Историята е обвързана да се повтаря, няма значение дали ще я забравим или не. Архивите пазят някои тайни, но понякога или изчезват или просто никога не се говори за някои интересни събития. Мнозина бяха изненадани от факта, че последната американска кампания в Афганистан продължи повече от 20 години и така и не стигна до някаква резолюция или установяването на демокрация. Държавата, която завинаги ще остане в историята като територия без господар, живееща изцяло на кланово управление, има само един интерес – хероин. Благодарение на дивата природа и фактът, че контролът се свежда до минимум, тази страна е един от световните износители на този наркотик.
След като САЩ официално се провали или просто никога не е имала за цел да докара демокрацията в тази страна, спокойно можем да стигнем до заключението, че интересът е бил за някои от най-големите канали в света, а тяхната стойност се измерва в милиарди. Предстоящите преговори просто ще довършат започнатото от преди 20 години, като в следващите години ще се очаква сериозен ръст на тази търговия. Преди да се стигне до Афганистан, нека обърнем внимание на държавата, която спокойно може да носи титлата „Първият Афганистан“.
Малцина ѝ обръщат внимание, а и защо, разположен между Виетнам и Камбоджа, Лаос може да се смята за страната – рекордьор в бомбардировки. В периода от 1964 – 1973 г. ще открием, американските ВВС поставят рекорд по въздушни атаки – до днес същият не е подобрен. В периода от 9 години можем да открием, че на всеки 8 минути, 24 часа в денонощието се разтоварват бомби. Според някои изчисления количеството надвишава спокойно теглото от над 2 милиона тона. Един жител на Лаос притежава около 0.833 тона бомби. Ако обърнете внимание на конфликта във Виетнам, може спокойно да забележите, Лаос никога не е участвал, но географски погледнато е изтеглил късата клечка като разположение.
Твърди се, че това е тайна секретна мисия между САЩ и Кралското правителство в опозиция на Патхет Лао – комунистическото движение. Американското разузнаване няколко пъти потвърждава, че привържениците на този режим са обвързани с виетнамските комунисти. Освен това през страната минава така наречената пътека на Хо Чи Мин – една от главните артерии за доставка на военни ресурси и продължаването на конфликта във Виетнам. Снабдителната линия се движи по източната граница на Лаос, следователно единственият начин да се спре ефекта на доминото, тоест да не се позволи на комунистите да повлияят върху тази страна е с постоянни бомбардировки.
През 1975 г. тротилът няма да бъде фактор и така или иначе страната ще посрещне новия режим. За да можем да добием представа за извършеното престъпление, нека подчертаем, че и до днес в страната могат да се открият клъстерни бомби, които не са се взривили, логично е, че жертвите толкова години по-късно продължават да се увеличават. Мисията се проваля, но според много журналисти, изследователи и дори бивши агенти, Лаос никога не е бил обвързан с демокрацията, никога не е бил цел да се превърне в страна, която да стане по-сериозен опонент на Виетнам или Камбоджа, това отдавна не е част от плановете. Имате нужда от доказателство?
Достатъчно е да обърнете внимание на филма „Air America“, в който Мел Гибсън и Робърт Дауни Джуниър ще влязат в ролята на пилоти – част от формированието „Еър Америка“. Същото е напълно реално и съществува, но докато официалните агенти на ЦРУ ще заявяват, че покрай бомбите са били натоварени със задачата да хвърлят помощи и да установяват училища, с които да пресекат процеса на комунизма – засилващ се с всеки следващ ден – мнозина пропускат факта, че самолетите са се товарили с много сериозно количество опиум. Същият преминава към Европа, а след това достига и до крайните потребители в САЩ. Веднъж след като вратите за демокрацията се затварят, страната продължава да работи и да бъде един от основните износители – това не е тайна.
Интересът и влиянието се засилва в началото на 90-те години, когато ограниченията падат и достъпа до тази търговия започва да се засилва с невероятна скорост. Андрю Нет е прекарал много време в столицата Виентян. Докато живее там си спомня, че преди падането на режима са пристигнали чужденци, предимно от Корсика. Хора като Джоузеф Панталачи летят под радара, инвестират много в ресторанти и нощния живот на столицата. На приблизителна възраст от близо 70 години, същият за кратко време се сдобива с огромна къща по бреговете на Меконг, разполага с частен самолет и никога не отрича версията, че не може да напусне страната.
Често отговорът се е криел във факта, че има някои усложнения, които не му позволяват да напусне страната. За него се допускат най-различни версии, но Андрю смята, че е успял да стигне до Сайгон с френските колониални сили през 30-те години, а след това никога не си е тръгнал. Прекарва цялата война там и не се опитва да се върне обратно в страната, малко след това започва Виетнамската война. Не е сам, впрочем ще открием, че много французи и предимно тези от региона на Корсика започват своята нова дейност, която не просто плаща добре, а ги превръща в един от най-богатите хора на света – тяхната тайна се крие в търговията с опиум, към това можем да добавим проституция, износ на злато и въртенето на най-различни бюра за обмен на валута.
