Най-младият осъден на смърт през XX век
На 24 март, 1944 година две малки момичета се возят на колело и търсят мейпоп – жълт плод на северноамериканско цвете. Бети Биникър и нейната пирятелка Мери Тамс са в търсене на сладкия вкус на природата. Сладките удоволствия през 1944 г. са били особена рядкост. Следвайки железопътната релса, тези момичета ще минат покрай дъскорезницата ще видят бащите си, защото целият Алколу (град в Южна Каролина) е работил там. Пътешествието им ще продължи напред в търсенето. Красивият път в околността мотивирал момичета да търсят сладките плодове на природата, и по пътя срещат Джордж Стини и неговата по-малка сестричка Ейми да разхождат семейната крава.
Момичетата ще се спрат за посока, защото всички са се виждали в училище и след това ще продължат, докато Джордж ще продължи с разходката си. Докато момичета се отдалечават, в тяхната посока минава камион от дъскорезницата и продължава напред. За всички това може да е обикновен работен ден, но за малкото американско градче е мистерия на повече от 76 години.
Джордж и сестра му са последните хора, които някога са забелязали двете момичета.
Има две версии за изчезването им, но понеже здравият американски разум е просто мит, полицията предпочела да обвини Джордж. По една или друга причина, целият град го е нарочил за едно от най-злите деца, а след като той самият бил заловен и подложен на „добронамерен разпит“ бързо бил способен да признае абсолютно всичко, което човек може да поиска.
Расовото разделение било достатъчен мотив и след като всеки човек повторил лъжата няколко пъти, 7-класникът бил превърнат в най-големият изрод на града, убиец на деца според шерифа и изнасилвач според правителството. Любопитен факт е, че когато децата изчезват, Джордж се включва в търсенето. Единствената му стратегическа грешка е, че казва как ги е видял в деня, преди да изчезнат.
Телата им са открити в малко изворче в гората. Лежейки по гръб, те по-скоро приличали на безжизнени кукли, отколкото на човешки същества. Върху тях бил поставен велосипеда. От него липсвала предната гума. Откритието е направено от сина на пастора. По-късно съдебният лекар ще установи, че липсват следи от борба по тялото, но смъртта е била изключително мъчителна. Мери имала дълбок прорез от дясната вежда, през челото, до дълбока дупка в черепната кухина.
След обстоен преглед на Бети Джун, главата е поела поне 7-8 удара, преди да настъпи смъртта. В последните си секунди живот, момичето е имало черепна каша. Престъпление от този ранг никога не се е случвало в региона. Особено в малко градче, съществуващо заради дъскорезницата. Практиката в такива градове е да се разделят на две половини. Обикновено жп линията правила много лесно подбора и така всички живеели в сравнителен мир. Обединявала ги работата.
Семейството на Джордж Стини, както всички останали от другия край на града, било бедно. Не са живели охолно, но всеки се трудил за своята прехрана и когато общите усилия гледат в една посока, всички се справяли добре. И като всички в града ходили на църква, а ако имат излишни пари, винаги ги харчели в скъпия магазин. Животът не бил чак толкова лош. А и сякаш в този малък град липсвало каквото и да било напрежение, рядко можели да се срещнат преходи от обитателите на едната страна в другата.
В денят на задържането на Джордж, редица черни коли спират на прашния път. Униформени мъже влизат в къщата и извеждат 14-годишния младеж навън. След него тича малката му сестричка Ейми и крещи „Джордж,защо ме оставяш?“. Момчето се обръща и само нарежда да намерят майка му и баща му. По една или друга причина, това е последният път, когато някой вижда момчето живо. Едната версия е, че момчето е било заподозряно веднага, а според шерифа, само 40 минути, след като Джордж е прибран за разпит е признал всичко.
Защо тогава е бил с белезници, никой не може да каже. Освен това шерифът разказва, че е бил заведен на мястото на убийството, а локацията му на задържане е запазена в тайна, за да не се налага да се извършва публичен линч. Около 30 дена се подготвя делото и по настояване на властите, въпросното ще се гледа по бързата процедура, при това в градския съд на Маннинг.
Репортерите забелязват момчето, което е облечено в дънки и избеляла синя блуза. Изглеждал спокоен, но изключително притеснен. До този момент не е имал възможност да говори със семейството си. Надеждата му, че ще ги зърне била голяма, но семейството не искало да стане обект на агресия и предпочело да не идва на делото. Повече от 500 души дошли да гледат делото. Опитайте се да се поставите на неговото място – обвинени сте в убийство на две деца, не сте виждали нито един близък човек в продължение на 30 дена и на финала се изправяте срещу побесняла група, без дори да зърнете очите на някой близък.
Делото продължило около 3 часа, а журито определило присъдата за по-малко от 10 минути. Виновен без право на помилване е било всичко, което най-вероятно Джордж е запомнил. Съдията отсъдил смърт на електрическия стол и с това малкият град в Северна Каролина официално имал двама убиеца и три жертви. До деня на екзекуцията стотици ще се помолят за милост на губернатор Олин Джонсън. Всички искат само едно – отмяна на смъртната присъда и назначаването на доживотна такава.
