Русия използва ракети срещу терористи в Бесланската обсада – терористите твърдят, че са невинни за броя жертви

На 13 април 2017 г. Европейския съд за закрила на човешките права ще обяви Русия за виновна при провала да защити цивилните животи от кризата в Беслан през 2004 г. Решенията на руските военни ще доведат до едно безмилостно клане. Странно е, че тази трагедия достига толкова късно до съдебната зала на Западна Европа. Обикновено на такъв съд идват извършителите на терористичния акт, а не военните, които са участвали, но всяко едно правило има изключение.

Логично е, че говорим за тероризъм, след като извършителите избират нарочно децата като цел. Тяхната вина е огромна и не може да бъде отречена, но тук има още един виновник, който не е избрал възможно най-добрите решения в толкова тежка кризисна ситуация. Кой има смелостта да се изправи срещу своите защитници и да обвинява руските специални сили за тяхната глупост?

Това са всички родители на децата, които остават с горчивото усещане, че никой не се е постарал да се погрижи за децата им. Трудно е да определим и самата стратегия с изстрелването на ракети към физкултурна зала, които водят до адекватния отговор, откриването на огън срещу заложниците. Нека се върнем и към самото начало.

На 1 септември 2004 г. повече от 800 ученика отиват на училище в Беслан. Това е първият учебен ден и обикновено е празник за всички деца. Много от родителите ще отидат с тях. Беслан е град с около 35 хиляди души, но никой не подозира какво наистина ще се случи в следващите часове. През 1992 г. християнските осетанци и мюсюлманските ингуши – близки до чеченците – се борят рамо до рамо за свободата на Източен Пригородни.

Йосиф Сталин отново депортира хора от района и се насочва предимно към ингушите, а след това ги заселва с осети. През 1992 г. последните ще продължат гоненията си. Гонят се хора от домовете им и накрая се стига до взимане на заложници в училището. Още тогава има много екзекутирани и лишени от храна с дни, следователно отмъщението отново е насочено към това училище. В ранното утро на септември, две газки с военен персонал напускат чеченски бунтовнически лагер. Военният персонал е от около 30 души, като има и две жени. Те носят тежко въоръжение, автоматично оръжие, снайпери, леки картечници, РПГ-та и много от тях са заредени с бомби, за да играят предимно ролята на самоубийци, ако се наложи.

Всички терористи са чеченци и ингуши, които са изгубили своите семейства по време на войната в Чечня. Сред тях има и двама души от Саудитска Арабия и един алжирец. 5 от посочените са вече обявени от Русия за мъртви или убити в престрелки, но можем да си представим лицата на ФСБ, когато са разбрали кои точно са замесени в атентата.

Това са членове на групата на Риад-ъс Салихен – радикална терористична организация, която създава Ислямска държава в Кавказ. Лидери са Руслан Кучбаров, чеченския лидер Шамил Басайев и други. Чеченската република е спечелила война между 1994-1996 г. и руснаците се връщат за втори рунд през 1999 г. След като руските сили превземат Грозни с артилерия, чеченските бунтовници бягат в планината и започват да водят своята партизанска война, изпълнявайки и серия от терористични актове.

Последователите на Басайев ще взривят про-руския президент в Чечня – Ахмад Кадиров. Експлозията се случва през 2004 г. на деня на победата. Жена-самоубиец успява да се взриви на летището през август, убивайки още 90 души. Дори и сега Рамзан Кадиров не може да диша, без да получи разрешение от Русия.

През 2002 г. никой не си взима поука и от атаката на театъра Дубровка в Москва. Там 40 сеператисти успяват да задържат повече от 850 заложника. Руските специални сили успяват да изкарат от строя терористите, използвайки отровен газ. Повече от 100 човека се задушават и умират в болницата. Русия отказва да заяви какво е използвала, за да помогне и на останалите да се възстановят.

Това ни води до 1 септември 2004 г. Чеченските сепаратисти успяват да подкупят своя път през вътрешните чекпоинти и след това отвличат шефа на полицията в града. Той успяв да избяга на време и да съобщи на руснаците за готвения атентат. Местните сили не успяват да стигнат на време до училището и да реагират. Разузнаването също няма никаква представа какво се случва.

Към 9 часа сутринта, когато учебния ден започва, отрядът на Басайев успява да щурмува училищата. Около 50 човека успяват да избягат. Чеченците мислят, че отвън се събират специални сили. Събрани са около 800 ученика и още 300 родителя. Полицията и терористите ще започнат леки престрелки за известно време, убивайки само един терорист.

