Дървеният крак – повелителят на шайените и палач на генерал Къстър
Дървеният крак е войн от племето на Северните шайени, които се борят срещу легендарния генерал Къстър. Той остава в историята като убиецът на легенди, но преди да обърнем внимание на големите успехи, нека се запознаем по-подробно с всички интересни истории. Роден е през 1858 г. в региона на Черните планини, близо до Шайенската река. Син е на индианеца Много Огнестрелни рани и на Орлово перо на челото – имената на индианците са доста интересни в това отношение. Дървеният крак има трима братя: Силен вятър, Жълта коса и Близнака. В детските си години е бил известен с неуморните разходки, побеждавайки всички млади шайени в състезанията.
По тази причина го наричат Дървеният крак. Единствено неговият племенник успява да го следва на големите преходи. В началото индианецът живее в племето и се разхожда около Черните планини. В този период участва в любимите индиански игри – лов и риболов. Индианците често влизат в пререкания с племената на Гарваните и Шонсоните. Дървеният крак e висок около 192 сантиметра и тежи приблизително 100 килограма, като тези мерки са взети, когато е на близо 70 години.
Първата известна битка, в която участва е тази близо до висините на форт Фил Кирни през 1866 г. Дървеният крак не е бил извикан за битка, защото е малък, но когато умира брат му „Силен вятър“, той се заклева да отмъсти. Макар и шайените да печелят, това е последната битка на Дървен крак като победител в племето. Малко след това е поканен в бойно индианско общество, което да води партизанска война с бледоликите. Дървеният крак влиза в малката армия на дивите кучета. С помощта на няколкостотин шайени на 17 март 1876 г. Дървеният крак се включва в бунтовническо движение. Макар и индианците да са живели десетилетия мирно близо до река Паудър, това не пречи на американските войници, под командването на полковник Джоузеф Рейнълдс да влязат в бой и да прегазят спящото село.
Дървеният крак и неговите помощници успяват да изнесат жените и децата далече от битката. Те спират бързият прогрес през селото на нападателите си. Рейнълд заповядва селото да бъде изгорено и да се унищожат всички хранителни запаси на индианците. Заловени са и около 700 коня. Когато войниците се оттеглят на юг, индианците правят една изключителна контра атака. За един ден успяват да си върнат почти всичко и дават минимално количество жертви. Жените и децата трябва да вървят около три дни, преди да успеят да стигнат до селото на Лудия кон.
На 17 юни 1876 г. американците се подготвят за нова битка и генерал Джордж Крук призовава близо 1000 кавалериста и пехота, като включва и 300 шошонски индианеца. Въпреки голямото числено превъзходство, индианците много по-добре познават региона и успяват да вземат една от най-големите си стратегически победи срещу бледоликите. Американските войници не само не успяват да избягат, но и за първи път усещат силата на местните индианци. Само седмица по-късно Дървеният крак и брат му Жълтата коса ще се впуснат в следващата битка. В утрото американски войници са започнали да правят заход на позицията на индианците. Първите битки се водят с войниците на майор Маркус Рено, който се крие в близката гора до реката.
Победата им се оказва изключително лесна, но веднъж след като обръщат противника в отстъпление, индианците за първи път тръгват в настъпление. Надолу по реката откриват допълнителни пушки и патрони за тях. С нови сили, индианците тръгват към американските войници по възвишенията, командвани от „великия“ лейтенант-полковник Джордж Къстър. Макар и той самият да няма никакви познания за индианската култура, Къстър продължава да разказва, че е експерт в тези битки, а това ще му коства живота. След тази победа, шайените започват да се лутат известно време в региона, като никога не се застояват на едно място и никога не позволяват на някой да ги локализира или притисне.
Заселниците също не бързат да нападат. В края на 1876 г. силите на американските войници се насочват по северните пътеки на река Паудър. Други се насочват към планината, за да обградят шайените. 4-та кавалерия трябва да влезе и да унищожи лагера, като всички останали сили в засада ще трябва да избият бягащите. След цяла вечер походи по ледени пътеки, повечето войници са измръзнали и на 25 ноември 1876 г. виждат лагера. Това, което ги очаква там е една люта изненада. Шайените никога не са лягали да спят, цяла вечер са танцували и са държали лагера буден. Битката се оказва много по-жестока, отколкото всички са очаквали, но дисциплинираната кавалерия успява да вземе превес срещу пехотата.
Повечето шайени са изтласкани от лагера, включително Дървеният крак и неговият брат Жълтата коса. Лагерът е унищожен, а хранителните запаси са конфискувани. Американците също трябва да признаят своите жертви, но и до днес отказват да споделят това. Останалите шайени се събират с други племена и се заселват в долината на планината близо до Езиковата река. Без необходимите оръжие и запаси, те не представляват трудност за войниците на полковник Нелсън Мил. Всяка една победа се оказва пирова за американските войници, които бавно и сигурно, въпреки своите победи, започват да губят морала си. Индианците не само не отстъпват, но и нямат намерение да се предадат, преди да пролеят кръв. Точно по тази причина заловените индианци се пазят и са изпращани в племената, за да преговарят за предаване.
След дълго лутане индианецът най-накрая се принуждава да се предаде, заедно с останалите 30 души отряд – прави го заради глада и мизерията, в която живеят. Изпратен е в резервата на Бялата река. Остава там, докато новото Американско правителство не ги изпраща в Оклахома. От глад, мъжът е принуден да се научи да лови орели. Новата обстановка допълнително разклаща здравето на обитателите и след като повечето не са познати със зимата, скоро умират. През 1889 г. се включва в подразделението на американските индианци и работи като разузнавач под командването на лейтенант Едуард Кейси. Неговите данни са ключови за победата в кампанията „Призрачен танц“, който ще доведе до едно от най-жестоките кланета на индианци през същата година.
30 години след битките водени от неговото племе, Дървеният крак е един от първите поканени на среща между индианци и бледолики. Именно той може да разкаже колко сериозна победа са постигнали индианците и не се страхува да разказва истината. През 1908 г. е покръстен, но продължава да вярва, че индианци и бели имат един и същи Бог, просто използвали различни имена. През 1913 г. е изпратен с делегацията във Вашингтон и говори от името на шайените. Посещава Вашингтон и Ню Йорк. С връщането си обратно в резервата става съдия и помага за решението на спорове, преподавайки новите закони на САЩ.
Дървеният крак разказва много за живота на шайените преди идването на белите, разказва за тяхната култура и обичаи, разказва за отношенията с другите племена. Неговите показания се записват, но той самият остава в историята като палачът на Къстър. Дървеният крак умира през 1940 г., като не участва в нито една от войните – вече е твърде стар, а и през цялото време смята, че е дал своя дан за историята на войната и няма смисъл да продължава сраженията.
