Възходът и падението на Карлос Лехдер, дясната ръка на Пабло Ескобар
От дребен престъпник Карлос Лехдер се превръща в един от основните играчи в картела Меделин през 70-те и 80-те години на миналия век.
В сравнение с Пабло той е една от по-малко известните фигури. Но ако не беше той, трафикът на кокаин може би никога нямаше да започне.
Наричан „Ел Локо“ и „Лудия“ заради дивия си начин на живот, Лехдер става известен и с това, че е неонацист. Най-вече обаче е признат за най-страховитият съдружник на Ескобар… до момента, в който съюзът им приключва.
Ето неговата история.
Ранен живот
Карлос Енрике Лехдер Ривас е роден на 7 септември 1949 г. в Армения, Колумбия. Баща му, Клаус Вилхелм Лехдер, е германски инженер, който имигрира в Колумбия в края на 20-те години на ХХ век. Там Клаус се жени за Хелена Ривас, колумбийска кралица на красотата,и заедно имат четири деца – Карлос е третото.
Семейство Лехдер си има малка гостилница, наречена Пенсион Алемана (Pensión Alemana). Освен това те произвеждат растителни масла и внасят различни продукти, като например вино. През 40-те години на ХХ век гостилницата им привлича вниманието на американското разузнаване, тъй като може да служи като място за срещи на нацистите.
След като родителите на Лехдер се развеждат, на 15-годишна възраст той се премества с майка си в Ню Йорк. Там спира с училището и започва да извършва дребни престъпления, като в крайна сметка обира коли в Куинс и се занимава с доставка на марихуана. Освен това е обсебен от редица смущаващи идеологии, включително тази на Адолф Хитлер, и фантазира за създаването на собствена империя.
През 1973 г. Лехдер е арестуван по обвинения в контрабанда на наркотици и кражба. Признат е за виновен и е изпратен във федералния затвор в Данбъри, Кънектикът. Там завързва приятелство с друг контрабандист, Джордж Юнг – и заедно двамата ще направят революция в трафика на кокаин.
Джордж Юнг, чиито дни на контрабанда са показани във филма „Удар“, разказва пред PBS, че Карлос Лехдер го е насочил към бизнеса с кокаин.
Както си спомня Юнг: „Той ме попита дали знам нещо за кокаина и аз му казах, че не. И го попитах: „Защо не ми разкажеш за него?“. А той каза: „Знаеш ли, че се продава за 60 000 долара за килограм в Съединените щати?“. „Тогава касовият апарат започна да звъни в главата ми“ и след освобождаването им в края на 70-те двамата правят революция в контрабандата на кокаин, като го внасят в югоизточната част на САЩ от Колумбия на самолети.
Приблизително по същото време колумбийският наркобарон Пабло Ескобар се прочува в същата сфера. Първоначално обаче Ескобар използва наркомулета за целите си.
Лехдер пък е разработил операция по въздуха с малък самолет, който лети ниско и пренася много по-големи количества през границите. Не е чудно защо Ескобар се интересува от тази методология – и в крайна сметка Лехдер му помага да основе бъдещия картел „Меделин“.
Ескобар рафинира и усъвършенства продукта си в Колумбия, а Лехдер и Юнг помагат за транспортирането и разпространението. Първоначалният маршрут на двамара минава през Насау на Бахамските острови, където те подкупват местните полицейски служители.
Но Лехдер иска да намери по-изолиран район – което постига с покупката на Норманс Кей, малък остров, който се намира на около 340 км. югоизточно от Маями. Той става получастно владение на Лъдър, където той създава собствена база за доставки – и террен за диви партита, катализирани от много наркотици.
Лехдер, за когото се съобщава, че е бисексуален, често организира оргии, които един от сътрудниците му описва така: „5 мъже, 10 жени, и всички тичат голи, и всички си сменят партньорите, и всички пият и пушат марихуана… и така три дни като в Содом и Гомор“.
Островът се превръща и в място, където Лехдер популяризира най-тревожните си идеологии. „Имаше и други хора, които живееха там, но те започнаха да ги прогонват, а Карлос започна да развива нещо като неонацистка група, която защитаваше самолетните пратки с кокаин и сплашваше местните“, казва Майк Вигил, бивш шеф на международните операции на Агенцията за борба с наркотиците на САЩ, пред Business Insider.
