Секс култовете – най-жестокото предизвикателство на ФБР
На 20 юли 2017 г. светът на музиката губи един от най-добрите гласове на алтернативния рок – макар и мнозина да разглеждат групата Linking Park като интересен хибрид между метъл и рок – Честър Бенингтън. Самият вокалист дълго време се опитва да скрие факта, че е бил жертва на сексуален тормоз като малък и дълго време се е опитвал да се пребори със завещаните демони.
Разбира се, той не е единственият попаднал в този списък. По една или друга причина, децата винаги носят един много тежък кръст и прекарват живота си в опити да излекуват всички причинени травми. Сексуалните посегателства срещу тях в никакъв случай не може да се смятат за престъпление, което минава под радара. В последните години забелязахме разкриването на някои имена като Джефри Епстайн, последван от Робърт Кели и още редица други интригуващи имена, включително Майкъл Джаксън. Градските легенди за сексуален трафик и създаването на подобни кръгове изобщо не са малко.
Снимка: By Source, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=56814432
Много скоро започнаха да се появяват и интригуващи филми, чийто сценарий дълго време оставя доста въпросителни. През 1999 г. Стенли Кубрик предоставя на света поредното интригуващо заглавие „Широко затворени очи“ и малко след това умира, при това без да е показал каквито и да е симптоми на влошено здраве. Самият филм е култов за времето си и разкрива един много интересен начин, по който висшите кръгове на дадено общество пируват своето охолие. Очевидно е, че точно това заглавие най-вероятно е успяло да събуди много интереси. Филмът така и не успява да се завърши по оригиналния замисъл. Истинската идея най-вероятно няма да бъде видяна – никога.
Снимка: By Source, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=25676972
Мнозина най-вероятно не знаят кой е първият филм на Стивън Спилбърг. Въпросното заглавие Amblin излиза на бял свят през далечната 1968 г. Това е късометражен филм, който разказва историята на двама души – мъж и жена, които пътуват до бреговете на Тихия океан на автостоп. Няма никакъв диалог в целия филм, но се забелязва ясно, че мъжът предпазва много сериозно своя китарен калъф.
На финалът дамата го отваря и попада на нещо, което според оригиналната версия е доказателство, че партньорът в това пътешествие не е хипи със свободен дух, а човек с професия. Съдържанието на куфара е книга „Градът и звездите“, тоалетна хартия, спирт, вода за уста, разхлабително, панталон и риза, обувки и някои други интересни принадлежности.
Макар и до днес да се смята, че героят е кариерист, някои критици напомнят, че обикновено това било необходимо на всеки хомосексуалист и педофил в онзи период от време. Разбира се, това е само конспирация, но нека не забравяме, че след този филм, Спилбърг получава финансиране за много други, сякаш е открехнал вратата, за да съобщи, че всичко вече е ясно и познато. А и тази година разбрахме, че дъщеря му възнамерява да преследва професия като порно актриса, което допълнително създава въпроси като: какво се случва в Холивуд?
Ако си спомняте първите два сезона на „True Detective“, най-вероятно сте забелязали същия почерк, едва по-късно стана ясно, че Ник Пицато говори доста дълго с истинските детективи, които са разследвали секс култ горе-долу по същото време в Тексас. До голяма степен авторът на този брилянт е имал възможност да гребе вдъхновение от извора. Вторият сезон също разкрива една мини версия, представена при Кубрик. Откъде започва порочният кръг и какво кара хора с толкова висок стандарт на живот да извършват този вид престъпления.
Архивите на ФБР имат какво да предложат по тази тема. През 1992 г. Кенет В. Ланинг – инспектор по поведенчески анализ – наблюдава много сериозно развиващата се тенденция и за съжаление доказва, че човек остава едно от най-жестоките същества на планетата. Почитателите на сериала „Mindhunter“ най-вероятно са запознати с начина на работа на този вид специалисти и макар развлекателната индустрия да се опитва да покаже работата на професионалистите, трябва да не забравяме и следващия факт – на лента всичко се движи по повърхността на престъпление от най-жесток вид.
Кенет споделя, че за първи път чува за сатанинските култове през 1983-1984 г. и след като вече има натрупан опит в професията е склонен да повярва без особени резерви. В началото се говори само за няколко случая, в които хора с определена позиция могат да извършат най-безумни ритуали, приключващи със смърт. В течение на времето случаите се повишават. Когато децата попадат в полезрението на сатанисти и други странни организации, Кенет вече няма избор, освен да посвети живота си в преследването на този вид престъпници. Неговият труд е практически 18-годишна битка, чиято основна цел остава вдигането на завесата, разкриването на извършителите и създаването на модел за бързо идентифициране.
Тези действия не идват без последствия, авторът споделя, че често самият той е смятан за сатанист, успял да се вгради в мрежите на ФБР и по този начин да прикрива следите на всички останали. Основният проблем за толкова много свободни педофили е липсата на доказателства. В повечето случаи разследващите могат много бързо да идентифицират извършителя, но в последствие съдът няма как да реагира и няма как да използва събраните доказателства, с чиято помощ да оформи обвинение. И нещо повече, представителите на тези кръгове са майстори в манипулацията, експерти в промиването на мозъци, извършването на най-различни жертвоприношения и дори канибализъм.
Проблемът, поне за американското общество, до голяма степен е фактът, че всички отричат съществуването на подобен проблем. От друга страна, от 90-те години на миналия век до днес, подобни престъпления се случват на дневна база. По време на разследването, порнографската индустрия с деца се оценява на стойност от близо 5 милиарда долара – днес най-вероятно е повишила значително своята стойност. Отново тогава, поради простата причина, че може би този материал се смята за морално остарял, повече от 50 000 деца са отвлечени и все още са в неизвестност.
