Никълъс Алкемаде, които скочи от самолет без парашут и си изкълчи коляното

В една студена мартенска нощ през 1944 г. британски летец скача от своя бомбардировач Ланкастър на височина от 5,5 километра, след като самолетът му е повреден. Това не изглежда твърде необичайно предвид хилядите летци, изпаднали в подобни ситуации по време на Втората световна война, но тази конкретна историята все пак е уникална.

Защото пилотът скача без парашут. И след като падa повече от минута, Никълъс Алкемаде се отървава само със счупен крак.

Авро Ланкастър

Алкемаде е роден в Норт Уолшам, Норфолк, на 10 декември 1922 г. Преди Втората световна той работи скромна работа като градинар в Лафборо, но след избухването на войната се присъединява към Кралски военновъздушни сили. Когато завършва обучението си, той е назначен в ескадрила 115 като заден стрелец на бомбардировач Авро Ланкастър, който той и колегите му от екипажа наричат Върколака.

Върколакът вече е изпълнил 14 мисии, когато заминава за Берлин на 24 март 1944 г. Самолетът напуска станцията на ВВС Уичфорд в Кеймбриджшир със своя екипаж от 7 души малко преди 19:00 часа.

Самолетът завършва успешно пътуването до Берлин и започна дългото пътуване към дома, но лошото време скоро довежда до истинска катастрофа – буквално. Цялата групата завръщащи се бомбардировачи се напъната от силни северни ветрове, които я изтласкват на юг. В резултат на това самолетът прелита над силно защитената Рурска област.

Жу 88

Докато е над Германия, Върколака е атакуван от германски нощен изтребител Жу 88. Оръдия и картечници на врага удрят десния борд на Ланкастъра, от което избухва огън, който преминава почти по цялата дължина на самолета.

Стъклото около кулата на Алкемаде е издухан и сега той е ударен от леденостудения въздух покрай бомбардировача.

След кратка борба с ударения самолет, пилотът Джеймс Нюман дава заповед всички да се спасяват. Това обаче не е лесна задача за Алкемаде, тъй като задната купола на самолета е твърде малка, за да побере стрелецът заедно с неговия парашут. Затова той трябваше да отиде до задната част на Върколака, да го вземе и после да скочи – по същество невъзможна ситуация в бомбардировач, който бързо пада към земята.

Но и без това, когато отваря вратите на кулата за надолу, той се изправя пред огнения ад във фюзелажа, който му пречи да стигне до парашута си, който така или иначе гореше…

Собствената му униформа също започва да гори, така че той бързо затваря вратите на кулата. Но този кратък момент на безопасност е прекъснат, когато се запалва и хидравличната течност на купола, пръскайки го на практика с течен огън.

Алкемаде сега има само два избора: да остане в самолета или да скочи. И двата гарантират смърт. Той избира да скочи.

* * *

Алкемаде по-късно ще опише какво му минава през главата:

Имах избор да остана със самолета или да изскоча. Ако остана, щях да изгоря до смърт – дрехите ми вече бяха хубаво запалени, а лицето и ръцете ми обгорени, макар че тогава почти не си давах сметка за болката поради силната си възбуда… Реших да скоча и да сложа край на всичко толкова бързо и чисто, колкото мога. Завъртях купола и дори без да си направя труда да сваля шлема и радиостанцията си – просто се обърнах назад в нощта. Беше много тихо, единственият звук беше барабанене на самолетни двигатели в далечината и никакво усещане за падане. Чувствах се просто висящ в пространството. Съжалението, че няма да успя да се прибера вкъщи, беше основното, за което си мислех, и веднъж си помислих, че не ми изглежда особено странно, че ще умра след няколко секунди – нито животът ми минаваше като на лента, нито нищо.

Обгорял, спускайки се със скорост от 200 километра в час и очаквайки смъртта спокойно, Алкемаде губи съзнание.

Но като по чудо Алкемаде се събужда 3 часа по-късно в купчина сняг.

Докато над него блестят звездите в студената нощ, той си запалва цигара и се проверява, осъзнавайки, че освен усуканото коляно, няколко синини и изгарянията, които получава във Върколак, той оцелява падането напълно невредим.

Намираше се върху купчина сняг с дебелина около 45 сантиметра в малка елова гора. Това е невероятен късмет, тъй като дърветата защитават снега от слънцето – само на около 6 метра беше чиста земя без сняг. Елховите клони също така помагат за забавяне на падането му.

Въпреки това Алкемаде все пак е ранен и не може да ходи, така че той смело изсвирва и се надява, че някой ще му дойде помощ. Скоро е намерен от няколко немски цивилни, които му оказват медицинска помощ.

Естествено, Гестапо пристига и разпитва британския летец, за когото заподозира, че е шпионин, тъй като няма парашут. Той настоя, че е паднал без такъв, но разбираемо те отказват да му повярват. Той казва на Гестапо да намерят парашута някъде близо до мястото, където пада. Това ще докаже, че не го е използвал. Те действително намират останките от бомбардировача, сред които все още са и останките от парашута му.

След това Алкемаде става малка знаменитост в лагерите за военнопленници, в които е държан. Той оцелява след войната и се завръща към цивилния живот като работи в химически завод, където и там му се разминават няколко инцидента.

Вместо да умре при удар с германската земя, Никълъс Алкемаде почива през юни 1987 г.