Северна Корея даде пример за вредата от капитализма с помощта на „Squid Game“
Един от хитовите сериали „Squid Game“, който бързо показа на какво е способно южнокорейското кино, днес може да се смята за един от най-доходоносните за стрийминг компанията Netflix. Същата няма покритие в Северна Корея и там холивудско кино, придружено с всякакви други популярни блокбъстъри, не е налично. Въпреки това, по неведоми пътища става ясно, че някои критици са успели да обърнат внимание на съседското творение, наричайки го „зверският капитализъм на Южна Корея“. И това не е всичко, истината е, че сериалът не само се използва като политически инструмент за Северна Корея, но и се превръща в много добро оправдание за Ким Чен Ун, който и към този момент продължава да държи под строг контрол страната.
Мнението на севернокорейския народ е, че това е ситуацията в Южна Корея – милиони хора живеят в дълг и накрая се превръщат в марионетки на богатите, превръщайки се в смъртоносни противници. По някаква причина сериалът е бил излъчен, но с назидателния тон и разходка около тъмната страна на Луната. Световната критика откри мотивите на Лакан за преследването, за преследването на целта. Даже в някои сцени е дори показана и разискана – конкретно се говори за нейния 11 семинар, който разкрива точно това. Логично е, че когато един човек носи огромна тежест, той е готов да открие всякакви варианти за оцеляването си, а точно това създава една изключително жестока игра и очевидно много добър сценарий за аудиторията.
Ако обаче търсим по-интересната философия и дори социология, нека обърнем внимание на Фуко и факта, че бойното поле е един перфектен паноптикум. Всичко там е ясно, правилата са съобщение от самото начало, оформянето на някакво миниатюрно общество с необходимите правила, е съобщено от самото начало. Единственият проблем е социалната криза, в която героите се поставят – да разберат, че убийството, като социален феномен, е разрешено и не носи онази нормативна тежест, налична във външния свят. Същият продължава да носи своите ограничения, това се забелязва още в първите два епизода, но след това можем да открием още много препратки.
Самият Бентам също може да помогне във оформянето на тази идеология, той споделя, че перфектният затвор или перфектното затворено пространство, е пряко зависимо от възможността за проверка. Колкото по-честа е тя, колкото по-често интимният свят се разкрива пред очите на другите – наблюдаващите, толкова по-малък е шансът за развитие. Количеството камери играят точно тази роля. Забавното обаче е, че докато Северна Корея показва гнилия капитализъм като трагедията на южната съседка, никой не обръща внимание на факта, че наблюденията на тайната полиция са успели да превърнат една цяла държава в същата игра. Малцина получават правото да играят за по-сериозен капитал, но пък проверките в Северна Корея ще бъдат по-чести, отколкото във всяка една друга страна.
И точно тук идва забавната страна на нещата, когато една страна с изключително тежък режим и ограничение на човешките права, реши да показва как изглежда капитализма и защо е толкова лош. В този случай, икономиката няма нищо общо, истината тук е, че по-скоро се говори за идеология и реалност, която няма как да бъде игнорирана. Да, бедността е една възможност от тази система, но само възможност, при наложеният режим на Ким Чен Ун, тя е закономерност – шансовете да има издигане и израстване в една йерархия ще идва единствено и само от перфектното досие до девето коляно, придружено с още много други танци за наместване в цялата история.
Макар и филмът да говори за изместване на нормите и поставените закони, използвайки огромни средства, като реално това е целият мотив. И ако играта е грозното отражение на самозабравили се хора, то главният герой показва нещо, което Северна Корея няма да има – свободата на избор. Все пак си спомняме, че героите имат правото, а точно то е в основата на цялата система – да избереш дали да играеш или да се откажеш, в случаят виждаме гнева и желанието за разплата. Мотивите тук са обвързани по-скоро с реванша и личното удоволствие, отколкото с парите. Най-важното е, че като всяка друга система, тук откриваме и наличието на правила и мотивът на самата игра е – равен шанс за абсолютно всеки. Ако в някакъв момент трябваше да има коментар относно грозната страна на една система, която между другото спокойно може да бъде обвързана с диктаторската страна, тогава най-вероятно трябваше да се говори за „Hunger Games“ – където класите излъчваха по двама играча, които да се борят до смърт.
Впрочем ако трябва да открием други точни филми, които напомнят за прословутия режим на Северна Корея, тогава трябва да се обърнем към „V For Vendetta“, където централизирането на силата беше само в един човек, а той беше готов да манипулира всичко, което може да помогне за затвърждаването на позицията. И да, лошият капитализъм има и такава екстремна страна, все пак не е единственият, който посочва забавленията на най-богатите в света – чували сме за „Eyes Wide Shut“ и факта, че Кубрик почина съвсем внезапно, скривайки оригиналната версия на своя филм. Същата се появи няколко години по-късно с обяснението, че имало някои твърде еротични сцени.
По-забавното е, че както в „Squid Game“ така и тук, зрителят остава с усещането, че някой се крие пред очите им и показва някаква форма на реалност, която няма как да бъде разкрита по друг начин. Интересното в този случай е, че лошият капитализъм, както се разглежда на север от автора, поне остава честен – победителят получава средствата си, без значение дали иска да ги има или не иска да ги има – имаме свършена работа, имаме и заплащане. То поне не се определя спрямо дажбите на партията и спрямо ранговете от най-високо към най-ниско. Посланието на единствената партия не може да се разглежда като толкова добро, особено след като в последните години са автори единствено и само на много по-мащабна и черна игра, в която няма победител, а титлата идва като наследство. Все пак е странно как в една страна, лидерът може да покани Денис Родман на гости, но не позволява на населението дори да види неговите мачове или да се среща с него.
“Squid Game” със сигурност продължава да се излъчва в Северна Корея, под формата на живот, контролиран от абсолютно всичко. Нека не забравяме, че обществото там е подложено на един безкраен експеримент, а с достигането на ядрена мощност и разположението на балистични ракети, очевидно е, че още много време ще има сравнение на капитализма като враг на цялата вселена.
Снимки:Wikipediа