Основен проблем е фактът, че през 50-те и 60-те години на миналия век, педофилът се описва като човек от храстите с торба бонбони, дебнещ малки деца. Едва ли сме забравили горните редове, където извършителите се оказват някои от най-богатите и заможни хора в световен план. Интересен факт е, че за автора на този труд, извършителите са само едната страна на медала – другата са децата, които според самия автор далеч не са ангели. Живеем в общество на крайности и никой не може да приеме факта, че само извършителят е злодей в картината. А и е трудно да забравим още една подробност, децата също са човешки същества, които отговарят на вниманието и привличането.
Също така е смущаващо, когато инспектор види смеещи се деца в някои от всички видове клипове. Това обаче създава следващият проблем, погледът към насилниците позволява на детската проституция да се игнорира. Според някои експерти, повечето такива порочни кръгове най-често привличат момчета, но има и нещо друго, според експертите, голяма част от случаите са обвързани с детска проституция, което няма нищо общо с другия вид престъпление. През 70-те години на миналия век множество женски движения започват да разкриват подобни случаи и да получават светлината на прожекторите. В повечето случаи се оказва, че насилниците са близки роднини и приятели.
Очевидно човекът с шлифера е пресъздаден изключително зле. След това отстъпва мястото на сатанистите. Отново напомняме, че през 80-те години на миналия век, повече от 50 000 деца изчезват годишно от територията на САЩ. Статистиката за Европа не може да се потвърди, поради факта, че липсва колективна база данни, която да изчисли. Друг проблем е фактът, че криминологията винаги ще използва демонологията за създаването на злодеи. В повечето случаи, всеки заловен успява да се оправдае с религията, да говори за зли същества, които го карат да извърши престъпление. С това твърдение се открива обяснима причина за извършването на този вид престъпления, но в реалност никой не може да знае какви са мотивите на един човек.
Според класификацията, видовете сексуална педофилия се разделят на три графи: солови изпълнения, транзитни и синдикални. Соловите са онези случаи, в които един човек пази всичката информация за себе си в личен архив. Следващата стъпка е откриването на други „почитатели“ на идеята, където започва размяната както на кадри, така и на жертви. Синдикалният вид е може би един от най-зловещите, там се изготвя цялостен и завършен картелен вид. Откриват се жертвите, създава се порнография, доставят се деца за директни сексуални услуги и се поддържа мрежа от клиенти. До последното ниво се достига чрез доста сериозни изисквания, но ако обърнем внимание на г-н Епстайн, най-вероятно ще си спомните, че едно от всички обвинения беше свързано с изпращането на три момичета от Франция, които след това са върнати обратно в дома си.
Бяха открити тонове снимки и кадри на всяка една негова партньорка. Много важно условие за съществуването на подобно изпитание е именно създаването на много добра контролираща мрежа. Най-вероятно може да си спомните какво разказваха някои от посетителите в имението на Майкъл Джаксън. Човекът издига в култ себе си, легално създава цял екип, който да търси таланти и най-накрая успява до такава степен да ухажва родителите на своите жертви, за да може да ги получи доброволно. Ситуацията при Робърт Кели не е по-различна, както го описват в едно от многото интервюта, той е флейтистът, който изкарва всички деца от града с помощта на музиката си.
Ритуалните кръгове се идентифицират като цяла армада от атаки – физически, емоционални, ментални, духовни и много други. Основната цел е превръщането на най-близките в истински врагове, а след тях се нарежда обществото. Защита може да бъде получено само и единствено при своя насилник или насилници. Харизматичното господство на организаторите оставя следа завинаги върху своите жертви, което би обяснило до голяма степен защо всички предпочитат да премълчват, с което допълнително позволяват съществуването на подобни организации. А за съжаление има достатъчно реални примери, които доказват точно това.
Стиг Ларшон разказва много добре своите разследвания под формата на романи. Можем да открием историята на Джим Джоунс, чийто култ накрая решава да се самоубие. Макар и повечето да го разглеждат като сектант, Джим е хомосексуалист, чиято основна идея е да приютява някои от своите миряни при себе си. Кейт Ранири е друга интересна личност. Неговите „духовни бизнес дела“ успяват да рекрутират стотици хора и в някои от най-извратените му фетиши ще се използва и нажежено желязо за маркиране на подчинените. Проблемът за този вид престъпления се изразява именно в дълбочината и комплексната форма, в която се разгръща. Почти всяка година се съобщава за разбиването на подобни организации, но именно тези влечения могат да се окажат глобална напаст.
Последните данни показват, че в Белгия е разбита организация, която оперира в повече от 44 страни. Подобна информация би трябвало да накара мнозина да се замислят какво правят разследващите, за да не могат дори да усетят, че зад завесите се случва нещо толкова зловещо и жестоко? Една проверка в интернет търсачката ще покаже още по-жестоката истина – такива престъпления се случват всеки ден и почти всяка страна успява да залови малка част от извършителите.
Можем още сега да се обзаложим, че в следващите години и някои други интересни имена ще се появят в медийното пространство и ще разкрият поредната доза горчива истина. Както виждаме в историята, този вид престъпления са изключително стара практика, която все още не може да бъде идентифицирана точно. Особен проблем е фактът, че подобни порочни кръгове винаги привличат известни имена, с чиято помощ мълчанието става гарантиран закон.