Отрядът започва да минира училището и да поставя различни бомби с най-цветни детонатори. Един от терористите поставя бомба дори на баскетболния кош. Прозорците са предварително счупено, за да няма как да се използва сълзотворен газ. Някои от оцелелите ще споделят, че в самото училище е имало още оръжия, а мястото им не е там. Терористите събират и мобилните телефони, за да са сигурни, че никой не предава информация на руснаците. Един от задържаните ще се опита да обясни правилата на друг задържан, който не разбира исканията и е застрелян веднага. Друг, който отказва да коленичи, веднага е застрелян в главата.

Нурпаши Кулайев ще поиска да се освободят децата, защото това не отговаря на терористичните възгледи. По неговите думи двете жени Роза Нагайева и Майрам Табурова започват да спорят с полковник Басайев. Той ги изпраща да пазят рискови мъже и само няколко минути след това избухват бомбите. Всички мъже са убити на място. Полковникът най-вероятно е взривил бомбите дистанционно и с това е приключил всички спорове. Телата на жертвите са изхвърлени през прозореца.

Руските специални сили вече са отцепели периметъра и пазят още около 200 метра. Викат специалния екип Alpha и спецназ от ФСБ. Докарани са танкове и бронирана техника от близката 58 Армия. Руското правителство заявява, че са задържани около 354 заложника и терористите са около 15-20 души. Истинската цифра е много по-висока. Путин съобщава за кризата, докато е на посещение при краля на Йордания.

Заложниците ще разказват, че терористите били много ядосани от факта, че не им се обръща внимание. Отказват да приемат храната и водата, както и медицинските запаси, които могат да позволят по-лесното оцеляване на страдащите. Сепаратистите официални заплашват, че ще убият около 50 човека за всеки един от техните, който е убит от специалните сили.

Единственият случай, в който ще приемат храна, идва с условието, че трябва да се срещнат с президента на Северна Осетия и веднага да се подпише независимостта на Чечня. Александър Джасоков така и не се появява на мястото и не отговаря на исканията. Принуден е от ФСБ да се намеси и да говори с терористите, преди да бъде арестуван и накаран на сила. Руското правителство ще доведе Леонид Рошал.

Той е лекар, който говори с терористите в Москва. Искането на сепаратистите е да се напусне веднага Чечня и руснаците никога да не стъпват отново на това място. Проблемът е, че никой няма да отговори на тези искания.

На втория ден започва още един голям проблем – заложниците страдат от глад, жега и дехидратация. Някои от тях ще пият своята урина, защото просто няма друго. Терористите започват да заплашват, че ще има стрелба по бебета, ако не се изпълнят техните им искания. Повечето чеченци започват да стрелят и по самите полицаи, а след това ще изстрелят две РПГ-та, запалвайки един от камионите.

Руслан Аушев също ще се включи в преговорите и ще се опита да изкара 15-те задържани бебета и 11-те им майки. 12-тата майка отказва да напусне салона, защото не иска да се раздели с по-голямото си дете, за което няма никакви преговори за напускане. Руслан ще изнесе нейното бебе на ръце. Повикан е и 74-годишния учител по физическо – Янис Канадис. Той иска да остане при учениците си. Янис ще иска помощ за децата и накрая ще влиза в зверски спор. Терористите го налагат, но му позволяват да избърше челата на най-малките с мокра кърпа.

На третия ден има някакъв прогрес и повечето деца са готови да бъдат изкарани от училище. Изпратени са 700 руснаци, които доброволно да вземат местата им. Извикан е и дори 4-ма лекари.

Асламбек Алсакханов – чеченски съветник на Путин, официално заявява, че иска да говори с терористите в 3 часа следобед. Той трябва да затвори цялата сделка. Извикан е дори чеченския бунтовник Аслан Маскхадов, който да вразуми терористите и да позволи безопасно преминаване.

Никой не казва, че е изградено второ бюро, което да взима решенията. ФСБ директорът Николай Патрушев трябва да измисли план за нападението на училището. Преговорите и всички останали опити за мирно решение на проблемите ще пропаднат моментално. Генерал Валери Андрев не е имал власт над специалните сили.

Около 1 часа на обяд на третия ден, експлозии разкъсват училищния физкултурен салон. Следва втора серия само 20 секунди по-късно. Един от ударите отваря стената и покрива на сградата се запалва. Терористите отвръщат на огъня, убивайки двама от приближаващите се лекари. Полицията започва да стреля по сградата на салона, 10 минути по-късно спецназ минава в нападение и е посрещнато от стена от автоматичен огън. При опит на един от местните бизнесмени да се свърже с терористите по телефона, те крещят „Измамихте ни!“.

До днес има много противоречия относно експлозиите в училището. Едната страна ще твърди, че бомбите са детонирани от сепаратистите, но те самите ще твърдят точно обратното. Никой не иска да поеме отговорност за случилото се. Официалната версия на руснаците ще остане единствената, която може да се смята за истината.