Освен това напомнят за случая на Фелтуел – 16-годишно момче на морски пехотинец, което изнасилва 8-годишно момиче. След като признава своето престъпление и отива на съд с 3 адвоката и цяла армия защитници, включително и лекар за установяване на психологичното здраве. След всички процедури Ърнест Фелтуел е осъден на 20 години затвор. Защо в единият случай се говори за смъртна присъда, а в другия за 20 години? Ърнст Фелтуел може да си позволи адвокати и идва от заможно семейство. Междувременно други напомнят на губернатора, че тази екзекуция ще повиши само расовото напрежение, което с всеки следващ ден расте повече и повече.
И без много размисли и страсти и без много съвети и подкрепа, Джорджи се озовава в затвора. Неговите съкилийници се чудят за какво е тук, а вместо това, той им отвръща, че ще бъде изпратен на електрическия стол. Дори и след делото, осъденият не може да се види с родителите си. Вместо това разказва цялата история на своя съкилийник.
Г-н Хънтър е прибран за кражба на кола и това не било първото му посещение в затвора, той споделя, че Джордж не знаел на кой свят се намира. Двамата прекарвали времето си в разговори, но винаги денят завършвал с един и същ въпрос „Хънт, защо искат да ме убият за нещо, което не съм направил?“. И така „хладнокръвният убиец“ с библия под мишницата тръгнал към стола в една юнска сутрин. За съжаление бил толкова малък, че пазачите се борели, за да поставят електродите правилно по тялото му. Когато го попитали дали има последни думи, Джордж отговорил отрицателно. Не искал да говори нито за делата си, нито да се сбогува с някого.
Пред група от 50 човека, 14-годишният младеж поема 2400 волта, след това още 1400 и накрая още 500 волта. По време на гърчовете, маската от лицето му пада и всички могат да видят ужаса му и очите, които преливали от сълзи. Мнозина можели да разчетат страха и болката, но разумът така или иначе отдавна е напуснал всички. Родителите на осъдения за пореден път не присъствали, но помолили пастор Джордж да отиде, за да може момчето да не се чувства толкова изоставено. Впрочем, това е най-младият човек, който е екзекутиран през 20 век в Америка.
Снимка: By Unknown – Scientific American, Volumes 58-59, Munn & Company, 1888, page 407, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=43011574
И така историята приключва много бързо за всички. Не е ясно дали родителите на двете момичета, присъствали на убийството на още едно дете са си тръгнали щастливи. Най-вероятно са вярвали, че срещу тях стои убиецът на техните деца и са получили възмездие.
През 2009 г. Стив Маккинзи разглежда за пореден път архивите на делото и забелязва някои много сериозни престъпления. Според него, адвокатът на момчето Чарлз Плоудън е трябвало да даде заявление за дългогодишно отлагане на присъдата, което не е направил. Изисквало се само попълването на формуляр – проформа и желанието щяло да бъде удовлетворено. Освен това имало и други знаци, които били драстично пренебрегнати.
Мат Бургс получил архивите и задачата да направи обстоен анализ. Сред тях присъствало и заглавие „Негърчето от Алколу ще умре за убийството на момиченцата“. Мат обаче не се впечатлил толкова от това изказване, колкото от факта, че Джордж бил изключително дребен на ръст и доста слаб, за да набие когото и да било. Момичетата били две, а освен това едното било с неговите размери, следователно при всички положения битката нямало да завърши в негова полза. Освен това е доста трудно за някой, който тежи 43 килограма да използва тежък метален метален предмет, а след това да влачи толкова далече телата, за да изхвърли в гората. Как така никой не е забелязал посред бял ден, че Джордж напада двете момичета?
Снимка: By Source, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=42346731
Разбира се, градът също помъдрял. В следващите години и градските легенди за истинският убиец започнали да се появяват. Някои жители започнали да разказват как полицаите предложили сладолед на Джорджи, за да си признае. Други споделят, че по това време Пии Уии Гаскинс вилнеел в района (известен сериен убиец), но той живеел на поне 80 километра от мястото, за да извърши подобно убийство – това е официалната версия на властите.
Кой би подозирал, че човекът може да хване автобус или да се качи на колата и да пътува известно време? Някои описвали екзекутираното момче като тихо и смирено дете, което обичало да рисува самолети, други разказват, че е бил агресивен и опасен. Интересна подробност по делото е, че въпреки инструментът на убийството да се описва като елемент от железопътна релса (най-вероятно метален клин), съдебните лекари, разглеждайки медицинския картон повторно и без напрежение били категорични, че ударите са нанесени с тъп предмет (най-вероятно чук).
Истината е, че в малкото градче има две имена, които винаги се свързват с големите проблеми. Единият е Джордж Бърк Старши, а другият е синът му, който носи същото име. Именно синът е известен с редица провинения и никакви наказания. Малко по-късно той умира в болницата от бъбречна недостатъчност. Бърк Старши е в журито, което определя съдбата на младежа. Възможно ли е камионът, който продължил в същата посока след момичетата да е шофиран именно от синът? Странно е как за последно и двете превозни средства отиват в една посока и никой не знае как продължава историята в изгубените часове. Според разписанието на дъскорезницата се е очаквал дървен материал в целия град, но кой е бил зачисленият шофьор, това остава мистерия. Важното е, че Джорджи и други очевидци си спомнят двете събития в тази последователност. Никой просто не потърсил шофьора, а и защо да го прави? Днес повечето свидетели не могат да говорят. Обществената жажда за смърт е била задоволена, а и след като две деца са умрели, какво е още едно?