С падането на Лаос под комунистически режим ще открием, че същите жители успяват още тогава да създадат малка авио компания, която носи забавното име „Еър Опиум“. Растението се пренася от Лаос в лаборатории в Сайгон, където се преработва, а оттам пътят е Европа, САЩ и Канада. Историята на този маршрут започва още от далечната 1937 г. в Марсилия. Повечето лаборатории там работят под контрола на Пол Карбоне, докато подземният свят продължава да се занимава с подсилване на стоката от Лаос, а след това и с логистиката до САЩ. След като Марсилия се превръща в основна дестинация, не трябва да се изненадваме от името на канала „Френската връзка“.
Корсиканските картели продължават да работят и след края на Втората Световна война, като най-накрая установяват достатъчно добри канали, при това с протекцията на ЦРУ. Уговорката в този случай е, че подземният свят ще неутрализира френските комунисти, а в замяна ще може да изгради своята нарко империя. В началото материалът идва от Индокитай, а след това и Турция. Малко след Втората Световна война ще открием, че турските фермери имат правото да произвеждат опиум и да го продават легално на различни фармацевтични компании. Това обаче не им пречи да продават и на нелегалните пазари, където печалбата е в пъти по-голяма. С липсата на каквато и да е намеса, в този период марсилският хероин е с най-голяма качество.
През 60-те години Сицилианската мафия се среща с представители на Корсика, за да уреди сделката и да създаде един по-сериозен канал. Това е първият път, след участието на нацистите, които спират свободния поток на наркотици. В същият период Марсилия ще е отговорна за 80% от доставката на хероин и пристрастяването му в САЩ. По това време на сцената един от активните членове на френската мафия – Жан Жехан ще създаде една от най-добрите мрежи и няма никога да бъде екстрадиран в САЩ, макар и неговото име често да излиза при улавянето на пратки в Ню Йорк.
Французинът е известен със своето участие във френската съпротива по време на Втората Световна война, като в историята може да се смята повече за герой, отколкото за трафикант. Спечеленият исторически имунитет му позволява да умре у дома си на спокойствие, като никога преди това не е влизал в затвор. Някъде през 70-те години този канал се счупва с помощта на Американски и Френски власти. Не трябва да се изненадваме, че територия от близо 950 000 квадратни километра, простираща се между Лаос, Тайланд и територия, която тогава беше известна като Бирма, е започнала своето производство още през 30-те години. Локацията включва огромни горски площи около северен Лаос.
Някои от основните разследващи са на мнение, че още през 1971 г. Турция излиза от играта и повечето лаборатории на Марсилия започват да търсят стока от Югоизточна Азия. По това време и някои от французите в Лаос забелязват как самолетите на ЦРУ правят редовни курсове във вътрешната територия на Лаос, поради простата причина, че големите самолети не могат да кацат на летищата, без някой да забележи какво точно се товари в тях. Същата година представители на Марсилия, Сайгон, Виетнам, Пхном Пенх се срещат с американски мафиоти в хотел Континентал в Сайгон.
Още по времето на Виетнамската война ще се забележи как някои кадри търсят нов фронт за развитие на канала, войната има своите позитиви и в този случай младите членове на организираната престъпност ще потърсят бързите пари. По това време каналът дори се оформя с помощта на Хонконг и Индокитай. Когато Андрю пише своите истории, никога не се среща с Панталачи и никога не пита за неговото минало, по това време визата може да се отнеме с изключителна лекота, а не трябва да забравяме, че не е редно западен журналист да издава каквито и да е материали в Бангок.
Не е редно човек да се представя, особено когато властта и най-вече полицията са тренирани от Виетнамски специални сили както и Източно Германските Щази. Срещите с Панталачи могат да привлекат грешното внимание и понякога да завършат фатално за по-любопитните хора. След време Панталачи все пак да ва интервю и заявява, че никога не е бил част от организираната престъпна група. Никога не се е занимавал с наркотици, като години след прекараното време в Лаос не може да говори френски, както се изисква.
Признава, че хората в този картел са изключително диви и опасни, но го прави, докато демонстрира сериозен и лъскав живот, окичен с бижута и дрехи, които човек не може да открие в столицата. Въпреки това всяка вечер стои и продължава да раздава карти, следейки какво правят неговите сервитьорки.
Никой не разбира каква е била неговата намеса в хероиновия канал, но и той самият не говори. Няколко години след последното си интервю, Панталачи умира, като ресторантът се унищожава месеци по-късно. Що се отнася до Лаос и търговията с хероин, не можем да сме категорични дали продължава да се използва. Не знаем и какви противоречия ще има спрямо Афганистан. Страната преживява един от най-трудните си периоди, като днес продължава да съществува и се стреми да изчисти бомбите завещани от американската демокрация, която между другото не успя да се случи.
Снимки: Wikipedia