Великите любовни истории: Принц Едуард VIII и Уолис Симпсън: “Давам цяло царство за една невеста!”
Ако си мислите, че перипетиите и шумотевицата около връзката и последвалата сватба на принц Хари и Мегъл Маркъл, са били невиждани досега, значи никога не сте чували историята на друга кралска особа и неговата избраница – тази на Принц Едуард VIII и Уолис Симпсън. В тази история се преплитат толкова много сюжетни нишки, че ако само една от тях липсваше, най-малкото Елизабет II нямаше да седи на британския трон вече 66 години! Десетилетия наред връзката на неосъществилия се английски крал и безличната американка е тема, която буди интереса на историците. Теориите относно мотивите на Едуард да абдикира и да избере Уолис пред короната не са една и две. Не са дори пет и шест. И до ден днешен много хора се чудят защо и как така един от най-привлекателните ергени със синя кръв на своето време решава, че тъкмо Уолис Симпсън е жената за него. Все пак тя не е нито красавица, нито има потекло, а и, о, ужас!, вече е била омъжена два пъти! Единственото логично обяснение е, че госпожа Симпсън просто е подмолна златотърсачка, която така хитро успява да оплете в мрежите си престолонаследника, че да го накара да размени трона срещу нейната… усмивка.
Снимка: By English Photographer None of the sources name the photographer, they presumably would if he was known. – http://www.bridgemanartondemand.com/art/167955/Wallis_Simpson_1936http://www.ilnpictures.co.uk/ProductDetails.asp?ProductDetailID=84068http://www.gettyimages.com/Search/Search.aspx?contractUrl=1&language=en-US&family=creative&p=3097429&src=quick, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4336739
Коя всъщност е Уолис Симпсън – жената, предизвикала конституционна криза в една от най-могъщите империи в света?
Беси Уолис Уорфилд се ражда през 1896 г. в малко градче в Пенсилвания. Първият й съпруг е военен пилот, а вторият, британски гражданин с американски корени, среща по време на едно от пътуванията си до Англия. Скоро след като се женят през 1928 г., Уолис започва уверено да се движи в кръговете на лондонския хай лайф. И, разбира се, един ден неминуемо попада на Него – Принца на Уелс, Едуард VIII. Не е любов от пръв поглед. Дълго време двамата са само приятели, а когато Уолис забелязва първите признаци на влюбване у принца, моментално подава молба за развод. Още при прехвръкването на първите искри, тя вече е решила, че ще играе ва банк: или се жени за Едуард, или баста. Само че има една пречка пред осъществяването на плана и то немалка. По онова време има действащ закон, който забранява на членове на кралското семейство да се женят за някого, чийто бивш съпруг или съпруга са все още живи. Кофти работа, защото и вторият бивш на госпожа Симпсън е съвсем жив и здрав.
Крал Джордж V обаче не може да се похвали със същото, защото предава Богу дух на 20 януари 1936 г. Първородният му син Едуард е коронясан за новия монарх на империята. Скоро обаче става ясно, че новият крал няма намерение да прекъсне отношенията си с невзрачната американка, само защото законът му забранява да бъде с нея. Уолис, разбира се, моментално се превръща в най-мразената жена на Острова. Обвиняват я в какво ли не – че е схемаджийка, германска шпионка, нимфоманиачка, лесбийка, а някои зложелатели дори твърдят, че е мъж, който се облича като жена. Наричат я “голяма кафява крава” и “вулгарна американска селяндурка”. Само че нищо и никой не е в състояние да накара Едуард да погледна на любимата си по друг начин освен с любов и възхищение. Уолис упражнява сякаш магическо влияние над младия крал. Той изпълнява всичките й прищевки и е толкова обсебен от нея, че когато тя му заявява, че е по-добре тя да си тръгне, понеже връзката им май-май е невъзможна, той заплашва, че ще се самоубие, ако тя го напусне.
