Защо 6-годишната Бет искаше да убива
„На този свят има родители — хора, на които им се раждат чудовища — вярвам в това. Едни могат да се видят: клети и страшни, с грамадни глави и малки телца; някои се раждат без ръце, без нозе, някои — с по три ръце, други с опашки или с уста, поставени на най-различни места. Мислело се е, че това става случайно и че никой не е виновен. А навремето се е смятало, че те са видимото наказание за скрити грехове.
Щом има такива физически уроди, не може ли да се допусне, че ще се раждат и умствени, психически страшилища? В лице и тяло може да са съвършени, но ако един ненормален ген или деформирана яйцеклетка могат да произведат физически изрод, не е ли възможно същият процес да доведе и до една деформирана душа?“ – Джон Стайнбек
Това пише авторът през далечната 1952 г. и книгата му се смята за една добре разказана литературна форма на Библията, в която всеки герой носи определена тежест и прави силни препратки към Стария и Новия завет. „На изток от рая“ може да се смята за литературна класика, но само родителите, които са имали честта да отгледат точно такова дете, знаят много добре и тежестта на преживяното. Бет Томас се появява в документален филм от 1992 г. с името „Деца на ярост“.
В него малкото 6-годишно момиче споделя пред психиатрите, че има огромно желание да убие осиновителите си през нощта, както и доведения си брат. Какво може да накара едно дете да стигне до такива радикални мерки? Учените смятат, че безхаберието на родителите е позволило по-нататъчно влошаване на състоянието, а Бет, от своя страна, е прибягнала до сексуално насилие. Момичето споделя, че има огромното желание да лее кръв, следователно приемните ѝ родителите Тим и Джули са били принудени да крият острите предмети и да я заключват в стаята ѝ вечер. По-малкото ѝ братче също става обект на насилие. Съседите са я виждали да тормози семейното куче, да убива птички и още много други.
До болница и разследване се стига, когато Джонатан пристига в спешното отделение, след като сестра му многократно удря главата му в стената. Въпреки добрите условия, в които малкото момиче живее, полицията остава повече от шокирана, когато разбира какво наистина се е случило. Първата диагноза, която психолозите поставят е: „реактивно разстройство на привързаността“. Изразява се в много трудно социализиране и положително отношение между родителите и децата, водещо до екстремни висоти на насилие. Един поглед към картона ѝ показва причината за случващото се.
Бет е израснала без никакви грижи, на 19 месеца е подложена на редица мъчения, вклюително и сексуален тормоз от биологичния ѝ баща. Д-р Кен Маджид решава, че е най-безопасно за всички, детето да бъде изведено от семейството и да работи с експерти за известно време. Поставена е в дом, където психолозите започват дълга и тежка терапия. Необходимо е време за възстановяване, но в последствие Бет се връща обратно у дома, има правото да посещава публично училище и дори пее в църковния хор. Завършва университета в Колорадо и започва да работи като медицинска сестра. Отдава целия си живот за лечението на деца, пострадали по същия начин като нея. Днес няма следи от агресията и желанието за насилие, описват я като „жена-феномен“.
