Глория Вандербилт – богатата наследница, която живя и умря по свои собствени правила
Милиони жени (и мъже) по света, които някога са имали поне един чифт от джинсите с нейното име на задния джоб, се кълнат, че “they really hug your derrière” (Те наистина прегръщат задните ви части).
Далеч обаче преди да изгради империя от деним за милиони долари, тя не може да се оплаче от липсата на пари. Както и от красота, талант, известност, пътешествия, любовни романси, разбити бракове и скандали, защото от всички тях тя има в повече, отколкото обикновено човешко същество може да преживее в рамките на един живот.
А нейният тъкмо приключи. На 17-ти юни на 95-годишна възраст известната дизайнерка, писател, актриса и наследница на една от най-старите нюйоркски фамилии Глория Вандербилт издъхва в манхатанския си дом, заобиколена от семейството и приятелите си.
Родена със сребърна лъжица в устата
Тази необикновена личност с алабастрова кожа, гарвановочерни коси и стройна фигура започва живота си на този свят като единственото дете на железопътния магнат и прочут плейбой Реджиналд Вандербилт и вятърничавата му втора жена. И макар фактът, че произхожда от фамилия от сой и с много пари, да й носи много привилегии в бъдеще, ако можеше, Глория едва ли би избрала точно тези родители и точно това време, за да се роди.
Алкохолизираният баща умира, още когато Глория е бебе, като й оставя 2,5 млн. долара (равняващи се днес на 37 милиона) в попечителски фонд, които обаче няма право да пипа, докато не навърши пълнолетие. Майката обаче няма проблеми с достъпа до своята годишна рента от 50 хиляди и използва парите, за да купонясва из цяла Европа години наред. За Глория се грижат бавачката и лелята.
Когато обаче по едно време майката се сеща, че някъде в Америка има дъщеря и решава да си я прибере, лелята казва “Да, ама няма да стане!”. Двете започват яростна съдебна битка за попечителство над детето, която е отразена надълго и нашироко в пресата. В крайна сметка лелята печели делото, след като излага на показ срамни моменти от разгулния живот на майката, а адвокатът й манипулира детето да излъже съдията, че я мрази и не иска да я вижда. Глория заживява в разкош в имението на лелята в Лонг Айлънд и въпреки, че нищо не й липсва, след цялата тази съдебна и медийна дандания психиката й е разклатена завинаги. Тя расте като изключително затворено и вглъбено в себе си дете, а несигурността й се засилва от факта, че заеква и се намира за непривлекателна.
Какавидата се превръща в пеперуда
Когато е на 17, на Глория й писва животът на птиче в златна клетка, напуска дома на леля си и заминава за Бевърли Хилс. А там намира не кого да е, а… мама. Двете изведнъж стават първи дружки и почват да ходят заедно по купони. Майката въвежда крехката тийнейджърка в най-висшите от висши светски среди и Глория като че ли се поотваря. Всъщност отваря се толкова много, че едва ли не още първият мъж, който започва да я ухажва, става неин съпруг. Човекът се казва Паскуале ди Чико, филмов агент, и както може да се предположи по сицилианската му фамилия, много “свой човек” на мафиотския бос Лъки Лучано.
Брак номер едно просъществува едва четири години и през 1945 г. Глория е едва на 21 и вече прясно разведена. Статутът й на такава обаче не се запазва задълго, понеже скоро след развода се хвърля в обятията на застаряващия диригент от полски произход Леополд Стоковски. Въпреки че е на 63, когато се жени за Глория, Стоковски се оказва достатъчно потентен, за да й направи две деца – Леополд и Кристофър.
В търсене на себе си и още съпрузи
Заради ролята си на майка, светска личност и съпруга на надут диригент със завидна репутация в артистичните среди, на младата Глория й се налага да се кротне и да заживее “живот за пример”. Въпреки че се движи в сянката на съпруга си, тя постоянно захваща различни неща, за да занимава ума и ръцете си. Рисува абстрактни картини, пробва се като модел и дори пописва поезия и проза. Писателските й опити обаче съвсем не се оказват дилетантски и през 1955 г. публикува книга с любовна поезия и играе в няколко телевизионни постановки. Същата година се развежда със Стоковски.
Съпрузи номер 3 и 4 са съответно Сидни Лумет (8 години брачен живот) и писателя Уаят Купър, от когото ражда другите си двама синове. Купър всъщност е рекордьор сред съпрузите с цели 15 години брачен живот. И сигурно са щели да бъдат повече, ако смъртта не разделя двамата съпрузи през 1978 г., когато писателят умира по време на сърдечна операция.
Хайде да спечелим малко пари от дрехи!