Според журналистката и писателка Тамара Инскоу-Джонсън, която е написала книга за Лехдер: „Той прекарва безброй часове в планиране на политическа кариера в Колумбия. Когато целите му се разширяват, се засилва и увлечението му по нацизма; в крайна сметка целта на Хитлер е да завладее света – същото се отнася и за Лехдер.“
Извратената идеология на Карлос – оформена от Адолф Хитлер… и Джон Ленън
Джон Ленън и Адолф Хитлер – двамата мъже, на които Карлос Лехдер се е възхищавал най-много. // Wikimedia Commons
Въпреки огромните си печалби от наркотици за картела и милиардите за самия него, Карлос Лехдер се надяваше да оглави и неонацистко правителство в Колумбия. Той е ярък антисемит и според сведенията отрича Холокоста и смята Адолф Хитлер за свой герой.
Странно е обаче, че той е боготворял и известния бийтъл Джон Ленън и в един момент дори поръчва бронзова статуя на музиканта гол с нацистка каска – като начин за възхвала и на двамата си герои.
Това си е шокираща комбинация от двама души за идолизиране – но Ленън е бил гласовит антивоенен активист, който се обявява срещу много действия на американското правителство, а Лехдер мрази американското правителство. Всъщност той вижда кокаина не просто като продукт, а като оръжие, което може да унищожи Съединените щати като предизвика обществен хаос и саботира политическата система.
Той често изразява желанието си да въдвори справедливост в родната си Колумбия, компенсирайки начина, по който други държави, особено Щатите, са повлияли на страната му през годините.
На своя остров Лехдер развява колумбийското знаме и пее колумбийския национален химн. Той се радва на популярност сред някои колумбийци, които му се възхищават заради богатството, възможностите за работа и подаръците, които дава на случаен принцип. Един таксиметров шофьор заявява:
„Израснах в много бедно семейство. Когато бях на около 12 години, майка ми всяка събота ме изпращаше пеша до Ла Алемана. Там се нареждахме на опашка и ни даваха седмичните хранителни продукти. Той [Лехдер] беше там, преди да го арестуват. Винаги е помагал на тези, които са имали нужда.“
Известността на трафиканта му позволява да стъпи на вратата на колумбийската политическа арена и през 80-те години той създава Националното латиноамериканско гражданско движение (Movimiento Cívico Latino Nacional), което е описвано като антикомунистическо, неонацистко, ултранационалистическо и антиколониално. В разцвета на силите си партията заема три места в Конгреса, което се дължи най-вече на денонсирането на договора за екстрадиция със Съединените щати, който тогава е актуална тема в Колумбия.
Внезапно падение
Главният вход на Хасиенда Наполес // Wikimedia Commons
Kогато Карлос прави големия си удар с Ескобар, той вече е принудил Юнг да напусне схемата. От края на 70-те до 1980 г. неговият остров Норманс Кей е основният му център за контрабанда на кокаин.
Но Лехдер започва да става все по-известен благодарение на политическата си ангажираност и откровените си изказвания срещу САЩ. въпреки че самолетната контрабанда помага на Меделин да натрупа състояние, хаотичното му поведение в крайна сметка ще доведе до раздяла с Пабло.
Твърди се, че съдбата на Лехдер е подпечатана, след като той убива един от наемниците на Ескобар на парти в Хасиенда Наполес (имение, построено от Пабло). Твърди се, че това е последната капка за Ескобар, който вече вижда в сътрудника си по-скоро тежест, отколкото надежден бизнес партньор и приятел. Твърди се, че именно той издава местонахождението на Лехдер на колумбийските власти и на 4 февруари 1987 г. Лехдер става първият екстрадиран по силата на договора между Колумбия и САЩ, срещу който самият Карлос толкова яростно се бори като политик.
Съзнавайки, че Ескобар вероятно го е издал, Лехдер казва на полицаите: „Слушайте, мога да ви помогна да заловите Пабло Ескобар… Можете да ме поставите под охраната на колумбийската армия и аз да намеря Пабло Ескобар за вас.“ Но американските власти отказват да пуснат Лехдер обратно в Колумбия.
От килията си във федералния затвор в Марион, Илинойс, Лехдер се опитва да сключи друг вид сделка с американските власти, но и този опит се проваля, тъй като информацията, която дава, е сметната за безполезна. През 1988 г. Лехдер е осъден на доживотен затвор без право на замяна плюс 135 години, след като е признат за виновен за трафик на кокаин.
По-късно обаче се оказва полезен с ценните си показания срещу бившия панамски диктатор Мануел Нориега, който е подпомагал картела Меделин – и така съкращава присъдата си. В крайна сметка е освободен от американски затвор през 2020 г. и екстрадиран в Германия – където има гражданство – и оттогава публикува книга с разкази.
Може би не е изненадващо, че в книгата от 2024 г., озаглавена „Животът и смъртта на картела Меделин“, за голяма част от насилието, случило се по време на разцвета на кариерата на Лехдер, е обвинен бившият му шеф Пабло Ескобар.
