалянето на Ил Дуче и за всеобща изненада крал Емануил утвърждава властта си и нарежда Мусолини да бъде арестуван – след като му съобщава, че в този момент той е „най-мразеният човек в Италия“.

Хитлер се притичва на помощ: на 12 септември 1943 г. група германски пилоти спасяват Мусолини от затвора му в един планински хотел в Централна Италия. Полковникът, който отговаря за мисията, съобщава на Мусолини, че Хитлер го изпраща и че той вече е свободен. Според твърденията Мусолини отговаря: „Знаех, че моят приятел Адолф няма да ме изостави“.

Мусолини екзекутира зет си

По заповед на Хитлер (и с помощта на германските сили) Мусолини отново завзема властта в Северна Италия. След като си възвръща властта, той незабавно търси отмъщение към членовете на близкото си обкръжение, които според него са го предали. Един от тях е собственият му зет, Галеацо Чано, външен министър на фашисткото правителство. Синът на Чано по-късно написва мемоарна книга за този исторически момент, озаглавена „Когато дядо застреля татко“.

…По-късно обаче същата съдба застига и Мусолини

През последните години на войната Мусолини успява да запази властта си само благодарение на германската сила – която обаче също намалява. Той знае, че времето му изтича. „Преди 7 години аз бях интересен човек. Сега съм съвсем малко повече от труп“, казва той в интервю през 1945 г. „Вече не се чувствам актьор. Чувствам, че съм последният от зрителите.“ В крайна сметка той бяга с Кларета Петачи и други хора до швейцарската граница, маскиран като член на Луфтвафе. Но е разпознат от комунистически партизани, които застрелват него и Петачи на 28 април 1945 г. (два дни преди самоубийството на Хитлер). Тялото му е върнато в Милано, където е влачено по улиците и окачено с главата надолу за публична демонстрация.

Най-известният му цитат всъщност не е негов

Като тежък популист Мусолини е обичал да говори директно на хората – и хиляди се стичат на препълнения площад, за да гледат как харизматичният оратор изказва мнение за националното величие. Но може би най-известният му афоризъм – „По-добре да живееш един ден като лъв, отколкото 100 години като овца“ – не е негов. Според етимолога Бари Попик Мусолини използва цитата в чест на битката при река Пиаве през Първата световна война, където един пехотинец написва на стената: „По-добре да живееш един час като лъв, отколкото сто години като овца“. Но дори и това не е произходът на поговорката – още през 1800 г. на Типу Султан от Мисор в днешна Индия се приписват думите, че „предпочита да живее два дни като тигър, отколкото двеста години като овца“.