Музикални хроники: Истинският смисъл на Creep – песента, която създаде и за малко да разруши Radiohead

Въобще не е рядко срещан феномен изпълнителите да изпитват неприязън към най-популярната си песен, да не искат да я свирят по концерти и да се молят по всякакъв начин да забравят за съществуването ѝ. В Nirvana не могат да понасят Smells Like Teen Spirit, Led Zeppelin също се уморяват ужасно от Stairway to Heaven.

При Radiohead обаче това явление достига други нива – британската група за малко да бъде разрушена заради глобалния хит Creep.

Говорим за една от най-известните песни на 90-те години, сдобила се по-късно с безброй кавъри и вдъхновяваща и до днес страшно много музиканти. Това е песента, която изстрелва Radiohead до световната слава и която ги сблъсква с някои нетърпими за тях аспекти на музикалната индустрия.

„Беше дразнещо да ни съдят само по тази песен, когато вече считахме, че трябва да продължим напред“, спомня си фронтменът и основен композитор на рок бандата Том Йорк. „Караха ни насила да обикаляме по турнета за популяризиране на песента и направо ни се гадеше от нея. За малко да се разпаднем. Беше си урок за нас“.

Creep се превръща в химн на социалните аутсайдери и е написана от Йорк през 1987 г. в алкохолно опиянение, докато той още учи в университета. Доколкото е известно, несподелена любов към жена, която той преследва из Екситър, го кара да изпадне в състояние на омраза към самия себе си и да измисли емблематичните лирики: „Аз съм изрод, аз съм особняк / Какво въобще правя тук? Тук не ми е мястото“.

По-късно момичето, за което е написана песента, се появява на концерт на Radiohead без да подозира какво вдъхновение е предизвикала, а Йорк е ужасно засрамен от нейното присъствие – както разказва китаристът Джони Грийнууд.

Radiohead никога не създават втори хит от такъв калибър, но защото просто не се стремят да правят хитове, а да изследват много по-интригуващи за тях музикални територии. Но те имат още неприятни спомени с Creep – например са обвинени в плагиатство заради приликата в мелодията и хармонията с The Air That I Breathe, хит на The Hollies от 70-те. Авторите на тази песен тръгват да съдят Radiohead и стигат до извънсъдебно споразумение, при което са добавени като съавтори на Creep.

В първоначалния си вариант пък текстът на Йорк е доста по-наивен, но впоследствие е преправен, а под натиск на звукозаписния лейбъл е създадена и „изчистена“ версия с премахването на неприлична дума точно преди припевите. Същевременно, суровият звук на китарата на Джони Грийнууд се оказва идеален за песента, но се получава неволно заради опита му да саботира записа.

„На него изобщо не му хареса композицията първия път, когато я изсвирихме, така че се опита да я съсипе. Но това негово изсвирване остана в записа“, припомня си другият китарист Ед О’Брайън. Creep има меко казано необичайна съдба и защото не се превръща в хит веднага, а в началото след излизането си всъщност не постига нещо кой знае какво.

За пръв път е издадена през 1992 г., но тогава даже отпада от програмата на BBC, тъй като е счетена за „твърде депресираща“. Достига само до 78-о място в британските чартове, докато едно от водещите музикални издания NME определя Radiohead като „жалко и немощно подобие на рокендрол група“. Creep обаче постепенно си проправя път към сърцата на слушателите през независими радиостанции на неочаквани места като Израел, Нова Зеландия, Испания и скандинавските страни. Групата прави няколко важни телевизионни изяви, а сингълът е преиздаден с много повече успех.

Именно това рязко набиране на популярност води до интензивно турне в подкрепа на Creep, а петимата от Radiohead започват да чувстват заплахата да се окажат поредната група с един-единствен хит и бързо залязваща кариера. „В един момент изглеждаше, че преживяваме отново и отново едни и същи 4 минути и половина от нашия живот“, обяснява Eд О’Брайън изтощението от Creep. “Беше ужасно обезсърчаващо”.

Том Йорк стига и по-далеч в признанията: „Отне ни година и половина да станем отново хората, които бяхме преди… да се справим в емоционален план с това“.

Над милиард стрийма на песента по-късно, Creep отдавна вече живее свой живот и през годините нейни версии записаха Моби, Роби Уилямс, Кели Кларксън, Korn, Принс и още мнозина големи музиканти. Rolling Stone пък нареди хита на 118-о място в класацията си за най-велики песни в историята.

Чувствата на Radiohead към Creep обаче остават хладни и за един период песента тотално отпада от концертите на бандата. Една вечер в Монреал Том Йорк даже се нахвърля с ругатни към фенове, които настойчиво го карат да я изпее. Затова е голяма изненада, че през 2009-а на фестивала в Рединг Radiohead откриват сета си именно с Creep. После отново сякаш забравят за нея до турнето през 2016-а, когато я поднасят като неочакван подарък за най-верните фенове.

С всички странни обстоятелства и премеждия около Creep, това си остава песента, която изстрелва и после почти разбива Radiohead. Петимата музиканти едва ли щяха да се развият по същия начин и едва ли щяха да имат възможност да направят последвалите си велики албуми, ако не бяха получили устрема от първия си хит.

30 години по-късно групата е оставила невероятно наследство – но дори да мрази Creep, има и много за какво да е благодарна на тази уж случайна песен за непоносима самоомраза.