Генерал Дмитри Поляков успява да спаси човечеството по време на Студената война и днес е герой на света
Къде се проваля една идеологическа система? Фашизмът поставяше една определена раса на върха, а всички останали се обезценяваха, тоталитаризма дава властта само на един човек и той никога не може да греши. При комунизма се говори за абсолютно равенство, премахването на класи и пълната свобода на човека да изразява себе си. Това би било възможно, ако хората просто се извадят от това уравнение.
Изчислителната грешка в алгебрата на Ленин е, че нито един човек не иска да бъде равен. В неговото ДНК е закодирано желанието за надпревара, за състезание, за постигане на повече, за доминация и това може да се случи във всяка една сфера и всяко едно изкуство. Масата наистина е равна, еднакво равна по бедност, докато елитът продължава да използва последното заграбено и да се смята за богоизбрано – идея, която се отдалечава значително от основната идея за равенство и буржоазните практики като пари и разплащане.
Трудът, от друга страна, наистина става все по-голяма рядкост, въображението става безгранично при нуждата от спестяване на такъв. И докато двата лагера по време на Студената война – капитализъм и комунизъм ще се състезават едни с други, търсенето на агенти и къртици в защитите на всяка една система ще се превърне в изключителен национален спорт. Няма психолог, който да не е изследвал мотивите на един агент в чужда територия. Още по-интересни са вътрешните предатели, които по един или друг начин ще са готови да предават и продават тайни, какви са мотивите?
Всеки режим има своите недостатъци и проблеми. СССР веднага открива слабата душа на ФБР и ЦРУ, чийто агенти не получават достатъчно средства в своя капиталистически свят, следователно с помощта на плячкосаното от Втората Световна война. Някои американски агенти са готови да получават долари, други ще приемат за своята работа ценни метали – злато и сребро са необходим материал за изплюването на държавни тайни. Слабото заплащане на капиталистите може да бъде туширано с един друг особен елемент при комунистите – чистата форма на омраза към режима, който ги управлява.
Една голяма част от членовете на ГРУ ще успеят да погледнат загниващия капитализъм, други ще могат да поживеят известно време в него, прикривайки се под булуто на втора самоличност. Няма нужда от много промиване или облъчване на вражески агенти. Агентите на ГРУ успяват да се разочароват толкова бързо, че накрая сами не знаят кой е врагът и кой е приятелят. Дмитри Фьодоров Поляков е точно такъв пример. Анализите посочват, че неговото предателство спрямо СССР успява да запази мира и да не позволи ескалация, достигаща нивата на апокалипсиса.
Дмитри е роден в Украйна през 1921 г. и е син на библиотекар. Успява да завърши артилерийското училище през юни 1941 г. и бързо е зачислен като артилерийски офицер през Втората Световна война. След нея е изпратен в специалната военна школа на ГРУ. Първото му назначение е от 1951 до 1956 г. в Ню Йорк, където трябва да пази военния комитет на СССР. Дмитри е охрана на ръководството на шпионите, но не е точно агент. Едва при второто си назначение в Ню Йорк ще потърси агенти на ФБР и ще предложи своите услуги като информатор.
Преди изобщо да се стигне до спогодба, Поляков трябва да замине за Бирма, а след това ще бъде на служба в Делхи до 1980 г. Там изпълнява функцията на съветско военно аташе. По това време руският офицер продължава да бъде активен патриот или поне това показва пред партията. В сянката на своето влияние успява да стигне до най-дълбоките сфери на съветската армия и в много отношение се смята за герой на света, а не просто за предател на една идеология. Поляков е човек, който смята, че не трябва да се позволи на СССР да спечели Студената война, такава победа би могла да коства съществуването на цивилизацията.
Виктор Черкашин – агент от ГРУ ще заяви, че един от мотивите за предателството на Дмитри е отказът на медицинска помощ в чужбина за неговия болен син. Поляков настоявал да получи виза и да закара момчето си в болница в Ню Йорк, но не получава благословия. В последствие момчето му умира в адски болки само седмици след отказа.
Поляков вече има достатъчно причини, за да провали цялата фантазия на Кремъл. След всички назначения отново се връща обратно в Москва и вече има достъп до някои от най-важните архиви на разузнаването. Спокойно може да помогне на ФБР и ЦРУ да ловят двойните агенти, вербувани в САЩ. Успява да покаже финансирането на Франк Босард – ракетен учен и изследовател в Британското авио министерство, американския сержат Джак Дунлап, работещ като куриер за НСА и агент на СССР и още много други.
