Смущаващата история на Мартин Брайънт, австралийският масов убиец зад клането в Порт Артур

Смъртта сякаш следва Мартин Брайънт от ранна възраст. Един от съседите на момчето в Хобарт, Тасмания, си спомни деня, в който младия Мартин застрелва всички папагали в квартала. Мъртви животни пък често се появяват без естествени обяснения във фермата му.

Но все пак никой не успява да предвиди какво насилие всъщност се крие в душата на момчето.

28 април 1996 г. се случва най-тежката масова стрелба в историята на Австралия. Но тя е и последната, защото след нея федералните и местните власти на Австралия налагат строги ограничения върху огнестрелните оръжия и дори напълно забраняват много от тях. Но повечето австралийци никога няма да забравят смразяващото лице на Мартин Брайънт и ужасът, които той причинява.

Colt AR-15

Смущаващи ранни години

Има предупредителни знаци още в ранния живот на Брайънт, освен жестокостта му към животните. В 20-те си години той се сприятелява с богата, по-възрастна жена и не дълго, след като тя пренаписва завещанието си да му остави милиони, загина при автомобилна катастрофа, докато Брайънт е на пътническата седалка. Някои нейни познати твърдят, че той е грабнал волана й, докато шофира.

На следващата година бащата на Брайънт изчезва и по-късно е намерен удавен в семейната ферма с колана за гмуркане на сина му, увит около гърдите му, и труповете на овце, лежащи наблизо.

Твърди се, че Брайънт дори се смеел и се шегувал с полицията, докато претърсвали имота. Въпреки съмнителната смърт, момчето наследява спестяванията на баща си.

С новодобитото си богатство Брайънт започва да трупа оръжия. И на 28 април 1996 г. той се заема с убийство, което ще промени Австралия завинаги.

Панорамна снимка на Порт Артур

Мартин Брайънт и клането в Порт Артур

Сутринта на 28 април 1996 г. Мартин влезе в къщата за гости Сийскейп и застрелва собствениците. След това отива до кафене Броуд Ароу и си поръчва обяд.

След като хапва, Брайънт изважда пушка Colt AR-15 и застрелва 12 души за 15 секунди. Това е началото на най-тежката масова стрелба в историята на Австралия.

Иън Кингстън е охрана в Порт Артур, наказателна колония от 19-ти век, превърната в музей на открито. Когато Брайънт започва да стреля, Кингстън се заляга и крещи на посетителите отвън да бягат. Туристите решават, че изстрелите са някаква историческа възстановка, докато не чуват виковете на охранителя.

Той не се опита да се върне в кафенето. „Такава пушка не ви дава втори шанс.“

Вътре Мартин Брайънт се отправя към магазина за сувенири. Той убива още осем души. След това отиде до паркинга, където стреля по туристически автобуси.

Накрая, след като убива общо 31 човека, Брайънт бяга обратно към кафенето. По пътя застрелва друга жертва и взема заложник.

„Трябваше ли да чакам, докато излезе? Трябваше ли да се опитам да се справя с него?“ – пита се Кингстън. „Правилно ли постъпих? Щях ли да спася повече животи, ако се бях опитал да се справя с него, вместо да махам хората от предната част на кафенето?

Шокиращата стрелба отнема само 22 минути. Но залавянето на Брайънт ще отнеме много повече време, тъй като той се скрива в къщата за гости, въоръжен до зъби.

18-часовата битка в Сийскейп

Полицията бързо обгражда къщата за гости Сийскейп. Те знаят, че Мартин Брайънт е вътре, защото виждат как стреля по тях. Те също така знаят, че Брайънт е взел заложник. Но полицията няма представа дали някой друг е там заедно с него.

Двама от първите полицаи на местопроизшествието, Пат Алън и Гари Уитъл, се скриват в канавка с изглед към къщата. „Беше много просто: знаех къде е, той стреля по нас“, обяснява Алън. „Така че нямах притеснения или колебания относно това къде е.“

Двамата полицаи остават в канавката осем часа.

Болниците се грижат за ранените, журналисти от всички новини се струпват към Порт Артур, а Брайънт отказва да се предаде. След 18 часа той запалва къщата, надявайки се да избяга в настъпилия хаос.

„Той подпали мястото и в процеса се самозапали“, казва командирът на специалните операции Ханк Тимерман. „Дрехите му също горяха и той изтича навън в пламъци… така че трябваше да го гасим преди да го арестуваме.“

По време на сблъсъка Брайънт е убил заложника. Така клането в Порт Артур отнема живота на общо 35 мъже, жени и деца.

Останките от кафенето

Как кървавото събитие променя законите за оръжията в Австралия

През 1987 г. премиерът на Нов Южен Уелс заявява: „Ще е необходимо да стане клане в Тасмания, преди да се случи реформа на оръжията в Австралия.“

Прогнозата му, както разбрахме, е обезпокоително точна.

В рамките на дни след клането в Порт Артур австралийският премиер Джон Хауърд обявява, че законите за оръжията в страната ще се променят.

Новите правила забраняват автоматичните и полуавтоматични пушки, а собствениците на оръжие трябва да кандидатстват за лиценз и да предоставят „истинска причина“ извън личната защита, за да им бъде дадено разрешително.

Австралия също стартира програма за изкупуване на оръжия, която в крайна сметка стопява 650 000 бройки.

Само заради тази програма самоубийствата намаляват със 74%, като така се спасяват 200 живота всяка година. И от клането в Порт Артур през 1996 г. насам в Австралия не е имало нито един подобен случай.

Що се отнася до Мартин Брайънт, той се признава за виновен по 35 обвинения в убийства и получава доживотен затвор без възможност за условно освобождаване.

Реакцията на Австралия към Порт Артур е в рязък контраст с бездействието на САЩ след масови стрелби. „Порт Артур е нашият Сенди Хук“, каза Тим Фишер, вицепремиер на Австралия по време на клането. „Но ние действахме. САЩ обаче не са готови да действат срещу своите трагедии.“