Генерал Рaйнхард Гелен и първото немско разузнаване след Втората Световна война
Един генерал струва много повече от един войник, а когато е готов да смени флага, за който се сражава, цената му се повишава значително. През далечната 1944 г. е ясно за всички в щаба на Нацистка Германия, че тази война върви към своя край и няма да завърши с победа. В този момент има твърде много кадри, които преценяват, че е по-добре да мислят за своите спасителни маршрути. Мнозина бягат в Южна Америка и Близкия изток.
Мартин Борман решава да създаде група „Odessa“, като акроним на „Organization of Former SS Members“. Немските генерали и командири ще се опитат да избягат от гнева на СССР, но фокусът на тази история е насочен именно към Бордман и неговите хора, поставени в една особено добра позиция – да срещнат съюзниците от другата страна.
Благодарение на закона за свобода на информацията в САЩ, някои любопитни погледи попадат на името Райнхард Гелен – един от най-добрите разузнавачи на Вермахта по време на Втората Световна война. И по някаква причина се оказва, че същият човек не просто прави кариера, а след време прилага наученото в една друга разузнавателна агенция – ЦРУ.
Историята на немския агент започва през 1920 г. с влизането в армията му и достигането на чин капитан през следващото десетилетие. През 1940 г. е повишен в майор и скоро става офицер на командващия щаба Волтер фон Браучитч. Една година по-късно е част от антуража на генерал Франц Халдер. През юли 1941 г. е повишен в чин лейтенант-полковник. През военната си кариера, Райнхард е успял да види клането на Източния фронт, съветва капитаните за военна стратегия и показва талант, който останалите не са виждали.
Изпратен е в генералния щаб на разузнаването и продължава да предлага нови и нови стратегии за руския фронт. Макар и в повечето случаи да знаем как свършва войната – Германия наистина не може да се справи в численото и технологично превъзходство на СССР – второто идва с любезното съдействие на САЩ.
Когато става ясно, че Райнхард воюва срещу целия свят, негови колеги като полковник Хенинг фон Трешчоу и Клаус фон Стауфенберг ще го потърсят, за да го включат в плана за премахване на Хитлер и прекратяването на войната.
До 1944 г. Гелен е майор-генерал, неговата отговорност е да събира информация за съветската армия и да изучава военните ѝ тактики. Той предава информацията на висшето командване, но се оказва, че вътре има шпиони, работещи изцяло върху пълния провал на армията. Германецът стига до голямото заключение, че никой не приема работата му сериозно и решава, че вече е време да си потърси късмета някъде другаде.
Неуспешният атентат срещу Хитлер на 17 юли 1944 г. ще доведе до още един лов на вещици, но генералът ще се постарае да се покрие. От една страна не е смятан за компетентен да участва в покушението, а от друга има достатъчно добро алиби, с което да свали всички подозрения от себе си. През 1945 г. руснаци и американци започват окончателния си заход към Берлин. Третият райх е в пламъци и огромен брой от немските офицери ще потърсят начин да избягат или поне да направят сделка с американците, източният фронт не приема предаването като възможност.
Гелен идва с пълното разузнаване на съветските тактики и военни маневри, наблюдавани през цялата война. Архивите му са скрити в Баварските Алпи в стоманени контейнери. Информацията, с която пристига немския генерал ще се оценява в килограми злато за лист. За разлика от много други колеги, той иска само едно – да бъде свободен и да пропусне наказателния трибунал. Разузнавачът ясно е разбирал, че скоро ще има нова война, в която тази информация ще се оцени и с помощта на малко по-сериозно внимание и желание за действие, започва следващата стъпка в кариерата му.
Любопитен факт е, че когато отива да се предаде, американците го описват като поредния нацист, но малко след това, когато разкриват истинската му идентичност, веднага го водят в щаба, където да направи своето предложение.
Срещата му с бригаден генерал Едуин Сиберт дава и яснота какво наистина се очаква в следващите месеци, когато крехкото примирие ще се превърне в поделяне на Европа. Гелен не се страхува да заяви, че Сталин никога няма да предаде Полша, както и Унгария, Румъния, България и Чехословакия – те ще бъдат обречени да стоят в политическата орбита на СССР. Към това е добавена и информация за всички шпиони, които се намират на територията на САЩ и реално са членове на американската комунистическа партия. Черешката на тортата е биографична скица на всички лидери в Москва – техните хобита, техните идеали, локации и още много други.
Преди да завърши своята сделка, той обещава, че ще предаде информацията срещу своята свобода, но иска да получи амнистия и за колегите си, намиращи се в плен.
По това време Айзенхауър е наредил на американците да не комуникират с немците и просто да ги задържат, но когато телефонното обаждане в американския щаб е направено, от другата страна вдига генерал Уолтър Бедел Смит. Именно той разбира каква златна кокошка има в клетката си и настоява да се продължат разговорите.
На 20 септември 1945 г. Гелен и трима от неговите колеги ще летят тайно от Германия до Вашингтон, самолетът е изпратен директно от генерал Смит, като най-важното е, че той не е фигурирал в нито един списък. През цялото време немският генерал е бил крит в лагерите и не е разкривал своята истинска самоличност, защото страхът, че може да бъде елиминиран от руски агенти, продължава да тегне над него.
