Първата вещица на Салем – поробената Титуба
В периода от една година градът Салем ще изпадне в истерия, заради предполагаеми вещици. Всичко това ще започне с една жена на име Титуба, твърдяща че владее магически способности и че Сатаната я напътства, и две болни момичета.
Но нека се върнем малко назад във времето и поговорим малко за Самюъл Парис. Наследил плантация за захарна тръстика от баща си на остров Барбадос, той известно време я оставя под чужди грижи, за да може да завърши висшето си образование. Когато е готов да се завърне намира земята в окаяно състояние, защото наскоро минал ураган опустошава всичко дори и складовете. Тази лоша вест е придружена и със спадналите цени на захарта, които не са никак за предпочитане в този критичен момент за пропадащият бизнес.
Виждайки, че нещата няма да провървят, оставя лошият късмет зад гърба си като потегля със жена си Елизабет Елдриг и трите си деца към пуританският град Салем. Там ще се установи като преподобен. Какво общо има с вещиците ще се запитате? Под негово господство е робинята Титуба, която семейството закупува на още на острова Барбадос. Не са известни корените на тази жена, но се смята от много, че най – вероятно е принадлежала към някое племе, пребиваващо във Венецуела и е била отвлечена от американски заселник, търсещ печалба.
Независимо от миналото си тя изпълнява задълженията си, които предимно са в кухнята или из другите стаи на семейната къща. Догато Самюъл и Елизабет често са навън, работейки дълги часове Титуба се заема със забавляването на децата им. Играе си с тях и им разказва вуду практики, които е научила като малка. Всичко е напълно нормално в религиозният дом до един важен момент, който преобръща живота на много.
През 1692 година преподобният Парис открива, че една от дъщерите му – 9-годишната Бети и племенница Абигейл на 11 – изпитват необичайни симптоми. Двете момичета започват да се държат изключително чудновато, забелязвани уплашено да се оглеждат наоколо, търсещи нещо, което не било там. Често се чува как пищят от болка, казвайки че са ощипани от невидими сили и получават пристъпи. Озадачен, Самюел започва сериозно да се притеснява за благосъстоянието за своите момичета. Отчаяно ще потърси услугите на местният доктор Уилям Григс, който не може да постави ясна диагноза, но констатира, че е възможно децата да са обладани от демони.
Ситуацията само ще се влоши, когато приятелки на момичетата прихващат същата болест, получавайки видения и халюцинации. С това Парис ще се опита да стигне до дъното на случаят и кара децата да му признаят какво се е случило. Въпреки голямата си любов към бавачката робиня, Бети и Абигейл бързо ще я обвинят за своите неизгоди. Те казват как вярната Татуба изпълнява вуду ритуали и им позволява да участват в направата на специална “магическа торта” Този необичаен сладкиш по – късно ще бъде заръчана от съседите на семейството за консумация от тяхното куче, което да се опита да намери причината за странната болест на всички момичета.
Всички обвинения играят роля в репутацията на робинята като вещица, обвинявайки я в практикуване на черни магии и че със силите си омагьосва децата. Страхът, че градът бива нападнат от свръхестествени сили кара селяните да настръхват само от мисълта за това. Тази истерия води до началото на известният лов на вещици, останал в американската история като Съдебният процес срещу салемските вещици. В този процес ще приключи с 200 обвинени, 19 убити и 5 други, които умират в затвора. Повечето от самоличностите на тези хора са незнайни, но Татуба ще се произнесе като първата заловена вещица в града.
Заедно с две други жени на име Сара Обсборн и просякинята Сара Гууд са затворени и разпитвани дълго време от полицаи. Титуба отначало отказва всички заговори срещу себе си, но в един неочакван обрат в един от разпитите ще си признае всичко. Съобщава, че е добре запозната със всякакъв вид магьосничество и е сключила сделка със Сатаната. На зададен въпрос “Някога срещала ли си го?” тя отвръща “Дяволът се яви пред мен и ми предложи да му служа”.
Чудноватите ѝ думи събират огромна тълпа в съдебната зала, за да слушат какво разказва. Титуба започва да приказва за страшни демонични чудовища, деформирани животни и други призрачни създания, бродещи на земята, желаещи да унищожат пуританското общество на Салем. В историите си ще замеси и своите съкилиинички като съобщава пред хората как Обсборн е обладана от същество с главата на жена, два крака и крилата на прилеп. За себе си ще добави, че за лесен транспорт използва своята вълшебна метла и напълно бял мъж с черно палто се явява пред нея, за да ѝ заповяда да стори зло на децата и ако откаже я чака смърт.
Всички нейни признания, обаче не са случайни. Бита и насилвана от господарят си Самюъл, само за да каже пред съда тези неща. Причината защо го прави е най – вероятно, за да може да намери конкретна причина за болестта на момичетата и да успокои немирните обитатели на града. Титуба осъзнава, че с тези фалшиви доказателства може да свърши като Обсбурн, която почива в собствената си килия, а Гууд пък бива обесена дни по – късно. Единственият начин да се спаси от смъртта е да използва пуританската вяра за собствена изгода. Признавайки си всичко започва да се разкайва за греховете си и моли Бог да ѝ ги опрости, защото все пак според религиозните им вярвания жената е предопределена от раждането да греши.
Ще добави и верността си към семейство Парис като изказва обичта си към децата им и не би искала нарочно да ги нарани. Публиката е трогната от покаянието на Титуба и съдията отказва да я осъди, но въпреки това горката робиня ще лежи 13 месеца в претъпкан бостънски затвор, защото Самюъл отказва да плати сумата , за да я измъкне оттам.
След излежаването на присъдата си ще бъде закупена от друг човек, чиято самоличност не е известна. Оттук не съществува никаква информация какво се случва по – нататък с Титуба, но нейната история и премеждия по време на вещерският лов я правят една от най – интригуващите личности за описване в различни хроники за този период.
Снимки: Wikipedia
