Колко „тъмни“ са били Тъмните векове

Първо – защо са ги наричали „Тъмните векове“?

Ами отговорът е доста прост: не са. Поне не по онова време.

Всички ние се забавляваме на очевидно глупавите неща, които са правили нашите предци: например използването на татуировки като лекарство или пробиването на черепа срещу главоболие. Това, за което често не си даваме сметка обаче е, че тези хора са гледали с подобна насмешка собствените си предшественици.

„Терминът е въведен по време на Ренесанса“, обяснява Луси Мартен, историк в колежа „Франклин и Маршал“. „Като период на „повторно раждане“ (защото Ренесанс означава именно това) на класическата цивилизация, ренесансовите учени – особено Петрарка – са виждали средните векове като ниска точка за човека“, казва тя.

Всъщност именно Петрарка, италиански поет от XIV в., обикновено е сочен като автор на пренебрежителното прозвище на тези векове. Но това всъщност не е вярно: „Всъщност Петрарка е говорил конкретно за литература“, отбелязва Мартен, „но терминът му започва да се ползват, за отбелязване на предполагаемия спад в научното, културното и интелектуалното развитие.“

И ако периодът е изглеждал съмнителен за учените от Ренесанса, то за следващата група – философите от Просвещението – той е бил още по-тъмен. Мислителите от XVII и XVIII в. се смятат за уникално рационални и, което е изключително важно, по-светски от всякога. Така терминът „тъмни векове“ започва да се използва все по-често: Пренебрежението към средновековното минало е особено силно изразено сред критичните и рационалистични мислители на Просвещението“, пише Робърт Бартлет в книгата си „Средновековна панорама“ от 2001 г. „За тях Средновековието е олицетворение на варварския, обсебен от свещеници свят, който те се опитват да преобразят.“

Това, в съчетание със сравнителната липса на исторически източници от това време, задълбочава репутацията на периода като изостанал, суеверен и неориентиран. Но дали това впечатление наистина е оправдано?

Колко „тъмни“ са били „тъмните векове“?

Да се твърди, че ранното средновековие – така съвременните историци обикновено наричат периода – е било време на културен застой, не е съвсем вярно.

В края на краищата, периодът обхваща приблизително от V до Х в., което се припокрива с ислямския Златен век, например, с цели 300 години. Това е „наистина забележително време в човешката история“, пишат Ахмед Ренима, Хабиб Тилиуин и Ричард Дж. Естес в книгата „Състояние на социалния прогрес на ислямските общества“; „период, който обхваща забележителните постижения на ислямските хуманитаристи и учени във всички области на изкуствата, физическите и социалните науки, медицината, астрономията, математиката, финансите и ислямските и европейските парични системи в продължение на много векове“.

Междувременно Китай изживява своя ренесанс по времето на династията Тан; цивилизацията на маите в Мезоамерика пък достига своя зенит с постижения в писмеността, архитектурата, земеделието, управлението, религията и науката; дори Византийската империя преживява по това време развитие, който днес наричаме „златен век“.

Но дори и да ограничим погледа си само до Европа, Тъмните векове просто не са били толкова мрачни – казва Мартен. „Случвали са се много неща“, казва тя, „въпреки че голяма част от интелектуалния фокус на обучения от църквата грамотен елит е бил върху теологията и реториката“.

През периода в Западна Европа има поне два етапа на значително културно развитие – те дори понякога са известни като „средновековни ренесанси“. При управлението на Карл Велики например мащабни реформи довеждат до това бедните и средната класа за първи път да получат образование, като „от младите мъже, които се обучават за свещеници, се очаква да знаят също така реторика, диалектика, математика, музика и астрономия“, пише Майкъл Едуард Стюарт, почетен научен сътрудник и доцент в Училището за исторически и философски изследвания в Университета на Куинсланд, в статия от 2001 г.

Само през IX век са създадени повече от 50 000 книги – всъщност през тогава възниква почеркът, който днес четем най-лесно – хуманистичният минискул; накратко, обяснява Мартен, това е „разцвет на интелектуалната мисъл… [който] помага за запазването на много класически текстове, както и за създаването на нови начини на мислене“.

Хуманистичен минискул

„Тъмният“ свят

Ранносредновековната Европа далеч не е била някакъв културен зандан, а в известна степен е процъфтявала. Международната търговия и връзки са били силни: „В некропол като Сътън Ху… се намират сребърни съдове от Византия и зашеметяващи златни бижута с гранати и лазурит от Индия“, казва Мартен.

Междувременно викингите успяват да стигнат с усъвършенстваните си кораби от Скандинавия до Северна Америка на запад, на юг до Азорските острови и на изток поне до Багдад – а може би и по-далеч, като находки като „Буда от Хелго“ подсказват за търговски връзки, простиращи се чак до Индия. „Очарован съм от културното взаимодействие“, казва Мартен. „Викингите са се сблъскали с над 50 различни култури по време на пътуванията си.“

Жените също не са били непременно в толкова лошо положение, колкото си мислим. Те могли да се образоват точно толкова, колкото и мъжете в живота си – което, в интерес на истината, не е било много през Средновековието, но все пак – и за тях се знаело, че работят в занаятите, земеделието или изкуствата.

„Имало е много повече възможности за жените, отколкото в продължение на доста векове след този период! Представете си например, че сте Гудрид Торбярнардотир (ок. 980 – 1019 г.). Тя е била исландка, родила е сина си Снори в Северна Америка, а по-късно е тръгнала на поклонническо пътуване до Рим.“

Буда от Хелго

Та заслужават ли си името Тъмните векове ?

Какъв би бил животът на нас през Тъмните векове? Е, честно казано, на този въпрос е трудно да се отговори: „както и днес, това варира толкова много в зависимост от социалната класа и географията“, казва Мартен. Освен това, изтъква тя, дори и при най-тесните дефиниции става дума за исторически период от 500 години – еквивалент на това да причислим днешния ден към една и съща епоха с турското робство.

Разбира се, никой не твърди, че Тъмните векове са били някаква утопия – всъщност те обхващат вероятно най-лошото време в човешката история. Чумите не са били една и две, а шансовете ни да можем да четем и пишем в някаква практическа степен са били нищожни. Но що се отнася до това, че сме живели в някакъв период на силно заблатено изкуство, наука и култура – е, оказва се, че тази уж „тъмна“ епоха е била много по-светла, отколкото звучи по името.