В САЩ ще бъде изпратен във Форт Хънт, Вирджиния. Американците вече са разработили специално звено, в което през следващите 10 месеца Райнхард ще предлага най-различна информация за изработването на стратегии – знанията му впечатляват всички и точно тук се ражда по-важният въпрос – как Германия е изгубила войната с такъв човек?
В последствие ще признае, че никога не е бил нацист, а е служил на немската армия, която за зла беда се е оказала във възможно най-грешната позиция – ръцете на Хитлер.
Пристигналите немци се организират с една единствена задача, да работят като шпиони и да добиват нова информация за движенията на СССР. Агенцията няма да бъде контролирана от САЩ, а ще работи напълно независимо, условието е, че финансирането продължава до момента, в който не се роди нова независима Германия. След създаването на такава, Райнхард и неговите колеги ще бъдат предадени на новата страна, като ще извършват своята дейност там.
През юли 1946 г. Райнхард и още около 350 задържани немски разузнавача ще бъдат изпратени в Мюнхен и ще започнат създаването на немското разузнаване. Генералът прикрива всичко с помощта на куха фирма, която носи името Южно-Германска Индустриална организация за развитие, която не се занимава с индустрия, а с разузнаване. За една година се внедряват повече от 4000 агента под прикритие, които трябва да стигнат до Източна Германия и да започнат своите действия.
През следващите години от Студената война, момчетата на Райнхард ще бъдат очите, ушите и основните информатори в Източна Германия, при това във време, в което нито един агент на ЦРУ не може да проникне.
Организацията губи своя блясък, когато са извикани бивши членове от Гестапо и SS дивизията, но въпреки това е очевидно, че хората доставят резултати.
Скоро дори вестниците ще започнат да пишат, че организацията на немския генерал е някаква тротоарна сбирка на старите ленти, където се подготвя раждането на един нов Химлер и една нова национална катастрофа. Никой не знае с какво точно се занимават, но по-важното е, че ЦРУ продължава да затваря очи, особено след като вади дивиденти от постигнатите действия.
През следващите години ще има достатъчно информация за страните от Варшавския договор. Някои от агентите успяват да се внедряват в окупирана Източна Европа и започват да създават връзки с организации, които се борят срещу СССР. Точно тези агенти ще посрещат и тайните пратки на американски самолети отвъд Желязната завеса. За съжаление винаги има проблеми с доставката на такава техника.
През 1946 г. отваря и първия лагер за рекрутиране на анти-комунисти, предимно с руски паспорти. Повечето преминават тренировка в специален лагер с име Оберамергау. Агентите имат мисия да влязат в Украйна, а след това да започнат да следят стъпките на КГБ. По нареждане на Райнхард ще започне да се наблюдава и ракетната балистика на СССР, която в рамките на едно десетилетие успява да разшири сериозно своя обхват и да постигне доста сериозни действия.
Руснаците не закъсняват с противодействия и започват да внедряват свои агенти в позициите на немското разузнаване. Един от най-големите им успехи е Ейдриан Ким Филби, който се внедрява в Британското разузнаване и по-късно работи срещу ЦРУ. Дори и след Втората Световна война, Филби продължава да предава информация на СССР. Когато Полша започва своята вътрешна партизанска война с агенти от групировката УИН, полските групи бързо осъзнават, че са в клопката на КГБ. До 1952 г. повечето малки звена са елиминирани и западът няма много възможности да противодейства или да ги използва.
Осъзнавайки, че крайните резултати не са особено добри и неговите позиции се пропукват, Райнхард продължава да използва единствената заплаха, която има в арсенала си – внезапната атака на СССР и удари срещу запада. Не са малко и успехите, които идват, благодарение на него се дава сериозна яснота на ударната група Смерч, която е разработена за извършването на убийства. Помага за изграждането на таен берлински тунел, който позволява на американците да преминават под Берлинската стена и да наблюдават движението на СССР в Източна Германия.
Една странична и много забранена игра на немския генерал е свързана с издаването на фалшиви документи за членове от бившето SS, които могат да заминат за Южна Америка и други точки по света, където няма да бъдат открити. Генералът не съобщава тази подробност на американското разузнаване и спасява мнозина от потенциален военен трибунал. През 1956 г. е назначен в друго бюро, през следващото десетилетие ще бъде принуден да напусне заради скандали в редиците си и накрая, когато се пенсионира, живее спокойно до 1979 г. и умира у дома си.
Едва през 1998 г. американският конгрес разкрива информация за нацистите, които след войната са работили за ЦРУ. По мнение на агенцията, тази информация вече не може да засегне абсолютно никого, а целият архив е около 18 хиляди страници.
Някои експерти го описват като човека, който дава необходимата информация на различните агенции, за да бъде винаги напред, но същата не винаги има стойност, за да се смята за толкова положителна. На финалът става ясно, че генерал Райнхард Гелен е имал качествата, за да направи много повече, но по-скоро е предпочитал да държи балансът в една наистина странна игра.
