Мъж започна да чува Бог след прием на антибиотик

Мъж започна да „чува Бог“ след като направи рядка реакция към антибиотичния си медикамент, съобщават лекарите му в списанието BMC Psychiatry.

50-годишният мъж си запазва час и отива в болница за консултация за пневмония, където му предписват амоксицилин-клавуланова киселина – комбиниран антибиотик, обикновено използван за лечение на бактериални инфекции – и го изпращат да си ходи. Когато респираторните му симптоми не изчезват обаче, той се връща в болницата, където започва да приема друг антибиотик – кларитромицин.

„Два дни след второто предписване на антибиотик, членовете на семейството му отбелязват прогресивна промяна в неговото поведение – необичайна за човека логорея (склонност да говори много), раздразнителност, повишена физическа активност, повишено настроение“, пише медицинския екип, като се въздържа да спомене най-забележим симптом. „И смята, че може да чува самия Бог.“

Пациентът – който не е имал анамнеза за психични заболявания, прием на наркотици или злоупотреба с алкохол и никога преди това не е приемал антибиотици – съобщава на лекарите, че в първата нощ от курса на първите си антибиотици се чувства сякаш умира, и започва да има слухови халюцинации, при които „чува Бог, който му говори и казва, че е избран за специална мисия“.

Психиатричната оценка потвърждава симптомите, описани от членове на семейството. Вместо да започне антипсихотично лечение веднага – тъй като пациентът отчасти осъзнава, че гласовете, които чува, са халюцинирани – екипът решава да спре кларитромицина, като разбира, че ако не работи, може да са необходими антипсихотици. Когато кларитромицинът е премахнат обаче, симптомите му намаляват бързо в продължение на 12 часа, докато пациентът не осъзнава по-пълно, че това, през което е преминал, са заблуди.

„Тъй като пациентът е на 50  години, без психиатрична анамнеза, като се има предвид тясната времева връзка между приема на кларитромицин и маниакалния епизод в допълнение към бързото облекчаване след спиране на кларитромицин, диагнозата на индуциран от кларитромицин маниен епизод е запазена в този момент като диагноза по метода на изключването“, пише екипът в своя доклад. „Счетохме това събитие за вероятна нежелана странична реакция от лекарството.“

Пациентът отново е изписан. Този път обаче той е поставен на първоначалния антибиотик – амоксицилин-клавуланова киселина – за неговата пневмония. Но симптомите му се връщат почти веднага като в полунощ той започва да чува гласове още веднъж и се връща в болницата на следващия ден.

Екипът пише, че епизодите на антибиомания са най-чести след курсове с макролиди, хинолони и противотуберкулозни антибиотици, всичките от които са свързани с намаляване на гама-аминомаслената киселина. Лекарите не са сигурни дали реакцията между двата вида антибиотични лекарства в този случай е виновна за епизода, или мъжът е получил две отделни реакции към отделните антибиотици.

„Съответната роля на всеки антибиотик по време на епизода е трудно да се изясни, тъй като пациентът е имал слухови халюцинации след прием на амоксицилин, които продължават заедно с маниакални клинични признаци с кларитромицин и втория курс на амоксицилин. Независимо от това, фармакодинамичното лекарствено взаимодействие между двата антибиотика може да бъде впрегнато в хипотеза, тъй като е известно, че и двата предизвикват такива епизоди“, пише екипът в доклада си.

„Предполага се, че пациентът, представен тук, е имал психиатрични симптоми два пъти, с два различни антибиотика, подчертавайки значението на индивидуалната биологична чувствителност.“