Защо и как Сталин, Хитлер и Мусолини бяха номинирани за Нобелова награда за мир

Нобеловата награда за мир се присъжда ежегодно от 1901 г. насам, като не е връчвана само в 19 случая. Победителят се определя от Норвежкия Нобелов комитет въз основа на кратък списък с всички номинации. Докато да спечелиш наградата се счита за трудно, самото номинирането за нея не е такова. Списъкът с хора, способни на издигнат номинация за наградата, е по-дълъг, отколкото можем да си представим, включително членове на национални асамблеи и правителства. Университетски преподаватели, бивши съветници на Нобеловия комитет и хора, които са удостоени с наградата, също могат да номинират. Списъкът със самите номинирани обаче може да достигне повече от 300 души, след което трябва да бъде намален до 20 или 30 кандидати. Този втори списък не се предоставя на обществеността и се пази в тайна в продължение на 50 години.

Когато този срок изтече и списъците стават достъпни, можем да забележим няколко имена, които повдигат вежди – като Хитлер, Сталин и Мусолини.

Първият номиниран от тези мъже, е Бенито Мусолини. Италианският фашистки диктатор получава номинацията през 1935 г., когато същата година нахлува в Етиопия. Тя идва и след като той постави 3/4 от всички италиански предприятия под държавен контрол. Той е номиниран от двама различни човека: Едно от препоръчителните писма идва от немски професор по право, а другото – от професор във Франция. Тези писма обикновено се съхраняват в архивите на Нобеловия институт, но тези две конкретни липсват. Следователно мотивите зад тази номинация никога няма да ни бъдат известни.

Мусолини обаче не е разгледан за краткия списък от Нобеловия комитет, но се твърди, че комисията е имала разногласия дали изобщо да присъжда наградата през тази година. В крайна сметка наградата е връчена на Карл фон Осиецки, германец, който ръководи борбата срещу превъоръжаването на Германия.

Следващата от тези фигури е Адолф Хитлер. През 1939 г. Хитлер е номиниран от Ерик Бранд, който е депутат в шведския парламент. Но Брандт всъщност не го номинира, защото вярва в идеалите на фюрерът; номинацията е протест срещу номинацията на британския премиер Невил Чембърлейн през същата година. Чембърлейн е номиниран от няколко души за ролята му в Мюнхенското споразумение, а Бранд иска да посочи недостатъците във външната политика по онова време и факта, че Мюнхенското споразумение позволява на Германия да превземе части от Чехословакия.

Докато мотивите за номинацията може и да имат смисъл за Бранд, те не се приемат много добре от повечето хора. Бранд оттегля номинацията, но тя завинаги ще е част от Нобеловите архиви. Въпреки че Хитлер няма шанс да получи наградата за мир, тя всъщност не е присъдена през тази година поради избухването на Втората световна война.

В годините след войната ще се появят и други странни номинации, от които най-изненадващи са двете за Йосиф Сталин. Бившият лидер на Съветския съюз е номиниран първо през 1945 г. и отново през 1948 г. Номинацията през 1945 г. идва точно след войната и е изпратена от Халвдан Кохт, бивш норвежки външен министър и историк, който изброява Сталин заедно със седем други номинирани. Невъзможно е да се знаят точните мотиви зад тази номинация, но се смята, че са политически. Когато писмото за номинацията е написано, Норвегия е в съюз със СССР в продължение на много години, а Червената армия освобождава част от страната от германска окупация. Съюзническите страни всъщност представят Сталин по позитивен начин в масовите медии поради действията на СССР по време на войната.

Кохт може да е видял Сталин като един от архитектите на победата на съюзниците и затова да го номинира. Сталин обаче няма да спечели наградата, тъй като вместо на него тя е връчена на Кордел Хъл.

Втората номинация за Сталин през 1948 г. също може да има политически мотиви. Тя е изпратена от чехословашкия професор Владислав Ригер. През това време приносът на Съветския съюз към военните усилия все още се помни с любов. Увеличаването на властта му в източноевропейски държави като Чехословакия също прави разумно отдаването на правилното уважение към съветския лидер.

Това може да е причината за номинацията, но и тя няма да доведе до победа Сталин. За втори път Сталин ще бъде пренебрегнат, но наградата изобщо няма да бъде връчена тази година. Причината за това е липсата на подходящи живи кандидати, което е отдаване на почит към наскоро убития Ганди.