Как Японската империя пороби Корея и я разви за няколко десетилетия – бялото робство

През 1919 г. корейският фермер Ю Йонгхю ще напише в дневника си, че са изминали четири месеца и 8 дена. Времето е слънчево и вчера е отишъл до кметството, за да купи два чаршафа с бели хибридени копринени буби, а след това се прибира у дома. През 1925 г. друг фермер Чонг Кванхае ще напише нещо подобно. 12 ден от втория месец е наблюдавал снега вечерта, а след това някой започнал да пее. Има среща с г-н Ким Хьонгок по пътя към Хаегок (село). Двамата говорили за посевите и липсата на семена, които могат да се използват. Ким имал каталог на разположение и може да го предостави, за да се поръчат.

На първ поглед всичко изглежда повече от нормално, но записките са сцена на една турболентна промяна, която ще засегне завинаги историята на Корея. След отварянето на корейските пристанища, нови форми на търговия и дипломатически отношения ще започнат още през 1876 г. С

лед тях идва серия от войни, бунтове и реформи, които ще променят корейското общество завинаги и то само за няколко десетилетия. Анексацията на Япония ще бъде обявена през 1910 г. и отново ще има стабилни промени и напрежение, включващи трусове в икономиката, колониалните полици и други. Всички те са изпратени и разработени изцяло в полза на Япония.

Този период продължава само 35 години и въпреки това има още следи от колониалното владичество, което формира по-късно и политиката на двете страни – Северна и Южна Корея. До днес има сериозни различия в историята и на двете страни. Единствено дневниците покзват какво точно се случва. И най-важното е, че те поне са акуратни.

И двамата корейци в тази история идват от по-богати семейства и получават добро образование. Пишат това в дневниците си, но в последствие нито един от тях няма достатъчно пари, за да избяга от страха и дълговете, които го застигат, когато реколтата става лоша. Вместо да има някаква дискусия с местните политици и социални движения, повечето дневници от този период говорят за времето и отношенията на съседите, приятелите и семейството. Цялата им история е записана изцяло на дневните занимания.

И двамата обаче стоят далече от Японската империя. Колониалното правителство представя нови закони, които влияят върху всички. Главната индустрия, която издържа повече от 70% от населението по време на колониалния период, практически е земеделието. Същото попада в полезрението на Японската империя, която се опитва да го подобри и да заздрави, като по този начин ще има достатъчно и за Япония. Производството на копринени буби и предлагането им в града е един такъв пример. През предишните години Ю трябва да ходи за такива в близкото село, като разбира за тях от своите приятели. Една година по-късно същите са доставени по-близо.

Новото правителство вижда успехи и започва да развива тази идея, а местните кметове промотират точно това.

И през 1919 г. Ю успява да се включи в една цяла мрежа за производство и предоставяне. Кметствата ще контролират и оценяват продукцията. Въпреки някои недоволства за проверки и пресмятане на печалби, Ю признава, че кметството е станало част от икономическия живот. Всеки следващ скок или промяна от Японската империя няма да се посреща с по-сериозно упорство.

Чонг ще предложи каталога с дистрибутори от Токио, които могат да доставят необходимите семена за засаждане. Именно Чонг ще търси начини за разрастване на своята територия и да продължи развитието си.

Появата на нови дървета ще го мотивира да започне да купува и тях и да развива търговия. Високите цени в Япония, най-вече на ориза, веднага ще се отразят върху Корея, където ще се подпомогне новото фермерство. Позволява се закупуването на торове с много по-добри заеми и ниски лихви. Корея започва да произвежда това, от което има нужда Япония и винаги е с достатъчно добри условия.

Интересното е, че дневниците на корейците разказват само за няколко примера, а истината е, че има още много други, които показват как е изглеждало робството и какво точно е постигнало за развитието на страната.

Всеки има възможност не просто да развива фермерство, но и да го продава на добри цени. В този случай виждаме една интересна симбиоза, в която всеки един кореец и японец ще печелят. Новините за нови култури се разнасят много бързо през страната и всеки иска да се включи в печалбите, като доста дълго време точно това се случва. Въпреки сложната структура на Японската империя, двама фермери показват много ясно какво е необходимо, за да печелят, дори и под робство или като колония на Япония.

Тази симбиоза продължава да съществува за определен период от време и по-късно престава да съществува, след като идва и битката за независимост, но докато трае, двете страни наистина печелят много. Япония просто има нужда от фермери, но няма достатъчно територия за тях. Тяхното покоряване идва с възможност за израстване, от което никой няма да се оплаче, поне за известен период от време.