През 60-те години, докато работи в Бирма, Поляков ще изпрати данни за цялото военно снаряжение на Виетнам и Китай. По това време посочва и какви са отношенията между СССР и Китай, които в последствие ще достигнат своята криза малко по-късно и ще се запишат в историята като поредния опит за стартирането на Трета Световна война.
Именно тези влошени отношения ще позволят на Хенри Кисинджър и Ричърд Никсън да използват именно това напрежение, за да влияят пряко на Китай през 1972 г. Агенти от ЦРУ продължават да слушат легенди относно нивото на корупция и провалите, които съветските лидери търпят единствено и само заради некомпетентните апаратчици, които в много случаи прикриват своите провали върху далеч по-слаби кадри.
Поляков получава по 3000 долара на година и е съветван да внимава какво точно закупува. В плановата икономика на СССР все още няма нищо вносно, което може да се закупи. Той не само няма да поиска пари в брой, но ще иска да получи инструменти за ремонт на дома си, въдица и ловна пушка – все артефакти, които може да оправдае като подарявани или закупени по време на престоя му в САЩ и други страни.
Работата с ЦРУ и ФБР не е толкова лесна. Поляков е несъществуваща порода, която трудно се среща по време на Студената война. Школата на ГРУ е особена във възпитанието на омраза и малко агенти наистина имат свободната воля да анализират случващото се.
Години са необходими, за да може разузнавачите наистина да се доверят. Поляков ще осигури достъп до различни досиета, имена и политики. За неговата работа са осигурени някои много специални технологии. ЦРУ предоставя специална въдица, чийто прът играе ролята на антена, докато самата плувка вибрира и изпраща високочестотни звуци по водната повърхност. Агентите на ЦРУ смятат, че докато Поляков говори малко по-тихо, той спокойно може да разговоря с човек, който е на около половин километър от него, използвайки същата въдица.
За Поляков е създаден специален трансмитер с фонетична клавиатура, който позволява бързо изпращане на съобщения – за около 2-3 секунди при активиране. Ефективността на технологията ще позволи на Поляков да споделя данни и да дава предимството на американците. И докато работи като двоен агент, неговият чин също се променя. В един момент Дмитри е повишен в генерал, а неговият прякор ще е „TopHat“ или „Топ Шапка“ – посочвайки, че именно генералската стои възможно най-високо.
Дмитри вече има достъп до секретни досиета, може да чете документи с най-висока секретност и с лекота да споделя информацията обратно на американците. Прави го, дори и след като някои от неговите колеги са арестувани и екзекутирани за шпионаж. От Дмитри до ЦРУ и ФБР ще стигне информация за военното състояние на СССР, новите въведени технологии, както и други допълнителни данни, включващи възможностите на ядреното оръжие на страната. Точно тези данни дават и по-голяма свобода на запада да избере печелившата тактика при провеждането на различни мисии. Един ден ще се срещне с американски агент в собствения си дом.
Американецът ще се изненада от факта, че всички книги, документи и още много други ценности са събрани в кашони. Дмитри признава, че е разследван от КГБ и най-вероятно ще бъде заловен. Американецът предлага да го изведат от СССР и да осигурят защитата му в САЩ, което искрено разгневява руския генерал.
По негови думи, всичко това не е направено в името на САЩ, а срещу всички партийни лидери, които в продължение на 20 години се подиграват на народа му и го дърпат към пропастта. Дмитро Поляков никога не дезертира. Изчезва и се смята, че е пенсиониран и изчезва изцяло от картината. Никой повече не го вижда и никой повече не го чува.
Едва 10 години по-късно ще стане ясно, че въпросният генерал е бил заловен в действие и едва тогава в-к Правда съобщава, че е екзекутиран около 2 години по-късно. В играта на шпионаж се оказва, че Дмитри Поляков е предаден от Олдрич Еймс и друг двоен агент на ФБР Робърт Хансен, който работи за Кремъл и издава откъде ЦРУ и ФБР черпят толкова точна информация има за позициите на военна мощ на СССР.
По-важното в този случай е, че Дмитри Поляков е признат за герой не само на американците, а и на света, защото неговите знания позволяват войната да остане поне студена, а не гореща, каквато може би щеше да приключи всичко.
