Няколко от най-шокиращите отвличания в историята

Вече сме ви разказвали за отвличането на 19-годишната Пати Хърст, внучката на американския публицист Уилям Рандълф Хърст. Разказвали сме ви и за това на Олив Оатман момичето с индиански татуировки.

Сега ще научите и за още няколко известни отвличания, които разтърсват медиите по цял свят.

Синтия Ан Паркър

Петнадесет години преди случая със семейство Оатман Синтия Ан Паркър има подобно преживяване на няколко щата разстояние. През 1836 г. младата Синтия, брат ѝ и още няколко души са отвлечени, когато форт Паркър, резиденцията на семейството ѝ в Централен Тексас, е нападнат от команчите. Докато другите пленници са освободени, момичето остава в племето през следващите 25 години, омъжва се и има двама сина и дъщеря.

През 1860 г. тексаските рейнджъри залавят трима индианци – и остават шокирани, когато виждат, че сред тях е синеоката Синтия. Подобно на Олив, тя е била насилствено отведена от семейството си в команчите, изоставяйки малките си синове. Твърди се, че се опитва да избяга много пъти, но никога не успява. В крайна сметка умира през 1870 г., предполага се, че от глад.

Един от синовете ѝ, Куана Паркър, става военачалник и повежда племето си в битката срещу бялата експанзия в Тексас в средата на 70-те години на XIX век. Когато опитът се проваля, той се съгласява да се засели в резерват в югозападна Оклахома и става, според Британика, „главен вожд на всички команчи“. Той разяснява на племето бялата цивилизация, като същевременно се застъпва за своя народ. Дори се сприятелява с Теодор Рузвелт и присъства на встъпването му в длъжност през 1905 г.

През 1910 г. Куана урежда останките на майка му да бъдат погребани близо до дома им в Оклахома, но през 1957 г. те отново са преместени в националното гробище Форт Сил, където се намират и тези на други индиански легенди като Седящата мечка, Сатанта и Ритащата Птица.

Нел Донъли

По време на икономическите трудности на Голямата депресия има хиляди отвличания – включително отвличането и убийството на малкия син на Чарлз Линдберг през 1932 г. Сред жертвите е и жителката на Канзас Сити, Мисури, Нел Донъли, една от най-изтъкнатите модни дизайнерки в страната; нейната марка „Нели Дон“ осигурява малко стил на по-пестеливите жени от този тежък период. Тя дава работа на над 1000 души и превръща „Donnelly Garment Company“ в бизнес за 3,5 млн. долара – нечувана цифра за онова време, но и причина да привлече вниманието на неподходящи хора.

На 16 декември 1931 г. Донъли и шофьорът ѝ попадат на засада от въоръжени мъже, които ги принуждават да излязат от колата и ги откарват в скривалище на час път. Те карат Донъли да напише бележка с искане за откуп в размер на 75 000 долара, като добавят, че ако той не бъде получен, шофьорът ще бъде убит, а Донъли ще бъде ослепена.

Изпаднал в паника, съпругът на Донъли наема на помощ техния приятел и съсед Джеймс Рийд – който се оказва бивш американски сенатор с много полезни връзки, включително с организираната престъпност. Той се свързва с престъпния бос Джони Лазия и го заплашва: Или организацията му ще помогне за намирането на Донъли, или ще си има проблем със закона. Заплахата проработва и хората на Лазия откриват похитителите и им казват да прекратят цирка незабавно, ако не искат да се сблъскат с най-големия мафиотски бос в Канзас Сити. Така като по чудо Донъли и шофьорът ѝ са освободени, на 18 декември.

И тримата похитители са идентифицирани, арестувани и вкарани в затвора. Но историята не свършва дотук. Няколко години след отвличането Нел се развежда със съпруга си и се омъжва за мъжа, който я спасява – Джеймс Рийд. Десетилетия по-късно цялата история излиза наяве: Донъли и Рийд са имали връзка много преди отвличането, дори са имали син Дейвид, за когото Донъли и първият ѝ съпруг са твърдели, че са го осиновили.

Мери Макелрой

Това отвличане също ни пренася в Канзас Сити през 30-те години на ХХ век. На 27 май 1933 г. Мери Макелрой се наслаждава на гореща вана в дома си, когато двама мъже, маскирани като доставчици, влизат с взлом в къщата ѝ, надвиват персонала с револверите си и изкарват Мери от ваната. Позволяват ѝ да се облече и след това я отвеждат в къща на около 16 километра в Шоуни, Канзас, където я приковават към стена в мазето.

Похитителите искат 60 000 долара от бащата на Мери – Хенри Макелрой, градски управител на Канзас Сити, който имал тесни връзки с корумпирания политически бос Томас Пендъргаст. След като се договарят за 30 000 долара, Хенри предава парите и Мери е освободена ден по-късно. Четирима мъже са арестувани скоро след това, а един от тях в крайна сметка е осъден на смърт. Мери обаче започва да съчувства на похитителите си, като твърди, че те са били напълно учтиви, докато са я държали като заложник, и дори са ѝ подарили цветя, преди да я освободят. Смъртната присъда я разстройва дотолкова, че тя моли баща си да ѝ помогне да изкара отсрочка за изпълнението на присъдата.

Франк Синатра-младши

На 8 декември 1963 г. светът все още се съвземаше от убийството на президента Джон Ф. Кенеди, когато от друга американска легенда идва нова тревожна новина. 19-годишният син на Франк Синатра е отвлечен. Той тъкмо бе започнал кариерата си на певец и е на представление в Harrah’s Club Lodge край езерото Тахо в Стейтълайн, Невада, когато двама мъже, отново преоблечени нкато доставчици, го отвличат от гримьорната му.

Два дни по-късно похитителите се свързват с Франк старши и искат 240 000 долара (около 2,3 млн. долара днес). На Синатра-старши (който уведомява ФБР) са дадени конкретни инструкции, включително да общува само от улични телефони и да остави парите между два училищни автобуса в Сепулведа, Калифорния, на 11 декември. ФБР пуска парите и докато двама от похитителите отиват да ги вземат, третият, Джон Ъруин, се разколебава. Той освобождава Франк-младши и той по-късно е намерен да се скита из Бел Еър, след като изминава километри пеша.

Въпреки че не е видял много, младежът успява да предостави достатъчно подробности, за да стигне ФБР до къщата, в която е бил държан в Канога Парк, където намират допълнителни доказателства. Тогава Ървин признава за престъплението на брат си, който от своя страна се обажда на Бюрото и тримата похитители са арестувани.

Оказало се, че Бари Кийнън, мозъкът на операцията, познава сестрата на Франк-младши Нанси още от гимназията. В един момент Кийнан казва, че са обмисляли да отвлекат Тони Хоуп, сина на Боб, но „това не изглеждаше много американско“ предвид подкрепата на Боб Хоуп за американските войски. В крайна сметка похитителите излежават по-малко от пет години в затвора, а след като излизат на свобода, Кийнан започва да се занимава с недвижими имоти и през 1983 г. вече има лично богатство от 17 милиона долара.