В края на август ни напусна един бележит музикант, когото свързваме със златна епоха в класическия рок.
Оригиналният китарист на Whitesnake Бърни Марсдън почина на 72-годишна възраст и остави след себе си огромно творчество, трупано десетилетия наред с десетки различни музиканти.
Неговата кариера започва в началото на 70-те, но най-известен си остава периодът му в Whitesnake, родил вечни хитове като Fool for Your Loving, Walking in the Shadow of the Blues, She’s a Woman, Lovehunter, Trouble, Child of Babylon, Rough and Ready и, разбира се, неотменната Here I Go Again.
Марсдън е не само съосновател на групата, но и съавтор на всички тези песни, като за Here I Go Again е носител на множество награди заедно с фронтмена Дейвид Ковърдейл.
Един от най-емблематичните рок хитове отдавна е с евъргрийн статут и е задължителен за всяко ретро рок радио и за всеки караоке бар. Това е и композицията, която превръща Whitesnake в голяма група в Америка.
Бандата е създадена през 1978 г. от бившия вокалист на Deep Purple Ковърдейл заедно с Марсдън и Мик Мууди. По-късно Ковърдейл сглобява различен състав на групата с цел завладяване на американския пазар, но пробивът се случва основно благодарение на написаните по-рано Here I Go Again и Fool for Your Loving.
По ирония на съдбата, Here I Go Again стига само до 34-то място в американските класации, когато е издадена за пръв път през 1982-ра в албума Saints & Sinners.
Пет години по-късно, когато Бърни Марсдън вече е напуснал Whitesnake, песента е преиздадена като сингъл в Щатите и постига абсолютен фурор. Но как точно е създадена тя и кой измежду Марсдън и Ковърдейл има по-голям принос за появата ѝ?
По този въпрос има няколко различни версии, а вече покойният китарист неведнъж настоява, че именно той е в основата ѝ. „Четох, че Дейвид я бил написал след като бракът му се разпаднал или на някаква лодка във Венецуела, което винаги ме е изпълвало с недоумение. Всъщност песента възникна като демо на два трака в старата ми къща в Бъкингам“, разказва Марсдън. „Започнах с откриващата фраза в текста „Не знам къде отивам“, после с припева и китарния риф. Композицията вече съществуваше към края на сесиите за предходния ни албум Come An’ Get It, но чак докато записвахме в замъка Клиъруел песента наистина започна да се оформя“.
Марсдън си спомня още, че когато чува основната структура на Here I Go Again, Ковърдейл „изчезва с касетата“ и само час по-късно се връща с вече готовия текст. Качеството на сътворените от Whitesnake неща в този период е безспорно, но тогава групата преминава през големи сътресения.
Ковърдейл е недоволен от останалите, има по-големи амбиции, а бандата е задушавана от финансови проблеми и трупащи се дългове. Мик Мууди напуска разочарован, а в един момент Ковърдейл решава да се държи като злобен шеф и обявява, че замразява групата и уволнява Марсдън, басиста Нийл Мъри и барабаниста Иън Пейс. По-късно фронтменът връща Мик Мууди, заменя останалите от състава и когато петият албум Saints & Sinners излиза, Whitesnake вече са с доста различен облик.
Ковърдейл подписва договор с американския лейбъл Geffen Records и се устремява към голямата си цел – да пробие на американския пазар. През 1987 г. Here I Go Again е презаписана от обновения състав на Whitesnake и именно това е версията, която става гигантски хит. Тогава авторът на композицията Бърни Марсдън вече се е насочил към други групи и към солова кариера. Въпреки тъгата му от раздялата с Ковърдейл, той одобрява преиздаването на Here I Go Again, а отчисленията от авторски права го осигуряват до края на живота му.
Китаристът остава активен и работлив, сътворява купища добре приети албуми и не се уморява и в по-късните си години. След пандемията Марсдън успява да завърши още три самостоятелни албума – Kings, Chess и Trios, и с тях отдава почит към музиката, с която е израснал.
Чак до смъртта си Бърни Марсдън не губи нищо от любовта си към китарата и продължава да композира и свири на живо. Неизбежно е да бъде свързан предимно с хитовете на Whitesnake, но той е пример за един цял живот, изживян в името на рокендрола.