Руският Буковски се изправи срещу СССР в една несправедлива битка
Фамилията Буковски е обвързана с някаква особена кармична сила. Едва ли има човек, който да не е попадал на творчеството на Чарлз Буковски и неговите дълбоки, но точно откровения. Оказва се, че някога СССР и по-късно Руската федерация, също са имали подобен творец. Владимир е личност, която народът му ще оцени години по-късно, малко след смъртта му, но не можем да тъгуваме за мъртвите, а само да се поучим от техния опит.
Говорейки за опит, този човек има повече от достатъчно. Като един от явните критици на СССР, първо получава присъда от пет години, а след това лежи в лудница, за да е сигурно, че никога няма да съществува. Буковски не се предава и през 1976 г. успява да избяга във Великобритания, продължавайки своята критика към ЕС. Разглеждайки историята му, започваме да подозираме, че този човек винаги е виждал заплахата и е предупреждавал човечеството за пътя, по който върви. В следващите редове ще се запознаем с някои от неговите основни моменти от живота.
Първите появи и забелязване от властите в СССР ще бъдат маркирани през 1958 г. В Москва се издига паметник на Владимир Маяковски. Гостите на събитието започват да четат творчеството му, но малко след това ще започнат да четат и своите произведения. Буковски също се включва в тази идея, макар и тогава да е студент по биология и да няма чак толкова успехи в литературата. Владимир използва лирика и често промъква някоя анти-съветска идея.
Само 3 години по-късно, властите ще го изгонят от университета и ще започнат преследвания от КГБ. Правят няколко претърсвания и откриват планове за демократизиране на Комсомола, което също се смята за смъртен грях. През 1963 г. е вкаран в затвора за копиране на книги на дисиденти. В последният момент е диагностициран с шизофрения и е изпратен в лудница. Лежи една година и е пуснат, но отказва да си вземе поука, през 1965 г. протестира в защита на писателите Андрей Синявски и Юли Даниел.
Властите отново го диагностицират с шизофрения и го изпращат отново в лудница. След една година, лекарите не разбират какво точно трябва да направят със здрав пациент и отново го пускат на свобода. През 1968 г. е изправен отново в съда, този път за протест срещу арестуването на други писатели и адвокати за закрила на човешките права.
Владимир ще говори пред съда и ясно ще подчертае, че КГБ се дискредитира и показва своята некомпетентност. Тъй като почитателят на лириката и литературата има какво да каже по темата, повечето борци за свобода ще копират думите му и ще продължат да ги разпространяват като символ. И тази известност ще докара затвор за 3 години в трудов лагер. Това, което тогавашното правителство, а и сегашното ще забелязват всяка година е, че пред паметника на Маяковски ще се чете поезия – хубава, критична и истинска.
Това, което мнозина дори не осъзнават е, че с края на Хрушчов ще има нова неприятна изненада. Онези, които през целия си живот са били репресирани, вече все по-често говорят за свобода и право на живот. Старият режим не иска промени, но ако властта трябва да се пази с цената на всичко, това означава, че репресиите от времето на Сталин трябва да се върнат отново.
КГБ изиграва своята златна карта и наема повече психиатри, които да пишат смело диагнози на шизофрения, защото свободата и свободното слово в СССР се смятат за чиста лудост. По решение на КГБ, лечението на това заболяване – шизофрения, изисква пациента да прекара време в лудница и да получава най-различен букет от упойващи вещества. Наказателните психиатрии се пълнят толкова сериозно, че в края на 60-те години е напълно невъзможно да се лекува луд, просто не е таргет на съветската медицина.
През 1971 г. Буковски отново ще бъде арестуван, този път за документ от 150 страници, описващ злоупотребата с власт, която се случва в съветските психиатрии. Документът е предаден на западни колеги, които ги разпространяват. За още по-голяма беда, британското издание Times ще го публикува и ще повдигне въпросът пред Световната Асоциация на психиатрите. През 1974 г. Буковски и негов приятел на име Симеон Глузман издават книга „Психиатричен наръчник за дисиденти“ и описват историята на всички жертви на режима, които са се опитали да се борят с откачената система.
През 1977 г. Буковски успява да избяга от СССР и отново повдига въпроса за третирането на мислещите хора в СССР. Самият Юри Андропов – директор на КГБ ще се опита да помогне на съветските учени, но след презентацията на Буковски, световното общество осъжда и изключва руснаците от организацията. Това е малка победа, но нищо не се променя.
Бягството на Владимир е друга вълнуваща история, която продължава да е достойна за филмиране. Дисидентът е известен на запад и мнозина очакват тъжните новини за неговата смърт. Колкото и големи да са оптимистите за хората, които се борят срещу режима, никой не вярва, че Владимир може да избяга. През 1976 г. Буковски се намира за пета година в затвора. Това е четвъртия му арест за анти-съветска агитация и пропаганда. По същото време и Луис Алберто Ковалян Лепе е задържан в Чили от Августо Пиночет. Буковски получава информация, че ще бъде разменен за Лепе и ще бъде качен на самолет и изведен от СССР. КГБ офицерите го качват на самолет до Швейцария и правят размяната.
Семейството му идва по-късно, а Буковски избира да се засели в Кеймбридж, Англия. Там най-накрая успява да вземе и научна степен по биология. През 1980 г. е един от първите хора, които предлагат бойкота на СССР за зимните Олимпийски игри. Пише статия, в която задава и най-важния въпрос:
„Искат ли атлетите да изгубят медалите си заради КГБ?“
Малко по-късно около 50 страни се включват в протеста. Борис Елцин ще предложи на Буковски руско гражданство, макар и съветското му никога да не е отнемано. Владимир се отказва от държавата си, но не и от родината си. В опит да се намери изкупление за стария режим, Буковски е изпратен да свидетелства в делото срещу комунистическия режим.
Мнозина се надяват, че ще открият повторен трибунал като този в Нюрнберг, ала това се оказва далечна мечта. Руският съд заявява, че само определени комунисти са били виновни за бедите и злоупотребата с власт. Комунистическата партия никога не е съдена и никога не се е извинявала за грешките си. Буковски успява да копира множество документи за КГБ и преследванията на дисиденти. По-късно информацията ще се превърне в книга с името „Московският съд“.
През 1992 г. Буковски е номиниран за кмет на Москва, но сам оттегля кандидатурата си. Предлага алтернативен кандидат, на мястото на Елцин за президент на Русия. През 2007 г. с редица критики към Владимир Путин, Буковски приема идеята да бъде следващия кандидат на Руската федерация. Законът му забранява да се яви на изборите, тъй като през последните 10 години не е бил в страната си. През 2014 г. Руската федерация отказва да му издаде нов паспорт и властите никога не успяват да намерят информация, че е руски гражданин.