Мнозина от оцелелите ще потвърдят, че руски снайперист е стрелял по един от чеченците и той е се е детонирал без да иска. Друга група ще потвърди, че снарядите са дошли отвън. Експерти ще посочат, че са използвани различни видове експлозии, които могат да се разградят след стрелбата и да не оставят никакви следи.

Именно такива ще обяснят и подпалването на покрива. През 2007 г. организацията „Майките от Беслан“ ще потвърдят, че са открили анонимно видео на руските войници, които инспектират салона, не се притесняват от човешките останки и прикриват следи. Един от войниците във видеото ще потвърди, че повечето терористи никога не са детонирали своите експлозиви. Дупките в салона показват стрелба отвън, а не отвътре.

Експлозиите убиват много от заложниците. Пушекът ще бъде фатален за изтощените хора. Някои от заложниците се опитват да скочат през прозорците. Терористите стрелят по тях и убиват мнозина, включително и Канадис, който се опитва да предпази своите ученици.

Фотографите виждат малко момиченце, което се опитва да избяга от училището, но след малко се връща обратно в салона, за да потърси майка си. Малко след това целият покрив се изсипва върху хората вътре. Момичето и майката оцеляват, но повече от 160 души умират. Изпратена е само една пожарна кола, която не може да се справи с огъня. С пристигането на 2-ри камион пожарникарите имат много по-високи шансове.

Спецназ се сражава безмилостно, полковниците от двата отряда ще бъдат убити, както и началникът на екип Alpha, а целият случай ще бъде един от най-кървавите в историята на Русия.

Войниците ще докарат БТР-и до училището, тежките 14.5 мм оръдия ще започнат да изсипват гнева си в сградата. Т-72 танкове също стрелят със своите оръдия в училището. Никой вече не се интересува за опасностите за заложниците. Руското правителство ще отрече, че е използвана такава сила. Стотици заложници успяват да излязат от училището, но мнозина страдат от изгаряния. Докарани са няколко линейки, които да помогнат за извозването на пострадалите в близките болници. Последната линейка ще затвори тоталният брой на пострадалите – около 700 души. Няма толкова места дори в болницата.

ФСБ продължава битката си с в училището и след два часа в престрелки ще успее да установи контрол. Повечето терористи се борят до последно в училищната столова. Един от оцелелите ще признае, че танкове са стреляли по сградата, докато земята в сградата се тресе. Последните терористи се крият в мазето със заложници и стоят около 6 часа, преди да бъдат елиминирани. Повече от 12 терористи успяват да избягат и да напуснат града.

Стрелбата ще продължи през следващото денонощие, докато повечето терористи се опитват да се скрият. Стига се до публичен линч с някои от сепаратистите, но полицията успява да се намеси и да спаси поне един от терористите. Басайев ще потвърди, че има само още един избягал чеченец от този случай.

Крайният резултат от цялата операция е повече от жесток и безмилостен. Повече от 334 заложника са мъртви – сред тях има 168 деца – почти половината от всички в салона. Между 10 и 20 руснака от специалните сили са убити, както и дузина лекари и цивилни. Стотиците оцелели имат редица здравословни проблеми и психологическа травма. Светът остава без думи. На следващата сутрин ще дойдат булдозери, които да разрушат сградата и да прекратят всички планове за разследване. Полицията арестува журналисти, които отразяват историята, а главният редактор на в-к Известия подава оставка, след като критикува цялата операция.

Путин обявява два дена национален траур. Посещава болницата, където са настанени жертвите. Единственият му коментар е, че са показали, че са слаби и точно това е довело до нападението.

Кремъл официално ще обяви, че ще назначава всички кандидати за постовете за контрол на далечните постове. Следват сериозни атаки над чеченски имигранти из цяла Русия, водещи до ареста на повече от 10 хиляди души. Русия ще твърди, че чеченците са се вдъхновили от Ал Кайда и са решили да нападнат по същия начин.

Две седмици след това ще стане ясно, че Шамил Басайев поема отговорност за атаката. Обещава, че ще има още атаки над Русия, докато Чечня не получи своята независимост. Басайев умира през 2006 г. при мистериозна експлозия.

Жителите на Беслан остават травматизирани и не приемат, че подобна агресия може да доведе до щастлив край. Много семейства ще потърсят сметка на правителството. Според руският съд, властите не са направили никакви грешки. На финала ще има множество жалби в Европейския съд за защита на човешките права. Едно десетилетие по-късно ще се потвърди, че Русия се е провалила в опита си да спаси заложниците. Съдът посочва, че трябва да се плати сумата от 3.14 милиона долара под формата на щети, които трябва да се разделят на 442-мата пострадали. Повечето получават сумата от 5 хиляди долара за всеки изгубен близък. Кремъл ще обжалва отново делото.