Как нацистите нормализираха антисемитизма като се обърнаха към децата
Една вечер, преди около 30 години, Кенет Рендел влиза след собственика на военен магазин близо до Лондон през странична врата в магазина. Абсолютно тъмно е и Рендел се блъска в нещо. „Просто стоях там и го чакам да включи светлините и алармата“, казва той. „Когато включи светлините, почти припаднах.“
Рендел е лице в лице с манекен, облечен в черна униформа на нацистки офицер от SS. Докато другите военни униформи са бежови и свободни по тялото, нацистката е създадена да плаши хората с тъмния си цвят, сребристата обшивка и червена лента със свастика и череп. „Разбрах, че това е пропаганда“, казва той за униформата, някъде по средата на двучасова обиколка в музея му, който се намира на около 30 минути западно от Бостън. „Вижте главата на черепа. Толкова е плашеща.“
Униформата е първият немски предмет, закупен от Рендел, основател и директор на обемния и щателно подреден музей на Втората световна война в Натик, Масачузетс. Колекцията му наброява 7000 артефакта и повече от 500 000 документа и снимки, а самият музей ще бъде разширен по-късно тази година. Когато посетителите преминат участък с информация за окупирана Европа, изведнъж се озовават срещу униформата, подобно на Рендел преди 30 години.
„Наистина исках да ги шокирам“, казва той. „Хората не минават през тук бързо. Хората наистина забавят крачка.“
Рендел, който израства в Бостън, започва да се събира колекцията си като дете. През 1959 г. той отваря търговска къщата за автографи и исторически документи, писма и ръкописи, която продължава да поддържа и днес. Неговите клиенти през годините са били Бил Гейтс, кралица Елизабет и семейство Кенеди. „Обичам всеки ден оттогава, защото съм временен притежател на писмените записи на най-големите герои и злодеи на човечеството, както и на безбройните личности, които остроумно или неволно стават част от драмите на историята“, пише в сайта му. Въпреки че Рендел няма някаква фамилна връзка с Втората световна война, той събира огромна колекция и я показва.
Едно от посланията на музея е, че Холокостът не е възникнал от нищо – той се поражда от дълъг и порочен процес на омраза към евреите.
Изложбата в музея засяга лекотата, с която реториката на омразата, насочена срещу определена група – в случая, разбира се, евреите – може да проникне в националния дискурс и да стане „нормална“ за „обикновените хора“. Изложбата включва няколко предмета с почерка на Хитлер, включително щрихи от негова реч от 1939 г., плакати и изрезки от вестници, оригинален печат на Нюрнбергските закони и знаци, предупреждаващи, че парковите пейки са забранени за евреи.
Тази „нормализация“ обаче е може би най-очевидна в играчките и книгите, предназначени за деца. Един от експонатите е книга от 1938 г., чиято първа страница гласи: „Точно както често е трудно да се разпознае отровна гъба от ядлива, така също често е много трудно да се разпознае евреинът като мошеник и престъпник.“ Книгата, подходящо озаглавена „Отровната гъба“, ни казва още: „Богът на евреите е парите.“ Тя съдържа илюстрация на русо момче, с кошница в ръка, държаща гъба като жена, която напомня ренесансовите картини със светци.
„Най-силното проявление на антисемитизма в изложбата е в детските книги“, казва Луис Мирър, президент и изпълнителен директор на Нюйоркското историческо дружество. „Антисемитизмът наистина е трябвало да се въведе в най-ранния възможен момент в образованието на немски деца.“
Докато предмети в изложбата, като антисемитски карикатури, изобразени върху пепелници или бастуни, на които дръжката е направена да изглежда като удължен еврейски нос, отразяват дългогодишни европейски стереотипи, детските книги са пример за кулминацията на нормализацията на антисемитизма, която се е състои до и по време на Втората световна война.
„Някак си губите способността да се чувствате ужасени и така просто започваш да вярваш“, казва Мирър. „Излагането на такива ужасяващи сравнения за дълъг период от време обезчувствява дори най-добронамерените хора, така че сравненията като евреин с отровна гъба в крайна сметка изглеждаха „нормални“.
Детските книги, добавя тя, се оказват ефективен инструмент за убеждаване на младите германци, че евреите са отровни за страната. „Децата, както знаем от изследванията за методите на заучаване, трябва да бъдат научени на предразсъдъци“, казва тя. Рендел е съгласен. „Хитлеровата младеж е била фанатична“, казва той. А много от онези, които са изложени на книгите като деца, след това се изкачват до важни военни постове. Музеят на Рендел включва в своите колекции войници играчки, кукли и настолна игра като „Не се сърди, човече“, където пионките се движат по свастика.
„Настолните игри и играчки за деца служат като друг начин за разпространение на расова и политическа пропаганда сред младежта на Германия“, отбелязва уебсайтът на Мемориалния музей на Холокоста в САЩ. „Играчките са използвани и като пропагандни средства за индоктриниране на деца в милитаризъм.“ Програмата, която „спечели“ милиони млади немци, се разшири от 50 000 хитлерова младеж през януари 1933 г. до 5,4 милиона през 1936 г.