Снимка: By Lafayette – one or more third parties have made copyright claims against Wikimedia Commons in relation to the work from which this is sourced or a purely mechanical reproduction thereof. This may be due to recognition of the „sweat of the brow“ doctrine, allowing works to be eligible for protection through skill and labour, and not purely by originality as is the case in the United States (where this website is hosted). These claims may or may not be valid in all jurisdictions.As such, use of this image in the jurisdiction of the claimant or other countries may be regarded as copyright infringement. Please see Commons:When to use the PD-Art tag for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=83513084
Близки до дворцовия елит твърдят, че най-омразната дума на настоящата британска кралица Елизабет е “абдикирам”. Но именно това прави чичо й Едуард, когато в един момент вече става невъзможно да се самозалъгва, че хем може да бъде крал, хем да остане с жената, която обича. На 11 декември 1936 г. той отстъпва престола на брат си Алберт, който е провъзгласен за крал Джордж VI. Той е баща на бъдещата кралица Елизабет II, която по това време е на 10. Разочарованата от случилото се кралица-майка Мери се обръща публично към Едуард с укор и съвсем немайчинска суровост: “Сигурно е непонятно е за всички наши поданици, които направиха толкова жертви през войната, как така ти, техният крал, не си склонен дори на една-единствена такава!”
След абдикацията новото семейство e принудено да заживее в изгнание извън Великобритания.
Едуард и Уолис се женят във Франция през юни 1937. На сватбеното тържество не присъства нито един член на английското кралско семейство. Въпреки че неофициално са низвергнати, двойката запазва полагащите им се титли: херцог и херцогиня на Унидзор. Местят се да живеят за постоянно във Франция, но когато избухва Втората световна война, намират временно убежище на Бахамите, спестявайки си по този начин целия дискомфорт, свързан с войната. Когато настъпва мир, херцогът и херцогинята се завръщат в Париж. Домът им, известен като “Le mouline de la Tuilerie” (Мелницата на Тюйлери) и тогава, и сега буди възхищение заради изключителния лукс и вкус, с който е подреден. Към днешна дата имението с прилежащите поземлени имоти е оценено на близо седем и половина милиона долара.
Едуард и Уолис се превръщат в една от първите двойки модни инфлуенсъри в света. Стилът им на обличане и на живот е толкова впечатляващ, така уникален, че всички богати европейци искат да им подражават. Едуард проявява изключителна мъжка находчивост за времето и става известен със стила си, който самият той описва като “dress soft” (да се обличаш небрежно). Още през 30-те той загърбва скучната официозност на британските аристократи и започва да носи свободни сака с “неструктурирана” кройка. В ежедневието си херцогът не се свени да експериментира с ярки и дръзки цветове и комбинации. Често, например, го виждат на светски събития, облечен с карирана шотландска пола. Негово нововъведение е официалният син костюм – алтернатива на задължителния, изключително строг черен такъв.
Що се отнася до херцогинята, модните експерти казват за стила й на обличане, че, въпреки, че е безупречен, е по-скоро придобит, а не оригинален и спонтанен като този на съпруга й. Но на кого му пука всъщност, когато и двамата винаги изглеждат перфектно и супер стилни на всички фотографии!
Снимка: By Photographer unknown – Published in Life, 14 December 1936, p. 37, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=17187031
В представите на хората романсът, събрал тази необичайна двойка, изглежда перфектен, направо to die for, заради който си заслужава да умреш. Дали така е било в действителност и какво всъщност е им е струвало на херцога и херцогинята на Уиндзор да поддържат този популярен имидж десетилетия наред, само те си знаят. Да, безспорно, Уилис и Едуард са се обичали по свой си начин, но както във всички велики любовни истории, винаги има едно “но”, което така и не престава да човърка мислите ти в търсене на истината.
Едуард умира от рак на 28 май 1972 г, само месец преди да навърши 78 години. На погребението вдовицата му получава нервен срив, от който така и не успява да се възстанови напълно. По това време тя вече страда от деменция, както и от множество други здравословни проблеми – факт, от който се възползва уж доверената й приятелка и личен адвокат, за да облагодетелства себе си и семейството си. Уолис надживява съпруга си с 14 години, повечето от които прекарани на легло, напълно откъснала се от външния свят. Умира на 24 април 1986 г. в Париж, малко преди да навърши 90. Тъй като няма деца, двойката дарява дома си, “Le mouline de la Tuilerie”, за благотворителни цели. В метафорично отношение обаче, завещанието, което херцогът и херцогинята на Уиндзор оставят след себе си, все още буди противоречиви размисли и чувства. Но всички те могат да бъдат обобщени така: тяхното е било любов между амбициозна и упорита жена и нейния чаровен принц. Любов, довела до невиждана до този момент конституционна кризи в най-консервативната европейска монархия.
Но какво от това, когато и двамата изглеждат перфектно на всичките си фотоси!