В средата на 70-те джинсите все още се правят изключително с мъжка кройка. Предприемчивият американски производители от индийски произход Мохан Мурджани надушва накъде духа вятъра, а именно че все повече жени искат да изглеждат секси в джинси и предлага на Глория да разработи своя линия за дамски модели, на чийто заден джоб да има лого с нейната фамилия. Към този момент доста отегчената, Вандербилт прегръща идеята и става не само главен дизайнер, но и рекламно лице на марката. Така тя слага началото на нов маркетингов тренд, бидейки първата американка, използваща известното си име върху дизайнерски дрехи. Когато Глория прави промоционални турнета из магазините в страната, навсякъде я посрещат като холивудска звезда.
Много скоро след като навлиза в бизнеса, марката Вандербилт започва да прави оборот от 100 милиона годишно. Асортиментът постепенно се обогатява с други модни артикули като поли, пуловери, якета, а също и спално бельо и парфюми. След десетилетия, през които е живяла от наследени пари, Глория най-после печели свои собствени. And it feels go-o-o-d!
В интервю от 1985 г. тя казва: “Не че се отказвам от наследството си, обаче сега за първи път в живота ми парите изглеждат реални. Нали знаете, като в онази песен на Били Холидей: “И мама има, и татко има, обаче Бог да благослови детето, което печели за себе си.”
Моряци, корабът потъва
В края на 80-те конкуренцията от страна на други дизайнерски лейбъли става много силна и доходите от бизнеса на Вандербилт започват да намаляват. Известно време Глория нехае и си въобразява, че нещата от само себе си ще си дойдат пак на мястото. Продължава да харчи неконтролируемо, за да поддържа луксозния живот, на който е свикнала. Взаимоотношенията й с уж доверените й адвокат и психиатър се влошават.
През 1993 г. тя започва дело срещу тях за финансова измама, печели го и съдът й присъжда обезщетение в размер на 1,5 милиона. Парите обаче така и не й биват изплатени. Две години по-късно самата тя става подсъдима по дело за неплатени данъци в размер на 2, 7 милиона долара. Налага й се да продаде къщата в Ийст Сайд и тази в Саутхемптън, за да се издължи на властите. Таблоидите гръмват със заглавия, че някога свръхбогатата наследница сега е разорена и бедна като църковна мишка.
Въпреки че отрича да е така, фактите говорят сами за себе си. Глория се мести да живее в малък апартамент в Манхатън, който както тя самата се изразява, “не отговаря съвсем на естетическите ми критерии”. Но после бърза да допълни: “За сметка на това обаче са ми останали още талант и енергия в изобилие”. Е да, едно зло не води непременно до друго зло, и принудена от обстоятелствата да заживее по различен начин, тя се концентрира въхру писането. Изведнъж писателската й кариера рязко тръгва нагоре.
Трагедия с много лица
Десет години след като губи единствения съпруг, за когото твърди, че е обичала силно, Глория получава нов удар от съдбата. 23-годишният й син Картър се самоубива, скачайки от 14-ия етаж на семейния апартамент в Ийст Сайд.
През следващите години Глория пише няколко мемоарни книги, в които излива душата си не само по отношение на трагичния инцидент с Картър. В “Имало едно време” (1985) разказва за загубената връзка с майка си и въпреки случилото се в миналото, тя говори с много нежност и любов за нея.
“Лицето й бе по-прекрасно от цвете, което с всяко свое венчелистче ме привличаше към себе си. О, как само копнеех да се слея с нея!”
В мемоарите си от 2004 г., които излизат със заглавието “Някога това ми изглеждаше важно”, тя пише за многобройните си любовни връзки, сред които са такива холивудски легенди като Франк Синатра и Марлон Брандо. Точно с този текст Глория дръзва да бръкне дълбоко в подсъзнанието си и да се опита да обясни нестихващото си влечение към секса и романтиката. Изненадващо, следите по пясъка на отминалото време отново отвеждат обратно към една определена личност.
“Най-голямата любов в живота ми беше и си остава моята майка,” пише тя. “Мъжете просто се явяват заместители на единствената ми любима”.
Когато казваме “Сбогом завинаги”
Синът й Андерсън Купър, който е популярен телевизионен водещ, съобщава новината за смъртта й в ефир. Във видеото, което CNN излъчва в нейна памет, той казва:
“Тя беше силна личност. Никога не издигна преграда между себе си и света, за да си спести разочарованията. Искаше да преживява всичко – и радостите, и болките. Беше необикновена жена, която умря така, както и живя – по своите собствени правила. Знам, че до последно се надяваше да й остане още малко време, няколко седмици поне или дори дни – колкото да прочете още някоя и друга книга, да нарисува някоя картина, да помечтае още малко. Но все пак беше готова. И когато си отиде, беше заобиколена от красота и от любов. Когато се сбогувах с нея, тя ми каза, че ме обича. Отвърнах й, че го знам. И го знам от момента, в който се родих. А това е най-големият дар, който една майка може да даде на сина си.
Глория Вандербилт беше на 95 години, когато почина. Какъв невероятен живот! Каква невероятна майка! И каква изключителна жена!”
